Преписи и преправки на "История славянобългарска"

Знаци
25000

ПРЕПИСИ И ПРЕПРАВКИ НА „ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ“ – свидетелство за широкото разпространение на творбата на Паисий Хилендарски. По вторични извори са известни ок. 60 ръкописни екземпляра, които се класифицират като преписи (с несъществени езикови, правописни и стилистични промени или кратки добавки) и преправки (съществени преработки, в които са пропуснати, разместени или добавени пасажи, разкази и глави). Запазени са 49 ръкописа и 1 печатно издание – «Царственик» на Христаки Павлович от 1844. Ръкописите се съхрняват главно в библиотеки и архиви в България – в НБКМ в София (25?), в Църковно-историческия и архивен институт при Патриаршията на Българската православна църква в София (2), в НА нао БАН (3), в Националния исторически музей в София (2), в Регионалния исторически музей в Стара загора (1), в Държавния архив във Велико Търново (1), в училището в Калофер (1), в музея в Банско (1), в Хилендарския манастир на Атон (3), в Зографския манастир (1), в библиотеката на Румънската академия в Букурещ (1), в библиотеката на Патриаршията на Сръбската православна църква (1), в Руската държавна библиотека в Москва (2), в Държавния исторически музей в Москва (1), в Хилендарската изследователска библиотека в Университета на щата Охайо (1), По традиция описанието на първата група започва с т. нар. Зографски ръкопис ( наричан още препис, първообраз, автограф) от 1762 – черновата или работния екземпляр на Паисий. Неговата автентичност дълго време е подлагана на съмнения, но днес е доказано, че това е действителен Паисиев автограф. Днес той не е запазен в цялост: както в средата, така и последните глави на “Историята” са били изгубени и по-късно са били добавени в препис на библиотекаря на обителта о. Мартиниан, който е преписал текста от изданието на Лонгинов на т.нар. Тошковичев препис. От запазените днес преписи, най-стар е преписът на Историята, направен от поп Стойко, наричан Първи Софрониев (Котленски) препис (НБКМ 368). Той има голямо научно значение, понеже е най-близо по време до изгубения оригинал, който е единият от двата преписа, донесени от Паисий в българските земи, и се предполага, че малко се отклонява от него. От предполагаемия втори препис, стигнал до бълг. земи, Алекси. В. Попович през 1771 в Самоков прави свой препис, наричан Самоковски (ЦИАИ 137). От същия предполагаем втори препис е направен още един препис, наричан Музеен или Втори Самоковски препис (или Цариградски) от 80-те г. на XVIII в. (Национален исторически музей NMH, Slav. 31).

Два преписа са от 1772 – Никифоровият или Рилският (Дриновският) (Научен архив на БАН 96), писан от монах Никифор Рилски в Рилския манастир по Самоковския препис според изричната бележка на преписвача, и Жеравненският, чието местонахождение не е известно днес, но обширни извадки от него публикува Г. С. Раковски през 1860 и чрез тях популяризира в България името и делото на Паисий. Жеравненският препис вероятно също е бил много близък до преписа, донесен от о. Паисий сред българите, и стигнал до Котленско – от него са направени Първи котленски препис и Жеравненският препис. От Жеравненския препис са направени Тошковичевият препис, създаден вероятно в Русия, може би в Одеса, през 1858 от рускоговорящ скриптор, може би Мурзакевич (съхранява се в Основно училище «Христо Ботев» в Калофер), Чертковият препис, създаден през 40-те години на XIX в. в Русия, от рускоговорящ скриптор, може би в Одеса (Държавен исторически музей в Москва, сбирка на Чертков №310), Лазаровият препис, известен и като Втори русенски (НБКМ 776), създаден през 1811 в Русе от учителя Никола Поплазаров според неговото свидетелство.

През 1781 Софроний Врачански отново преписва Историята (Втори Софрониев или Втори Котленски препис, пазен в Библиотеката на Румънската академия 438), като прави редица стилови и езикови промени в текста с цел да го доближи до народната реч. Освен това са пропуснати биографичните вести за Паисий, внесени са поправка и добавки в списъка на светците. Преписът, наречен Втори Софрониев, е в основата на цяла група източнобълг. преписи, сред които най-интересни и ранни са Кованлъшкият (НБКМ 369)), писан от Стоян Кованлъшки през 1783 в с. Кованлък (Пчелище), Великотърновско – много близък до Софрониевия от 1781, и Еленският (НБКМ 370), писан от Дойно Граматик през 1784 в Елена (в него са добавени заемки от книгата „Razgovor ugodni narodа Slovinskoga” –„Приятен разговор на словинския народ“, 1756) от далматинския поет А. Качич-Миошич, направени са и неголеми езикови промени. „История славeноболгарская“ продължава да се преписва и през XIX в. Първи и Втори Търновски (1842), дело на П. Р. Славейков и Хр. Драганов, като и Трети Търновски препис (1845), дело на Тодор Т. Шишков), съдържат версията на Еленския препис (НБКМ 371, 372, 376 съответно). Пак в Търново през 1842 Стоян (Стефан) Пенев Ахтар прави нов препис на Историята (Научен архив на БАН 102), който отново съдържа версията на Еленския препис.

