Мирски, Кръстю Иванов

МИРСКИ, Кръстьо (К. Иванов Попов) (14. XI. 1852, Котел – 7. V. 1920, Варна) – обществен деец и публицист. Племенник на Гаврил Кръстевич и на Стефан Изворски. Учи в Котел, чиракува в гр. Бабадаг, дн. в Румъния (1866), работи в манифактурен магазин в Котел и Добрич (1867–70), в търговска кантора в Цариград. Завършва Земеделско-индустриалното училище (1874) в Табор, Чехия, където участва в бълг. ученическо Разисквателно и читалищно дружество „Постоянство“. Учител в Тулча (1875–76). Преводач при Англ. Благотворителна мисия в Белград (1876). Книговодител в имението на Стефан Берон в Номолоса, Румъния (1877). Секретар на Окръжния управителен съвет в Тулча (1877–78). След Освобождението се заселва във Варна. Работи като съдебен служител и адвокат. Кмет на Варна (1888–90, 1905–05), допринася за развитието на културните институции в града – открива първата книжарница, подпомага пренасянето на печатницата на Р. Блъсков във Варна, съдейства с преводаческата си дейност за развитието на театралното дело в града. Деец на Демократическата партия, народен представител в IV Велико НС (1893) и в III(1882–83), IV (1884–86), VII (1893–94), XI (1901), XII (1902–03), XIV (1908–11) обикновено НС. Редовен член на БКД (дн. БАН, 1884), дописен член преди 1876.

М. започва книжовната си дейност в Табор, сътрудничи на сп. „Читалище“, „Ступан“, „Славянско братство“ на в. „Право“, „Ден“, „Българин“ и др. Публикува литературен очерк за В. Халек („Читалище“, 1875, No. 3); популяризира идеи на Й. Юнгман – „За обогатяването на бащиния език“ („Читалище“, 1874, No. 19), на Ян Коменски и др. Превежда от чешки език „Старобългарски простонародни наименования на звездите и ветровете („Читалище“, 1872, No. 16) от. Б. Немцова, „За мързеля“ („Читалище“, 1875, No. 4) от д-р Шел и др. Разглежда актуални обществени идеи, отхвърля принципа за имущественото и социалното равенство – „Върху имотът“ „Ступан“, 1875, No. 23–24), подчертава връзката между личен и обществен морал – „Върху характера“ („Славянско братство, 1878, No. 10–13). Пише за банатските българи – „Книжевността на българите в Маджарско“ („Стара планина“, No. 61, 1877), по земеделски въпроси и др. Автор е на статии за бълг. обичаи в Таборския в. „Чески их“. За статиите си и за учебните помагала, които съставя, ползва чешки, рус., фр., и др. източници. През 80-те г. превежда и побългарява драми (У. Шекспир и др.). Продължава активната си публицистична дейност, засяга разнообразни културни, политически, истор. и юридически теми, ратува за възпитаване на граждански добродетели и политическа култура. Публикува спомени, истор. документи; изнася данни за Ст. Изворски („Бълг. сбирка“, 1896, No. 3) за Антон Пан – „Един българин румънски книжовник“ („Бълг. сбирка“, 1912, No. 8–10). Оставя богат архив. Патриот и просветител, демократ и конституционалист, М. осъществява духовната връзка между Възраждането и епохата след Освобождението. Псевд.: К. Глогов, К. Жейн, Кр. П. Николов, Икс Игреков и др. Материали за М. в НБКМ-БИА, ф. 295; НА БАН, ф. 59к; Музей на Възраждането – Варна, ф. 3.

Съч. За отгледанието на малките дечица. Кратка сказка на... Букурещ, 1875. Разговори българско-руски по Йоакима М. Фитов от ... Браила, 1877. Буквар по звучната метода. Съставен за българските основни школи по най-добри ръководства и по собствен опит. Киев, 1878. Научна читанка, Браила, 1878. Александър II-й император всерусийски, покровител и избавител Българии. Реч, сказана на 6 ноем. В Тулчанското българско читалище от ... Тулча, 1878 (изд. ина рум. в Браила). Добруджанско календарче за (простата) 1879 година. 365 деня. От... и М. Д. Тихчев. Тулча, год. 1-ва Добруджанско календарче за (високосната) 1880 год. 336 деня, Русчук. Читанка за учене в III отделение от народните основни училища. По методата на Амос Коменски. Пд 1882. Научно сборниче, съдържаще кратки изводи из следните науки: 1. Землеописание, II. Българска история, IV. Физика, V. Астрономия, VI. Игиена, VII. За занятията на человека и VIII. Българска граматика. За ученье в четвърто отделение от народните основни училища. Съставил.. С 54 образи извътре. Пд, 1882. Книжовник. Драма в две действия по Скриба и Морвела, Пепел в окото. Комедия в едно действие по Емиля Вендлинга. Русе, 1884. Гражданствена наука. Първи понятия за държавний строй и конституцията на Българското княжество. Варна, 1884, 1886.

Лит. Б о б ч е в, С. С. Кръстьо Иванов Мирски. – Летопис на БАН, 1922, № 5. Г о с п о д и н о в, П. Един именит варненски книжовник и общественик. – Варненски новини, №3951, 1935. И. С. Кръстьо Ив. Мирски. – Варненска поща, № 25, 1935. Автобиографически бележки на Кръстьо Ив. Мирски. Варненски кореняк, № 1, 2, 1937. Т о п у з о в, Ив. 1. Българското читалище в град Табор (Чехословакия) преди Освобождението. – Читалище, 1952, № 1. 2. Земеделската просвета и периодичният печат до Освобождението. – Истор. преглед, 1957, № 3. У р б а н , З. Чехи и българи. Културни взаимоотношения. С., 1981, с. 58, 62–63.

Ст. Таринска