Пътепис

ПЪТЕПИС – литературен жанр, който представя описания на географски територии, отразява впечатления, емоции и разсъждения, свързани с реално (или въображаемо) осъществено пътешествие. Описанията отразяват лични преживявания и често при конструиране на П. се използва първоличната глаголна форма. Такъв наративен избор допринася съществено за обезпечаване на важната особеност на П. – неговата близост (реална или имитативна) с действителността, като тази специфика предопределя и особеното съотнасяне между фикционално и реално. Друга същностна характеристика на П. е неговата възпитателно-образователна мисия. Насочвайки своите послания и опит към широка аудитория, пътеписецът изпълнява двойна мисия – да стимулира интерес към описанието на конкретното пътуване и да направи читателите съпричастни към усвоената културна реалност. Описваните обекти са разнообразни – истор. и архитектурни забележителности, географски територии, специфики на климата, релефа, регионалното облекло, на бита и обичаите, както и разкриване на социалните и културните практики на наблюдаваното местно население.

Появата на споделени пътни впечатления може да бъде потърсена още в Античността. Великите географски открития (XV век и сл.), завладяването от европейците на Новия свят (XVI век) са важни истор. предпоставки за разцвета на П. Описанията в П. от този период стимулират не само въображението на четящите (а те се увеличават с появата на печатната книга), но и научния интерес към опознаване на непознати територии.

XIX в. предоставя още една възможност за разцвета на П. – това е широката популярност на периодичния печат като медиатор на разнообразни по характер, достъпни като възможности за възприемане и лесни за популяризиране послания. На това се дължи много силната зависимост между развоя на П. и влиянието (върху жанровите му характеристики) на периодичния печат. Пътеписният жанр, притежаващ като описателен обект бълг. земи, също има своя история. Елементи на П. се откриват в превода на Константин Костенечки на „Пътуване до Палестина“(XV век) , в „Разказ за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир“ (XV век), дело на Владислав Граматик, в който се описва Търново, и др.

Почти до началото на XIX в. бълг. земи са описвани предимно от чуждестранни пътешественици. Това са дипломати, мисионери, посланици, изследователи на природата, учени. (Константин Иречек, Феликс Каниц и др.) Появата на възрожденския П. е свързана с две важни художествени особености: на първо място, той притежава специфични жанрови характеристики; на второ място, във възрожденската книжнина се откриват пътеописателни детайли, които в рамките на конкретен литературен текст имат определена смисловопораждаща функция. (Напр. някои описания в „Житие и страдания грешнаго Софрония“ от Софроний Врачански, белетризираната възхвала на родната природа в разказите и повестите на Любен Каравелов и др.). Като автор, който за първи път през периода на ранното Възраждане описва особеностите на родната природа и бита, и създава първите географски описания на София, Пловдив, Русчук, Търново, Шумен се налага католическият книжовник Петър Богдан Бакшев (Бакшич) в ръкописа си „За древността на бащината земя и за българските дела – към своите съотечественици / De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas. (1640, пълният текст на български е публикуван през 2020).

За п ъ р в и етап в проявата и налагането на П. във възрожденската литература се приемат описанията на градове, природа, култура, поминък и етнически черти на българите, публикувани във възрожденските учебници по география, т.н. землеописания (през 30-те и 40-те години на XIX век). Отговарящи на утилитарните потребности на времето, землеописананията отделят специално място за представянето на бълг. реалии, защото на учебниците през Възраждането се възлага мисията както да образоват, така и да формират национална принадлежност. Такъв облик имат „Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество“ – пета част от „Славеноболгарские детоводство“ (1835) на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович; „Общое землеописание“ (1843) на Константин Фотинов, „Стихийни уроци землеописания“ (1843) на Сава Радулов. Както твърди в книгата си Д. Лилова: „Между 1835 и 1874 са отпечатани 38 учебника по география (55 заедно с преизданията), 3 атласа и 15 карти“.