Версията на Втория Котленски (Софрониев) препис е била в извода (антиграфа) на о. Пантелеймон Хилендарски, който създава преписа си през 1809 като таксидиот на Хилендарския манастир в Русе (преписът е известен като Първи русенски или Пантелеймонов, пази се в Хилендарския манастир №294). По изричното свидетелство в бележка на Влад Поппетков Гладичов от Габрово, Габровали, той прави препис от Пантелеймоновия отново в Русе през 1809 г. (преписът е известен още като Преображенски, днес се пази в Държавна агенция «Архиви» в Търново, сигн. ф. 165, оп. 2, а.е. 3). Вероятно от него или от негово апограф е създаден Карловацкият (Карловецки, Карловешки) препис (пазел се е в Сремски Карловци, днес е в Белград – в библиотеката на Сръбската патриаршия №140), който пък е антиграф на Белочерковския препис, създаден през 1843 г. от 17-годишния даскал Драгия в Търновското село Горни Турчета (Мурадбейкьой)/ Бяла черква (НБКМ №1116). Версията на Карловецкия препис се съдържа и в Софийския или Академиен (Академичен) препис, направен през 40-те г. на XIX в. в Търновско (Научен архив на БАН 97); още във Венелиновския препис (пази се в архива на Юрий Венелин, ф. 49, к. 7, ед. хр. 8 в Руската държавна библиотека в Москва), който е преписан вероятно в Одеса от руски скриптор и изпратен от Васил Априлов на Венелин – негов антиграф е незапазеният днес препис на даскал Попзотов и неговите ученици, направен от Дряновски ръкопис. Близки до Отец-Пантелеймоновата версия, но и с доста разлики, са Башкьойският препис (НБКМ №375), създаден през 1841 в с. Башкьой (с. Башкьой обичайно се идентифицира с Ново Кирсово в Бесарабия (дн. в Молдова), според друга хипотеза е създаден в Северна Добруджа, в региона на гр. Тулча, откъдето е изпратен в Министерството на просвещението на България) от поп Василий Мануилов (родом от Сливен) по ръкопис, назован от него като Хилендарски цаственик от 1820 с неизвестно местонахождение днес; Четвърти Търновски (Чехларовски препис) вероятно от първата половина на XIX в. (НБКМ №373), Бобчев препис (пазен в Национален исторически музей, София), дело на Тодор Пирдопски през 20-те или 30-те г. на XIX в.; Мердански препис (пази се в Митрополията във Велико Търново), създаден през втората половина на XIX в. (може би през 1854) в с. Мерданя, Търновско.

