Feed

ПРЕПИСИ И ПРЕПРАВКИ НА „ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ“ – свидетелство за широкото разпространение на творбата на Паисий Хилендарски. По вторични извори са известни ок. 60 ръкописни екземпляра, които се класифицират като преписи (с несъществени езикови, правописни и стилистични промени или кратки добавки) и преправки (съществени преработки, в които са пропуснати, разместени или добавени пасажи, разкази и глави). Запазени са 49 ръкописа и 1 печатно издание – «Царственик» на Христаки Павлович от 1844.

ПРОВАДИЯ – гр. в Североизт. България, на 48 км зап. от Варна. Най-ранният исторически извор за П. е от 1153 г. – „География” на арабския автор Ал Идриси, който нарича града Бурфанто (вер. от лат. Прованто). То дава основание да се приеме, че градът е основан от византийците по времето на Юстиниан. Във визант. извори от ХІІ в. (Г. Акрополит) градът е наречен Проват (от старогр. – овца) или Проватон (озн. клисура, проход.). В домашните източници името е Овеч (от овца, използва се до ХVІ в. сп. дубр. П. Лукарич).

ПРОПОВЕД (грц. хом`илия) – омилетичен жанров клас с религиозно-поучително и нравствено съдържание. Обикновено включва жанровете на словото, примера, беседата, притчата. Първата новобългарска печатна книга – “Кириакодромион” на Софроний Врачански има такъв характер; твърде популярни са и ръкописните сборници с П. През Възраждането тя значително се видоизменя и добива широко разпространение. В нея се появяват редица актуални моменти, свързани с новите условия на живот: проблеми на нац.