Провадия

ПРОВАДИЯ – гр. в Североизт. България, на 48 км зап. от Варна. Най-ранният исторически извор за П. е от 1153 г. – „География” на арабския автор Ал Идриси, който нарича града Бурфанто (вер. от лат. Прованто). То дава основание да се приеме, че градът е основан от византийците по времето на Юстиниан. Във визант. извори от ХІІ в. (Г. Акрополит) градът е наречен Проват (от старогр. – овца) или Проватон (озн. клисура, проход.). В домашните източници името е Овеч (от овца, използва се до ХVІ в. сп. дубр. П. Лукарич). След завладяването от турците е наречен Правадъ. Сп. А. Маргос градът възниква през V-VІ в. (сп. Л. Лазаров – през вт. пол. на ІV в.) като визант. крепост на платото Калето. По тези места живеят тракийските племена кробизи и гелегети. Крепостта е изоставена в нач. на VІІ в. Сп. редица медиевисти (К. Иречек, В. Златарски, Ив. Снегаров) след V в. и през Първото българско царство Проват функционира като крепост и град. Някои учени (А. Маргос, Ал. Кузев) смятат, че от нач. на VІІ в. до византийското владичество крепостта не се използва, а през ХІV в. става митрополитска катедра. В крепостта са открити останки от църква, съществувала през Първото и Второто бълг. царство. През 1388 османците завладяват крепостта и я наричат Таш хисар. През 1409-13 крепостта въстава. През окт. 1444 кръстоносците на Вл. Ягело я обсаждат и превземат, като частично я разрушават. През осм. робство П. е център на каза. В 1581 католическият мисионер отец Йероним свидетелства, че П. наброява 700 къщи и в нея живеят 30 дубровничани, занимаващи се с търговия. В кр. на ХVІІ в. провад. крепост е изоставена и градът постепенно се установява на съвременното си място. От първата пол. на ХVІ в. до кр. на ХVІІ в. П. има важно стопанско значение и е център на оживени търговски връзки. През 1640 архиепископ П. Богдан пише, че в П. има 2000 мюсюлмански и 50 христ. къщи, както и 50 души католици. През 1659 епископ Ф. Станиславов докладва за 1500 мохамедански и 100 православни къщи, и за 170 католици. През 1793 г. руският полк. Лен отбелязва 3000 мюс. и само няк. христ. къщи. Основният поминък на населението е скотовъдство, земеделие, търговия, занаяти (бакърджийство, цървуларство, кожарство, абаджийство). Тласък на търговията дават венецианските и дубровнишките търговци след ХІ в. През ХVІ в. в П. има цяла колония от дубровничани, начело с П. Джорджич. П. е напълно разрушена при военните действия по време на Руско-турската война (1828-29) и след нея населението рязко намалява. През 1828 руснаците превземат града, напуснат от мюсюлманското население. В 1829 г. армията на Решид паша атакува града и го разрушава напълно. До 1837 в П. върлува чумна епидемия. П. запустява, а търговията запада чак до 1870 г. и откриването на жп линията. След Одринския мирен договор руската армия се оттегля, а с нея и част от оцелялото християнско население, което се изселва в Сев. Добруджа и Русия. Културно-просветната дейност в П. започва късно, поради факта, че до Освобождението българите са малцинство. През 1848 г. е открито първото новобългарско у-ще в къщата на Д. Караиванов по инициатива на Ст. Овчаров, Дим. Караиванов и К. Димитров. Дотогава в у-щата в П. се преподава на гр. и тур. език. Р. Блъсков става първият учител и свещеник в църквата „Св. Никола”, заменя гръцкото църковно пеене с черковнославянско. На следващата година училището се мести в двора на църквата. Сп. Н. Ганев в него се преподава по взаимоучителната метода. По това време в П. има ок. 80 къщи – 50 мюсюлмански и 30 християнски (повечето от тях гагаузи и гръкомани, едва 3 семейства се определят като българи). През 1850 Р. Блъсков е