Най-ранната от познатите днес преправки/ преработки на «История славянобългарска» е на Поп Пунчо, включена в неговия обемист сборник от 1796 (ръкописът се пази в НБКМ 693). По-късно е създадена т.нар. Рилската преправка или Рилска сглоба, или Рилски царственик, компилация между редакция на “История славянобългарска” и „История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон Рилски. Най-ранно свидетелство е ръкописът на монаха Паисий Николаевич Рилски, създаден през 1825 в Рилския манастир (НБКМ 775); тази “сглоба” или компилация е позната и в други преписи. С малки промени е преписана от Поп Йоан(икий) Петкович в с. Змеево (дн. Дервент) през 1830, известна като Първа Змеевска преправка, Поп Йоанова преработка, Попйоанова преправка, Попйоанов препис (НБКМ 1113). От този ръкопис преписва монахът от Рилския манастир Харитон при престоя си в с. Змеево (т.нар. Първа Харитонова преправка, Втора Змеевска преправка, Начовски препис, Първи Харитонов (Втори змеевски) препис, Втора Змеевска преработка (НБКМ 1115). По този ръкопис монахът и още трима преписвачи правят втори препис през 1831 (Чирпанска или Геровска преработка на монаха Харитон, Геров ръкописъ, Втори Харитонов (Чирпански, Геров) препис, Чирпанска преправка) (НБКМ 1114). От Втория Харитонов препис е направен Геровият препис от самия Найден Геров вероятно в гр. Пловдив през 1851 – 1853 (НБКМ, БИА, ф. 622 (Найден Геров), оп. I, а.е. 622). Поп-Йоановата версия се съдържа и в: а) Старозагорския препис от 1837 (РИМ – Стара Загора, № 6 Сз 108); б) Григоровичевия препис от 1839 или една-две години по-късно (Руска държавна библиотека в Москва, фонд 87, сбирка на Григорович, №50) – двата преписа са дело на един и същи преписвач, работил вероятно в Стара Загора; в) Свищовския препис, направен от Васил Станкович в Свищов през 1842 (частна колекция) по Фотинов препис с неизвестно нахождение днес. Версията на Рилския царственик се съдържа и в: а) Хилендарският препис (Хилендарски манастир №723) от 20-те или 30-те г. на XIX в., може би създаден в Рилския манастир (непълен); б) Пазарджишкия (Кесариев) препис от 30-те или 40-те г. на XIX в. (след 1829 ) (НБКМ №1235); в) Панагюрския препис от 40-те – 50-те години на XIX в. (НБКМ №1236) – в последните два може би е преписана Поп-Йоановата версия. Близка версия до Рилския царственик, но с добавки и изменения, съдържа преписът на архим. Онуфрий Попович Хилендарски (светско име – Богдан Минков) (ок. 1790 – ок. 1865) от 40-те г. на XIX в., известен като Втора хилендарска преработка, Хилендарска преправка (Хилендарски манастир №295) – за този препис са изказани предположения, че може да е направен или в Хилендарския манастир, или в Казанлъшко-Старозагорския край. Компилация, направена от П.Р. Славейков и Христо Драганов през 1842 в Търново, между версията в Еленския препис от 1784 и версията в Рилския царственик, е преписана с нов предговор от Стоян Пенев Ахтар и Кънчо Стоянович Бакал през 1844 в Търново (Ахтарова прeпис-преправка, Ахтаров царственик, пазен днес в ЦИАИ №1523). Ръкописът, създаден от даскал Тодор Пирдопски през 30-те год. на XIX в. в Пирдоп (НБКМ 374), съдържа компилация на версията на Рилския царственик от 1825 и Никифоровия препис от 1772. Подобно Болградският ръкопис (Кларков препис), дело на двама или трима преписвачи, съдържа две части: версия, близка до Рилския царственик, и първоначалната версия. Създаден е между 1808 и 1839 (пази се в Хилендарската изследователска библиотека, Охайски университет, ΟSU, HRL № 1). 

Друг тип компилация между „История славянобългарска“ и Историята на о. Спиридон се съдържа в т.нар. Първа габровска преправка или Първа габровска сглоба, ръкопис, създаден през 1832 в Габрово от Дечо Йоанов Манафов от Севлиево (НБКМ 1436). Компилация между Пасиевата История, Спиридоновата история и други източници се съдържа във Втора габровска сглоба, Габровска преправка, Габровски препис компилация, писана през 1833 в Габрово (НБКМ 1112).

След първото печатно издание на „Царственик или история болгарская“ (1844) от Христаки Павлович, преписите намаляват. В печатното издание е използвана компилацията на П.Р. Славейков и Хр. Драганов по Първи търновски препис от 1842 и незапазен Фотинов от 1842 (по Рилския царственик). Освен този търновски царственик авторът използва и други източници –описанието на светите солунски братя Кирил и Методий следва труда на Васил Априлов „Болгарские книжники” от 1841. И в другите части Хр. Павлович, който работи в Свищов, добавя или съкращава думи, фрази, по-големи части, избягва повторенията, заменя лексеми и някои граматични форми. Понякога Павлович разменя мястото на някои разкази в изложението, но като цяло се старае да запази същността на историческото повествование. В „Царственика” липсват двата предговора и послесловът на Паисиевата творба, а е добавен кратък авторски увод (стр. 3-4). 

В началото на 80- те г. на XIX в. вероятно в Пирдоп Димитър П. Оджаков, бивш участник в Българското опълчение, прави препис на печатния Царственик, но изоставя предговора на Хр. Павлович и прави някъде съкращения, другаде добавя, като едновременно и осъвременява езика (преписът се пази в НБКМ 1438). През 1882 в Банско Константин Ив. Чучулайн прави точен препис на печатния Царственик ( ръкописът се пази в Къщата музей „Никола Вапцаров“, Банско).

