Попруженко, Михаил Георгиевич

ПОПРУЖЕНКО, Михаил Георгиевич (25.VІІ.1866, Одеса, Украйна – 30.ІІІ.1944, София) – украински историк и филолог, славист и българист. Завършва Историк.-филол. ф-т на Новоросийския ун-т в Одеса (1888). Д-р на Харковския ун-т (1899). Проф. (1908) по слав. филология в Новоросийския ун-т. След Октомврийската революция емигрира; от 1919 живее в Б-я. Проф. по история на рус. л-ра в Соф. ун-т (1920-1941). Почетен д-р на Соф. ун-т (1939), редовен член на БАН (1941), чуждестранен член на Слав. ин-т в Прага (1934). Научните му изследвания са посветени на българистиката. Важно място в неговите проучвания заемат историята и л-рата на Бълг. възраждане. П. се интересува от жизнения път на отделни дейци - „В. Е. Априлов (по случаю 100-летия со дня рождения)” (Одесский вестник, № 192 от 21.07.1889), „М. С. Дринов” (1908), „Н. Геров в истории болгарского возрождения” (Славянски глас, 1923, № 2-3) и от по-общи въпроси, напр. периодизацията на Възраждането, чието начало свързва с отпечатването на „Абагар” („Абагар”. – ИОРЯС АН. Т. 10, № 4, 1906), но тезата му предизвиква остри спорове в рус. славистика. Проучва билиотеките и архивите в Одеса и Кишинев, изнася неизвестни данни за бълг. колонии в Южна Русия. Един от първите, които поставят научно въпроса за ролята на Одеса в Бълг. възраждане – „Участието на Одеса във възраждането на българския народ” (1912, на бълг. език 1940). Изследва руско-бълг. взаимоотношения, изучава живота и делото на Ю. И. Венелин – „Ю. И. Венелин и неговото значение в историята на българското Възраждане” (1903) и на М. П. Погодин – „Памяти М. Г. Погодина. (Из заметок по истории болгарского возрождения)” (Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай 30-годишнина му научна и професорска дейност”, 1925). Редактира и подготвя за печат трудовете на В. И. Григорович и документи за отношението на рус. дипломация към Б-я из архива на Н. Геров.

Съч. Из истории литературной деятельности в Сербии XV века. „Книги Царств” в собрании рукописей библиотеки Императорского Новороссийского университета. Одесса, 1894. Синодик Царя Бориса. Одесса, 1899. Материалы для истории славянских колоний в России. Одесса, 1902. Синодик царя Борила. С., 1928. Документи по българската история. Т. 1. С., 1930. Т. 2. С., 1932. Козма Пресвитер, болгарский писатель Х века. С., 1936. Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия. С., 1935 (в съавт. със Ст. Романски). Кирило-методиевска библиография за 1934-1940 г. С., 1942 (в съавт. със Ст. Романски).

Лит. Руски професори в Софийския университет. Н. П. Кондаков и М. Г. Попруженко. – Славянски глас, 1920, № 3-4. И в а н о в а, Кл. С обич към българския народ. – Лит. фронт, № 32, 1966. Славяноведение в дореволюционной России. М., 1979. Г о р я и н о в, А. Н. Одесский славист М. Г. Попруженко в Болгарии (1920 - 1944). – В: Культурное наследие русской эмиграции. 1917- 1940. Кн. 1. М., 1994. Л ю б е н о в а, Л. 1. Руски учени-хуманитаристи в България в периода между двете световни войни. – Славянска филология, 1993, Т. 21; 2. Славянофилството в творчеството на проф. Михаил Попруженко. – В: Славянската взаимност - минало и съвременност. Славянски летописи. Т. 1. 1994; 3. Непубликувана „История на България” от Михаил Попруженко (1866 - 1944). – Родина, 1997. № 1/2. С т а н ч е в, М. 1. Украинските изследвания върху проблемите на българската култура. – Балканистичен форум, 1993, № 1; 2. М. Г. Попруженко – страницы жизни и творчества. – Болгарский ежегодник, 1994, № 1. А к с ë н о в а, Е. П., Г о р я и н о в, А. Н. Русская научная эмиграция 1920 - 1930-х годов: по переписке М. Г. Попруженко и А. В. Флоровского. – Славяноведение, 1999, № 4. Л ю б е н о в а, Л., Р у п ч е в а, Г. Нови постъпления в архива на Михаил Георгиевич Попруженко. - Славянските култури и съвременната цивилизация. Славянски летописи.  Т. 3. С., 1999. Ч о л о в, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник. С., 1999. Р о б и н с о н, М. А. Судьбы академической элиты: отечественное славяноведение (1917 - начало 1930-х годов). М., 2004. К ё с е в а, Ц. Болгария и русская эмиграция: 1920-1950-е годы. М., 2008.

ИОРЯС АН – „Известия отделения русского языка и словесности Академии наук” - журнал Российской Академии наук по истории письменности