Feed

ПУНДЕВ, Васил Маринов (6. 09. 1892, Дупница – 4. 03. 1930, София) – представител на модерната бълг. литературна история и критика през 20-те и 30-те години на ХХ. в., журналист, публицист, деец на Вътрешната македонска революционна организация. П. се налага като педантичен изследовател на литературните архиви, прецизен текстолог, концептуален литературен историк с цялостна визия за бълг. литература и с капитални изследвания върху отделни фигури на Бълг. възраждане, критик с усет за новоформиращата се модерна поезия.

ПЪРВАНОВ, Никола (1.V.1845. Лом. – 1. IX. 1872, Виена) – просветен деец, филолог, преводач, общественик. Учи в Ломското у-ще при Кр. Пишурка, който го възпитава в своя дом, тъй като П. е сирак. С негово съдействие постъпва в класическата гимназия в Белград (1857), в която се откроява като надарен ученик. Следва в Историко-филол. ф-т на Великата школа в Белград (1862-66), която завършва с отличие. Редактира и публикува материали в бълг. в. „Въсток“, чийто официален ред. е А. Андрич. Помага на Г. С. Раковски при списването на в. „Дунавски лебед“.

ПЪРЛИЧЕВ, Григор Ставрев (18.І. 1830, Охрид – 25.І. 1893, Охрид) – поет, преводач, мемоарист, изследовател на грц. култура, учител, радетел за бълг. самосъзнание и църк. независимост в Македония. Произхожда от семейство на шивач. Съвсем малък остава без баща. 2 години учи в килийно у-ще в Охрид, във взаимното у-ще при Д. Миладинов. Следва медицина в Атинския ун-т (1849-50, 1858-61). През 1868 (май-ноем.) получава специална подготовка по църковнослав. език при архимандрит Григорий Немцов и по новобълг. език при И. Найденов в Цариград.

ПЪТЕПИС – литературен жанр, който представя описания на географски територии, отразява впечатления, емоции и разсъждения, свързани с реално (или въображаемо) осъществено пътешествие. Описанията отразяват лични преживявания и често при конструиране на П. се използва първоличната глаголна форма. Такъв наративен избор допринася съществено за обезпечаване на важната особеност на П.