Има и 4 павликянски ръкописа на бълг. език, писани с лат. по особена транскрипция и разпространявани сред българите католици. Тези ръкописи съдържат превод адаптация и преработка на печатния Царственик на Христаки Павлович с множество допълнения от други извори (византийски и западноевропейски), като заглавието е „Царописмо или история българска“. Известни са следните ръкописи: 1. Три тетрадки, изписани преди 1849 от Едуардо Валпа (р. 1812 гр. Торино, Италия – 1873 с. Калъчлий, Пловдивско), капуцински монах и енорийски свещеник в с. Калъчлий (дн. гр. Раковски) (НБКМ 777). Ръкописът е известен като Първа павликянска преработка/ преправка; 2. Препис на Едуардо Валпа от по-стария му ръкопис (тетрадки, НБКМ 777), направен от него през 1849 в с. Калъчлий (дн. гр. Раковски) (НБКМ 1312); 3. Втора павликянска преработка/ преправка се съдържа в сборник с различни текстове библейски истории, поучения и др., създаден през 1855 в Пловдив от Лаврен Кьосестоянов (НБКМ 1313); 4. Препис, направен през 1856 в Пловдив от Петър Балсамаджиев по ръкописа на дон Едуардо (НБКМ 1312) – преписът се пази в НБКМ 1314. В павликянската преработка списъкът на светците от бълг. произход е до 77 имена, а списъкът на бълг. владетели и царе – до 37; включен е разказ за второто разоряване на България и списък на тур. султани. Има доста нови подробности, свързани с отношението на преписвачите към различни исторически събития.

Преписите на Историята са предимно от източнобълг. старопланински селища – Котел, Жеравна, Елена, Търново, Габрово, Дряново, но също и от Русе, Стара Загора и околни села, Карлово, Сопот, Самоков и Рилския манастир, Пирдоп, Пловдивско, Банско, Мокреш в Северозападна България и другаде. последният известен е от 1882 – Втори Бански на К. Ив. Чучулайн. Калиграфски преписи на превода на П. Динеков правят ученици в различни училища в страната през ХХ в.

Съч. Царственникъ или исторія болгарская която учи отъ гдѣ са Болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго подпаднали, изъ Мавробира Латинского, Баронія, Іоанна Зонаря, Буефира Французскаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимія Терновского, Светаго Димитрія Ростовского и другихъ лѣтописцевъ собрана”. Изданіе первое Bolgarische Geschichte. У Будиму Писмены Кр. Свеучилишта Пештанскогъ 1844. Паисий йеромонах. История славяно-болгарская... – Записки Одесского общества истории и древностей. Т. 16, 1893. Р о м а н с к и, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 год. Съпоставен с преписа от 1765 год. С., 1938. П а и с и й Хи л е н д а р с ки. История славяноболгарская. Никифоров препис от 1772. С., 1961. Рилска преправка на „История славяноболгарская“. С., 1966. П а и с и й Хилендарски. История славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 год. С., 1972.

Лит. Т е о д о р о в-Б а л а н, Ал. Кованлъшки препис от Паисия. – ПСп, 1899, № 58. З л а т а р с к и, В. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – ПСп, 1899, № 59. С н е г а р о в, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 1942/43, № 2. А н г е л о в, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Изв. на Ин-та за бълг. л-ра, 1958, № 7. С т о я н о в, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962. Б а н к о в, Т. За първата преправка на „История славяноболгарская“ от Паисий Хилендарски. – Език и л-ра, 1980, № 1. Т о д о р о в, Ил. 1. Жеравненският препис на „История славяноболгарская“. – Изв. на НБКМ, 1981, № 16; 2. За реконструкцията на един изчезнал препис на Паисиевата история. – В: Литературознание и фолклористика. С., 1983; 3. Неизвестен препис на Паисиевата истироя в Хилендарския манастир. – Старобълг. л-ра, 1985, № 18.

М. Димитрова, Д. Господинов

 

 

 

  • Ангелов 1961: Ангелов, Б. История славяноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. София, 1961.

  • Ангелов 1966: Ангелов, Б. Рилска преправка на ”История славяноболгарская”. София, 1966.

  • Ангелов 1968: Ангелов, Б. Хилендарската преправка на ”История славеноболгарская” (Характеристика). – Известия на българското историческо дружество, 26, 1968, 299–309.

Паисий Хилендарски. “История славянобългарска” 1762. Белова. София, 2004.

  • Богдановић 1978: Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978.

  • Велинова и Вутова 2013: Велинова, Вася и Нина Вутова. Опис на ръкописите старопечатните, редките и ценните издания в Националния исторически музей. т. 1. Славянски ръкописи, кирилски печатни книги и периодични издания. София, Национален исторически музей, 2013.