П. се масовизира най-вече през следващото десетилетие – 50-те години на XIX век– чрез публикациите във възрожденските периодически издания: „Български орел“, „България“, „Турция“, „Македония“, „Право“, „Напредък“, „Цариградски вестник“, „Читалище“, „Училище“ и др. Пътни впечатления споделят не само просветени книжовници, но и учители, издатели, книжари, свещеници, училищни настоятели, обикновени граждани. Ако учебниците по география са естествената културна среда за назоваване (описване) на националната територия, то с процеса на известяване чрез пресата П. през Възраждането навлиза в един следващ, в т о р и етап на своето развитие като тематичен обхват и жанров формат. Първата проява на този нов етап са „Описание на село Котел, град Самоков, Рилский манастир“ от И. Богоров във в. „Български орел“ (1846), последвани са от „Описание на Плевенското окружие“, дело на Е. Васкидович в „Цариградски вестник“ (1853) и т.н. Постепенно дидактичният схематизъм, присъщ на учебникарската стилистика, се преодолява чрез включването на нови тематични полета в корпуса на П., например епизоди от историческото минало, религиозните практики, митологията („Описание на македонските градове“ от Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, „Цариградски вестник“ (1855). Като публична форма на споделяне П. придобива разнообразни жанрови характеристики. Водещо в случая не е строгата жанрова определеност, а гъвкавите и причудливи форми в неговата изява през Възраждането. Затова, когато се прецизират жанровите параметри на П., се обобщава, че описанията в него варират между статия, очерк, преглед, дописка от мястото на събитието. През Възраждането излизат немалко пътеписи във вестници: Васкидович, Ем. Описание на Плевенското окружие. – Ц а р и г р . в-к , III, 97, 23 авг. 1853; Славейков, П. Р. Село Трявна. – Ц а р и г р . в-к, IV, 183 – 187, 14 авг. 1854; Планински, Начо. Пътни бележки. – М а к е д о н и я , III, 48, 25окт. 1869; Блъсков, Ил. Р. Нашето пътуване през планината. – У ч и л и щ е, II, 15 – 18, 31 авг. – 15 окт. 1872.; Живков, Никола Атанасов. Пътни бележки. – П р а в о, V, 47–52, 18 ян. – 22 февр. 1871; VI, 1–19, 31–36, 1 март –13 ноем. 1872.; Бобчев, Ст. Из пътните ми впечатления. Писма. – П р а в о , VIII, 19, 21, 23–2 7 ,2 9 ,3 0 ,3 1 , 20 юли - 12 окт. 1873. и др.

В редки случаи П. прерастват в мемоари (П. Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, някои глави от „Записки за България и за българите“ от Л. Каравелов), в цялостни етнографски и фолклорни проучвания, в разкази („Тановица“, „Просекът на Шипка“ – из „Записки за България и за българите“ от Л. Каравелов). Белетристичните елементи се съчетават с публицистичната и научната интерпретация на явленията и фактите, коментирани в тях. Според изследователката на П. Св. Гюрова: „Отделни моменти от пътеписа хипертрофират, превръщат се в детайлни проучвания на учебните програми, на националния бит, на етнографските и фолклорните белези на местността.“

Поредицата от публикации във възрожденската преса на подобни, разгърнати като теми и жанрови вариации пътни впечатления подготвя появата на т р е т и я етап (60-те-70-те години XIX век) от налагането на П. през Възраждането. Този етап е маркиран от отпечатването на първата пътеписна книга, побрала всички предходни журналистически публикации на И. Богоров (от 1865 до 1867 във в. „Турция“), и излязла под заглавие „Няколко деня разходка по българските места“ (1868). Опитите на П. Р. Славейков в П. също популярни от възрожденските издания „Смесна китка“, „Гайда“, „Цариградски вестник“, „Читалище“, въпреки своята периодична поява и емоционален колорит, присъщ на Славейковото перо, за съжаление не се обединяват под едно общо заглавие.

С писмата на Найден Геров до приятели от Одеса, се отбелязва същинското художествено н а ч а л о на П. Личните впечатления от пътуването от Одеса, през Румъния до родната Копривщица са преди всичко емоционален разказ за едно духовно съприкосновение със заобикалящия го свят. Фактът, че тези писма не добиват известност през Възраждането (публикувани са едва през 1914 г.), не омаловажава споделеното от възрожденския творец и осъщественото като първи художествен П. през Възраждането. Според твърдението на Св. Гюрова: „Найден Геров не си поставя за цел да изобрази обстановката в документалната ѝ точност (както това прави С.С. Бобчев), в известен смисъл дори в неговите записки няма пейзаж. Те са просто низ от преживявания, един лиричен порив, породен от красотата на българската земя….“ И ако Богоров по-скоро проследява статистически параметри на българското, то Геров за първи път създава емоционалната интерпретация на родната природа. Проследената еволюция на П. през Възраждането показва изграждането и налагането на особения социален статус на пишещия човек. Положени в разнообразието от контекстуални обкръжения (от 30-те години на XIX век до Освобождението) възрожденските П. се оказват не само свидетелски разкази за наблюдаваната окръжаваща действителност. За пътуващия човек това вече е форма на легализиране на авторовия глас, придаване на авторитет на нагледите, попаднали в полезрението на неговия поглед. Възрожденският П. в своята еволюция се оказва зареден с надредни (със специфичен национален смисъл) послания, формиращи родовото и личностното самочувствие на българина. И едновременно с това стимулира развоя на следосвобожденския П. в творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Величков.

