Първанов, Никола

ПЪРВАНОВ, Никола (1.V.1845. Лом. – 1. IX. 1872, Виена) – просветен деец, филолог, преводач, общественик. Учи в Ломското у-ще при Кр. Пишурка, който го възпитава в своя дом, тъй като П. е сирак. С негово съдействие постъпва в класическата гимназия в Белград (1857), в която се откроява като надарен ученик. Следва в Историко-филол. ф-т на Великата школа в Белград (1862-66), която завършва с отличие. Редактира и публикува материали в бълг. в. „Въсток“, чийто официален ред. е А. Андрич. Помага на Г. С. Раковски при списването на в. „Дунавски лебед“. Предлага му се учителско място в Белград и Крагуевац, но П. се завръща в Лом. От 1866 е учител в града – преустройва училищната програма, открива класно у-ще, по негова инициатива се създава ученическото д-во „Братство“ (1868), председател на читалище „Постоянство“ (1866-71). Възобновява дейността на женското д-во „Помощник на българската просвета“. Има намерение да превърне Ломското у-ще в педагогически център. Мечтае за реномирано учебно заведение в Б-я по подобие на Роберт колеж в Цариград. Представител на Видинска епархия на Нар. събор в Цариград (1871), наречен от участниците на събора „младия видински оратор“. 

П. е един от ерудираните бълг. филолози през Възраждането. Обнародва интересни статии и помагала по бълг. граматика. Прави опити да създаде систематична граматика на бълг. език. Автор е на буквар за българите в Македония. Гл. представител на фонетичната правописна школа през Възраждането. Във връзка с филол. принципи, които възприема, води аргументирани спорове с Ив. Момчилов, Й. Груев и др. (“Основа за Българска граматика“ от Груев, 4 изд., 1869“, „Македония“, № 61, 1870; „Язикословни разисквания. Отговор на отговор“, „Македония“, № 76, 1870; „Правописание ли, или кривописание“, „Право“, № 46, 1871). Има солидна истор. и филол. подготовка във връзка с проблемите, свързани с делото на Кирил и Методий. Автор е на един от първите пътеписи в бълг. л-ра (“Няколко приятелски писма“, „Македония“, № 19, 20, 22, 23, 26, 28, 1871), в който описва културния и икономическия живот в Русе, Варна, Цариград. Изявява се като талантлив публицист на страниците на в. „Въсток“ и на др. пер. изд. – обнародва статии и дописки по църковния въпрос, образованието, обявява се против преселението на българи в Русия. Има идея за издаване на „Търговски вестник“. П. владее седем езика. Превежда предимно от нем. език: „Български отломци“ от Ф. Капица (“Въсток“, № 1-11, 1865), „Кръщение на южните славяне. Кирил и Методий – славянска литургия“ (“Время“, № 40, 45, 47, 1866), „Важността на полевата работа (икономия)“ (“Время“, № 14, 1866), „Изкуство да стане человек богат“ от Франклин (“Македония“ № 21, 22, 1868), „Възпитание на търговците в Америка“ (“Македония, № 39-41, 1870) и др. Псевд.: Горан Загоров, Дунаволомов. НБКМ – БИА, ф. 194 (Н. Първанов).

Съч.: Буквар. Белград (1863-67?). Бележки връх граматиката на новобългарския език от Ив. Н. Момчилова. Русчук, 1868. Извод из българската граматика. (Законете на българскиат йезик). Русчук, 1870. 

Лит.: К а р а в е л о в, Л. Некролог. – Свобода, № 13, 1872. П и ш у р к а, Кр. Никола Първанов. Некролог. – Училище, 1872, № 20. Б е н е в, Г. Черти от живота на Никола Първанов. – Читалище, 1875, № 6. М а р и н о в, Д. Никола Първанов. Биогр. бел. – Бълг. сбирка, 1894, № 10. Г а й д а р о в, Г. Никола Първанов (живот и дейност). С., 1932. Л е к о в, Ив. Страници из историята на българската езиковедска наука. – Език и л-ра, 1947, № 3-4. А н г е л о в, Б. Делото на Кирил и Методий в оценката на наши културни дейци. – Библиотекар, 1858, № 4/5. С т о я н о в, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1964, с. 120-122, 133.

Д. Леков