  • Велчев 1956: Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски.// Език и литература, 11, 1956, № 6, с. 446-458.

  • Венедиктов 1962: Венедиктов, Г. К. За един нов препис на „История славеноболгарская” от Паисий Хилендарски. – Български език, XII, 1962, № 6, 518–520.

  • Венедиктов 1990: Венедиктов, Г. К. Неизвестен препис на «История славяноболгарская» на Паисий Хилендарски. – Българистични студии. София, 1990.

  • Давидов 1973: Давидов, А. Неизвестен препис на Паисиевата история от втората половина на ХVХ в. – В: Юбилеен сборник в чест на 10-годишнината на Университета. Т. І, В. Търново, 1973, с. 41-80.

  • Давидов 1973: Давидов, А. Новооткрит препис на Паисиевата история (в с. Мерданя, Великотърновски окръг). – Учителско дело, № 24, 19 юни 1973, с. 8.

  • Давидов 1975: Давидов, А. Мерданският препис на Паисиевата история от втората половина на ХІХ в. – Български език, ХХV, 1975, № 6, 499-512.

  • Деянова 2013: Деянова, М. Вторият самоковски препис на „История славянобългарска“ е изработен в Самоков. Ongal.net 5/5 (2013): 51-55 http://www.spisanie.ongal.net/broi5/3Deyanova.pdf

  • Димитрова 2011: Димитрова, М. Пантелеймоновият препис на Паисиевата „История славеноболгарская“: между установените истини и бъдещите задачи. – В: Найда Иванова и др. (съст.). Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Десетите национални славистични четения, посветени на 90-годишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев, 22-24 април 2010. Софийски университет "Св. Климент Охридски". Факултет по славянски филологии). София: Лектура, 2011, 233-241.

  • Димитрова 2012: Димитрова, М. Три преписа на „История славянобългарска“: Пантелеймонов, Гладичов и Карловецки. – В: История славянобългарска 1762-2012. Научни хоризонти на четвърт хилядолетието. Съст. Н. Драгова и Е. Тачева. София, 2012, стр. 89-101. Виж онлайн

  • Димитрова и Пеев 2012: Димитрова, М., Пеев, Д. Из историята на историята – преписи и преработки на Паисиевия текст. В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Филологически факултет. Т. 50, №1, А, 2012. Пловдив, с. 50 – 72. Виж онлайн

  • Динеков 1963: Динеков, П. Първообраз, преписи и преправки на Паисиевата история – В: Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Издава се за 200-год. от написването й. София, 1963, 131–138.

  • Драгова 2003: Драгова, Н. Новообявеният препис на История славянобългарска – експониран в Гербовата зала на Президентството. – В: Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков. Институт по балканистика. Институт по история. Институт за проучване на Югоизточна Европа (Studia balcanica, 24). София, 2003, 53-62.

  • Драгова 2004: Драгова, Н. Преписът на „История славянобългарска” в Националния исторически музей. – В: Паисий Хилендарски. История славянобългарска 1762. Белова. София, 2004, 18-40.

  • Драгова 2005: Драгова, Н. Софрониевият учебников вариант на „История славянобългарска”. – В: Класика и литературна история. В памет на Любомир Стаматов. Благоевград, 2005, 125-160.

  • Жерев 1969: Жерев, Стоян. Езикът на втория Софрониев препис на “История славянобългарска” от 1781 г. в сравнение с първия (1765 г.) – Български език, 19, 1969, № 2,122–137.

  • Златарски 1899: Златарски, В. Към въпроса за тъй наречените „преправки“ на Паисиевата история. ‒ Периодическое списание на Българското книжовно дружество. София, г. IX, 1899, № 4, Браила, 723 – 757.

  • Иванов 1914: Иванов, Й. Исторiа славяноболгарская. Собрана и нареждена Паисiемъ iеромонахомъ в лято 1762. Стъкми за печатъ по първообраза Йор. Ивановъ, доцент в университета. София, 1914.

  • Иванов 1972: Иванов, Г. Неизвестна преправка на Паисиевата история. – В: Паисий Хилендарски (1762-1972). София, 1972.

  • Иванова 2000: Иванова, Н. Андрия Качич Миошич и Еленският препис на Паисиевата история от 1784 г. (Стилистични и езикови трансформации). – В: Българи и хървати през вековете. Андрия Качич Миошич и българите. София, 2000, 99–108.

  • ИС 2012: Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Текста подготвиха за печат Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод Д. Пеев. Славянобългарска Зографска обител, Света гора, Атон.

  • Караджова 1997: Караджова, Д. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска”. – Балканистичен форум, 6, 1997, № 3, 238–243.