Съч.: Няколко деня разходка по българските места. Пътувал през 1865-1866 л. И. А. Богоров. Букурещ, печатница на К. Н. Радулеску, 1868. Географико-историко-статистическо описание на Татарпазар-джишката кааза с една харта [ т.е. карта ] и таблица на различни стари памятници / Съчинено от Стефан Захариев, т.-пазарджиченин. Виена : Печ. Л. Сомер и с-ие, 1870. Пътуванието на Бача Кира : Нагласено на стихове от същия / Издава Горно-Турченското читалище „Селский Труд“, в подарък на посетителите си. Русе : Печатницата на Дунавската област, 1873. Второ пътувание на Бача Кира / Издават добрите му приятели за любопитни читатели. Русе : Печ. Дунавска област, 1874.  Възрожденски пътеписи [Подбор и ред. Светла Гюрова]. С. 1969. Доосвобожденски пътеписи : [сборник] ред. Любомир Динев, състав. Георги Клисаров, С., 1969.   Пътища и пътешественици (XIV – XIX век). Сборник. [Подбор и ред. Светла Гюрова]. С., 1982. Чужди пътеписи за Балканите. [Поредица, Т. 1-7]. С. 1975-1987. Късове: Сборник пътеписи. / [От] Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Антон Страшимиров Съст. и предг. К. Бъклова. С., 1989. Описание на царство България– В: Д и м и т р о в, Б. Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век. Второ издание, София, 2001, 124-148. Българинът по света в началото на XX век: пътеписи /, [ Състав. и предг. Р. Пенчева] С., 2014. Бакшич, П. Б. За древността на бащината земя и за българските дела – към своите съотечественици / De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas. Прев. Цв. Василев. Благоевград: УИ „Неофит Рилски”, Т. 1-2, 2020.

Лит.: [И р е ч е к, К.] Стари пътешествия по България от ХV-ХVІІІ столетие.// Периодическо списание, Кн. 3, 1882, с. 60. (продължава и в Кн. 4, 6, 7). [К е с я к о в, Х.] Стари пътувания през България. // Периодическо списание, Кн. 21, 22, 1887. [Г а д ж а н о в, Д. Г.] Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ в. // Периодическо списание, Кн. 71, 1909. [Ш и ш м а н о в, И.] Студии из областта на Българското възраждане. В. И. Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция (1844-1845) и неговото отношение към българите. // Сб.БАН, кн. VI, 1916, c.1-121. [Р о м а н с к и, Стоян] България в образите на Феликс Каниц. София: Държавна печатница, 1939. [Н е д я л к о в, Христо].  Български пътeписи : Студия. Чирпан : Н. Попов и син, 1941. [Г ю р о в а, Светла]. "Няколко дена разходка по българските места" в историята на българския възрожденски пътепис. В: Д-р Иван Богоров: Материали, свързани със 150-год. юбилей от рождението му : [Сборник]. Пловдив : Хр. Г. Данов, 1972. Изд. на Съюз на бълг. журналисти. Науч.-изслед. център по журналистика. [Е л е ф т е р о в, Ст.] Жанрово-типологична еволюция на пътеписа през Възраждането. // Литературна мисъл, № 7, 1976. [Г ю р о в а, Светла]. Българският пътепис : Зараждане и утвърждаване. В: За литературните жанрове през Българското възраждане : [Сб. статии].София : БАН, 1979. [Й о н о в, Михаил]. Европа отново открива българите. Българите и българските земи през погледа на чужди пътешественици: XV XVIII София: Нар. просвета, 1980. [Б ъ к л о в а, Катя].   Майстори на българския пътепис. София : Народна просвета, 1989. [Д и м о в а, Веселина].  Бачковският манастир в пътеписната и мемоарна книжнина през XIX век. // Духовна култура. LXXIII, 1, 1993, с. 8-19. [ В и т а н о в а, Ирена].  Пътуването като стремеж към другостта / Пътеписът като лит. форма в бълг. худож. Литература.// Зорница (Габрово). № 41, 2003/2004, с. 191-194; [П а в л о в а, Илиана]. Възрожденски очертания : Фигури и карти, път и памет. В. Търново : Унив. изд. Св. Св. Кирил и Методий, 2004. [Г e т о в а, Елена]. Почеркът на пътя : XIX век, пътуването, писането. В. Търново : Фабер, 2006.   [л и л о в а, Десислава]. Варварите, цивилизованите и българите: дефиниции на идентичността в учебниците и печата (1830-1878), В: Балканският ХIХ век. Други прочити. Сборник. Съст. и научен редактор Диана Мишкова. София: Център за академични изследвания, Рива, 2006. с. 202-234. [Г е т о в а, Елена]. Какво сравнява възрожденският пътепис? : Бълг. места в пътеписни впечатления от втората половина на XIX в. В: Годишник на Филологическия факултет. 2006, с. 112-122. [П е т к о в, Николай]. Пътища и пътеписи. Форми на взаимното им пресъздаване. В: Епископ-Константинови четения. Т. 16, 2011, с. 184-196. [Б а л ч е в а, Антоанета].(съст.). Култура на пътуването в европейския югоизток.(Сборник със статии). София: Изд. на БАН. 2020.

Е. Гетова