изгонен от П. с подстрекателството на гр. митрополит. През 1856 идва бълг. учител Г. Пиперков от Шумен, който е и певец в църквата. След него четири години учителства котленецът Хр. Ишпеков, който обучава 18 момчета по взаимоучителната метода. През 1867 идва Т. Мутевски (изпратен от рев. к-т в Букурещ), който обучава и момичета и по чиято инициатива започва строежът на ново училище. То е завършено през 1872 г., има 2 етажа с 4 стаи. Работи до 1904, когато е унищожено от пожар. Учители в П. до Освобождението са още Ч. Александров, Н. Бацаров, Н. Калипетровски и първата жена учителка – Й. Генова. Броят на учениците достига 140-150. След Освобождението е основан Окръжен училищен съвет с председател свещ. Ив. Радов. Към 1893 в П. има 1 мъжко трикласно, 1 първоначално и 1 второкласно девическо училище и 15 учители. През 1894 е построена сграда за трикласното у-ще „Цар Симеон”, а по-късно са изградени още 3 училища. Сп. П. Николов през 1859 г. в П. има малко над 160 къщи (40 бълг.). С развитието на търговията и занаятите и откриването на жп линията Русчук-Варна (1866) П. се разраства. През 1872 Феликс Каниц съобщава за 400 мюсюлмански, 60 татарски и 160 бълг. къщи. През 1872 под ръководството на учителя Т. Мутевски в П. е поставено първото театрално представление – „Многострадална Геновева”. С финансовата подкрепа на спомоществователи в П. се получават „Цариградски вестник“ (1858), „Духовни книжки“ (1864), „Македония“ (1870), „Право“ (1870), „Слава“ (1872-73), „Източно време“ (1875). В периода 1863-1873 спомоществователи от П. подпомагат книгите: „Юстина“ от Т. Х. Станчов (1871) – 38 екз.; „Изгубена Станка“ от И. Блъсков (1865/66) – 31 екз.; „Нещастна фамилия“ от В. Друмев (1860) – 18 екз.; „Поучения в святата и великата четиридесятница“ (1868) – 14 екз.; „Злочеста Кръстинка“ (1870) от И. Блъсков – 10 екз.; „Водачът по пътя на живота“ (1870) – 6 екз., дарени от издателя Ал. К. Кръстевич за бедните ученици; „Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено“ (1863) – 3 екз. През 1876 свещеник в П. става Ив. Радов, който преброява 1000 мюсюлмански, 120 бълг. и 62 други къщи. Населението наброява над 3500 д. През 1883 в П. има 700 къщи и над 300 дюкяна. След Освобождението П. е седалище на окръжие в Княжество България и наброява почти 1000 домакинства. През 1881 г. П. е включена в пределите на Варненски окръг, остава център на околия. Читалище „Св. Кирил и Методий” е основано през 1884 г. в дюкяна на Ив. Костов. Председател е учителят Ив. Басмаджиев, а първи читалищни дейци – Ил. Бекчиев, Обр. Попов, Вл. Маринов. През 1890 е основано „Театрално дружество за подпомагане на бедни ученици”. През 1890 е открито първото музикално дружество „Лира”, което по-късно дава началото на църковен хор. През 1892 е създадена Градска библиотека с библиотекар М. Тузсузов. През 1900 г. е създадено читалищно дружество „Алеко Константинов”, в което през 1901 има 23 членове. През 1903 е осъществена първата кинопрожекция в театр. Салон, на която са представени картини от Френската революция. Първото периодично издание на П. е в-к „Периодичен лист”, който излиза от 1902.

Лит. Г а н е в, Н. Провадия в своето минало и настояще. С., 1929. С т е ф а н о в, Г. Провадия: Исторически очерк. С., 1969. А н д р е е в, Й. Средновековният Овеч през XIII-XIV в. – В: Средновековният български град. С., 1980. М а р г о с, А. Провадия: Краеведчески очерк с туристически маршрути. С., 1981. К у з е в, Ал. Овеч – Проват. – Музеи и паметници на културата, кн. 6, 1990. А д ж е м л е р с к и, Св. Из миналото на Провадия и района. Варна, 2005. Г о ч е в, М. Страници от духовния живот на Провадия. Варна, 2006.