  • Караджова 2012: Караджова, Д. Чирпанска преработка на Паисиевата история. Монах Харитон и Неговите ученици. – В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 32 – 49. Виж онлайн

  • Караджова 2012а: Караджова, Д. Влад Попетков Гладичов – жизнен път и книжовно дело. – В: История славянобългарска. Гладичов препис. Изследване и текст. София, Болид-инс, 2012, с. 19-40. Виж онлайн

  • Караджова 2012б: Караджова, Д. Гладичов препис на „История славянобългарска“. Палеографско описание. – В: История славянобългарска. Гладичов препис. Изследване и текст. София, Болид-инс, 2012, с. 67-77. Виж онлайн

  • Караджова 2012в: Караджова, Д. Кесариев ли е Пазарджишкият препис на Паисиевата история? Палеографска атрибуция. – В: История славянобългарска (1762-2012). Научни хоризонти на четвърт хилядолетието. Състав. Н. Драгова и Ел. Тачева. София, Болид-инс, 2012, с. 66-88. Виж онлайн

  • Караджова 2012г: Караджова, Д., състав. и отг. ред. История славянобългарска. Гладичов препис. Изследване и текст. София, Болид-инс, 2012. Виж онлайн

  • Каталог 2008: 250 години История славянобългарска от Паисий Хилендарски /Каталог на изложба/. Ред. кол.: Б. Христова – отг. ред., Ел. Мусакова, Е. Узунова, Б. Минчева, Р. Тодорова. София, 2008.

  • Кодов 1969: Кодов, Христо. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на БАН. София, 1969.

  • Кодов и Стоянов 1964: Кодов, Хр. и М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народната библиотека. София, 1964.

  • Кръстев, Иванова 2004: Паисий Хилендарски. История славяноболгарская. Самоковски препис от 1771 г. Фототипно издание с предговор от Ангел Кръстев и Цветана Иванова. София: Сдружение Демократична мрежа, Сдружение България 681, 2004.

  • Кръстева 2012: Кръстева, М. Геров препис на „История славянобългарска“ (Пловдив, между 1851 - 1853). Фототипен текст и изследване. Пловдив, 2012.

  • Кръстева 2013: Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска“. Автор на студията Мила Кръстева. Превод на студията на руски език Атанаска Тошева. Превод на студията на английски език Петя Пейчева. Научен консултант Антоанета Джельова. Художник Христо Гочев. Пловдив, Жанет-45, 2013. ISBN 978-619-186-116-3.

  • Кръстева 2014: Кръстева, М. Поп-Йоанова преправка на „История славянобългарска“: академични (хипо)тези. – В: Сб. Матеріали ІІІ Міжнародного науково-методичного семиінару з болгарської мови, літератури, культури та історії (15 – 16 травня 2014 р). Збірник тез. Бердянск, БДПУ, 2014, с. 164 – 167.

  • Кръстева 2015: Първа Харитонова преправка на „История славянобългарска“ (Змеево, 1831). Първо фототипно издание. Пловдив, 2015.

  • Кръстева, М. и др. Рилска преправка на „История славянобългарска“. Фототипно издание на оригиналния текст. Преводи и издания. Съст. и научен ред. Мила Кръства, научно изследване: Мила Кръстева, превод,бележки, индекс: Атанаска Ташева, превод: Антоанета Джельова, прев. Атанаска Тошева, прев. Милена Кацарска. Пловдив, 2018.

  • Куршумова 2014: Куршумова, М. Поп-Йоановият препис на „История славянобългарска” като част от текстовото семейство на Рилската преправка (лексикално-семантични съпоставки ‒ електронно списание Liternet, 17.08.2014, № 8 (177) http://liternet.bg/publish30/mariana-kurshumova/pop-joanov-prepis.htm , ISSN 1312-2282.

  • Куршумова, М. и др. Поп-Йоанова преправка на «История славянобългарска». Фототипно издание на оригиналния текст, преводи, изследвания. Пловдив, 2018.

  • Лавров 1895: Лавров, П. А. Одна из переделок „Истории славяноболгарской” йеро­монаха Паисий, сохранившаяся в рукописи № 1731 собрания проф. Григоровича. – Труды восьмого Археологического съезда в Москве. Т. 2. Москва, 1895, 242/252–263.

  • Лонгинов 1885: Лонгинов, В. А. История словено-болгарская (По списку, принадлежащему потомственному почетному гражданину Н. С. Тошковичу). Люблин, 1885.

  • Лонгинов 1893: Лонгинов, В. А. Издание на Тошковичевия препис. II изд. 1893.

  • Матеич 1983: Матеич, Пр. Към въпроса за автографите на Паисий Хилендарски. – Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на проф. Петър Динеков. София, 1983, 253-257.

  • Начов 1895: Начов Н. Тошковичевий препис на Паисиевата история. Бележка. – Мисъл, 5, 1895, № 8, с. 875.

  • Ненова 2009: Ненова, Л. Чертковият препис на Паисиевата „История славянобългарска“. – В: Научно трудове на Пловдивския университет. Филология. Т. 47. Кн. 1. Пловдив, 2009, 121-130.

  • Ненова 2012: Ненова, Л. Някои лексикални особености на Чертковия препис на „История славянобългарска“. – В: История славянобългарска 1762-2012. Научни хоризонти на четвърт хилядолетието. Съст. Н. Драгова и Е. Тачева. София, 2012, 113-121. Виж онлайн

  • Ненова 2013: Ненова, Л. Данни за св. Димитър Басарбовски в „История славянобългарска“ на св. Паисий Хилендарски (Текстологически преглед). – Старобългарска литература 47, 2013, с. 377-390. Виж онлайн

  • Николова-Хюстън 2012: Николова-Хюстън, Т. От Болград до Охайо (По следите на Болградския сборник от Хилендарския научен център). – За Буквите : Кирило-методиевски вестник 34, 2012, бр. 38, с. 17.

  • Павлович 1844: Павлович, Хр. Царственикъ или исторıя болгарская, която учи отъ где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго подпаднали. Изъ Мавробира Латинскаго, Бароня, юанна Зонаря, Буефира французскаго, Теофана греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрıя Ростовскаго и другихъ лятописцевъ собрана. Будим, 1844.

  • Пандурски 1963: Пандурски, Васил Ив. Самоковският препис от 1771 г. на Паисиевата история, съхраняван в Църковния музей при Св. Синод. – Църковен вестник, 64, № 45–46, 15 февр. 1963, 15–17.

  • Пандурски 1972: Пандурски, В. Нов търновски препис-преправка на Паисиевата "История славеноболгарская" от 1844 г., съхраняван в Църковния историко-археологически музей в София. – Духовна култура, бр. 12, 1972, с. 56-63.

  • Пеев 2012: Пеев, Д. „История славянобългарска“ – география на преписите в миналото и днес. – В: „История славянобългарска“ 1762 – 2012. Научни хоризонти на четвърт хилядолетието. Съст. Н. Драгова, Е. Тачева. С., 2012, 58-65. Виж онлайн

  • Перчеклийски 2013: Перчеклийски, Л. Ахтаровият царственик от 1844 година. Текст и изследване. Болид-Инс, София, 2013. Виж онлайн

  • Попов 1895: Попов, Нейчо Д. Откъс от Цариградския препис на “История славяноболгарская”. – Български църковен преглед, 1895, № 2, 47–51; № 3, 20–26.

  • Радев 1989: Радев, Ив. Белочерковският препис на „История славянобългарска” и нейният автор. ‒ Исторически преглед, 1989, кн. 1, 72-81.

  • Радев 2008: Радев, Ив. Летописецът Драгия Ненов. Белочерковски препис на “История славянобългарска”. – В: Литература и култура на Възраждането. Велико Търново, 2008, 82–90. (първоначално публикувана в Исторически преглед 1989, №1)

  • Радев 2012: Радев, И. Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2012, 308-317.

  • Радев 2012а: Радев, Ив. Паисий Хилендарски и Търновският край. Велико Търново, Абагар, 2012.

  • Радев 2013: Радев, И. За т.нар. Втори самоковски препис и неговия автор. Ongal.net 5/5 (2013): 44-50. http://www.spisanie.ongal.net/broi5/2Radev_Iv.pdf

  • Радева 2012: Радева, Н. Белочерковският препис на „История славянобългарска” и процесите в книжовния български език. ‒ Език и литература, 2012, кн. 3-4, 66-84.

  • Радева 2013: Радева, Н. От езика на „История славянобългарска” към езика на нейните преписи. Част І. В. Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, 2013, 64-79.

  • Райков 1973: Райков, Б. Паисий Хилендарски. История славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 г. Юбилейно фототипно издание, посветено на 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски. София: Наука и изкуство, 1972.

  • Райков 1989: Райков, Б. Паисиевият ръкопис на „История славяноболгарская” 1762. Т. 1-2. София, Наука и изкуство, 1989.

  • Романски 1938: Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. София: БАН, 1938.

  • Снегаров 1942: Снегаров, Иван. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942/43, № 2, 85–124.

  • Спространов 1900: Е. Спространов. Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската православна църква в София. София, 1900.

  • Стоилов 1908: Стоилов, Антон п. За автографа на „История славяноболгарская”. – Преглед, 1, 1908, № 6–7, 339–344.

  • Стоянов 1959: Стоянов, М. Българска павликянска история. Преработка на Паисиевата „История славяноболгарская” – „Царственик” на Христаки Павлович. – Известия на НБ „В. Коларов” за 1957–1958 г. София, 1959, 267–304.

  • Стоянов 1960: Стоянов, Маньо. Продължената Паисиева история. – Народна култура, 4, № 11, 12 март 1960, с. 6.

  • Стоянов 1962: Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славянобългарска”. – В: Паисий и неговата епоха (1762-1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от „История славянобългарска”. София, 1962, 557 – 596.

  • Стоянов и Кодов 1964: Стоянов, М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 4. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1964, с. 448 – 450.

  • Стоянов и Кодов 1964а: Стоянов, Маньо и Христо Кодов. Опис на ръкописните и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Свит. 3, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. София, 1964.

  • Стоянов и Кодов 1971: М. Стоянов и Хр. Кодов. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 4, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. София, 1971.

  • Теодоров-Балан 1896: Теодоров-Балан, Александър. Към вестите за историята на о. Паисия Хилендарски. – Български преглед, 3, 1896, №11, 147–150.

  • Теодоров-Балан 1896а: Теодоров-Балан, Александър. Котленският препис на Паисиевата история. – Български преглед, 4, 1896, № 12, с. 163.

  • Теодоров-Балан 1899: Теодоров-Балан, Александър. Кованлъшки препис от Паисия. – Българско книжовно дружество, 11, 1899, № 58, с. 663.

  • Теодоров-Балан 1901: Теодоров-Балан, Александър. Кованлъшкият препис от Паисия спрямо Котленския и Тошковичевия. – Българско книжовно дружество, 12, 1901, № 61, 144–148.

  • Тодоров 1967: Тодоров, Ил. Към въпроса за първообраза на Паисиевата история. – Български език, 17, 1967, № 1, 3-12.

  • Тодоров 1971: Тодоров, Ил. Въпросът за критическото издание на «История славеноболгарская». – Литературна мисъл, 15, 1971, № 4, 93-109.

  • Тодоров 1981: Тодоров, Ил. Жеравненският препис на “История славеноболгарская”. – Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. Т. 16 (22), София, 1981, 19–59.

  • Тодоров 1982: Тодоров, И. Разпространение и въздействие на „История славянобългарска” през Възраждането. ‒ В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Част 4. Социални и революционни движения в България. Кн. 1. Национолноосвободителни движения ХV-ХVІІІ в. София: Изд. на БАН, 1982, 40-50.

  • Тодоров 1983: Тодоров, Ил. За реконструкцията на един изчезнал препис на Паисиевата История. – В: Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на проф. Петър Динеков. София, 1983, 265-271.

  • Тодоров 1985: Тодоров, Илия. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. ‒ Старобългарска литература, XVIII, 1985, 193 – 203.

  • Тодоров 1991: Тодоров, Ил. Едиционно-текстологически проблеми на Паисиевата История славеноболгарская. – В: Problemy edytorskie literature słowiańskih. Wrocław, 1991, 223–234.

  • Трифонов 1940: Трифонов, Юр. Зографската българска исто­рия. – Сп. на БАН, 1940, № 15, 1–66.

  • Харалампиев 1973: Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на “История славянобългарска”. – В: Студентски изследвания. Т. 2. Велико Търново, 1973, 17–28.

  • Харалампиев 1978: Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54–63 (препечатано във По вековните пътеки на българския език. София, 2006, 279–290).

  • Харалампиев 2012: Харалампиев, Ив. Текстологични и езикови наблюдения над Гладичовия препис на Паисиевата история. – В: История славянобългарска. Гладичов препис. Изследване и текст. Състав. Д. Караджова. София, Болид-инс, 2012, с. 78-102. Виж онлайн

  • Христова 1998: Христова, Б. Цариградският препис на „История славянобългарска”. – Във: Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане (в чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков). София, 1998, 367–370.

  • Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София. Т. 1. София, 1910.

  • Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. София, 1923.

  • Цонев 1923б: Цонев, Б. Един български книжовник от края на XVIII в. Поп Пунчо от Мокреш. – Училищен преглед, 22, 1923, № 1–3, 1–10.

  • Цонев 1929: Цонев, Б. Един павликянски ръкопис от втората половина на XVIII в. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 25. София, 1929.

  • Clarke 1962: James Clarke. The Known and Unknown Paissiy. – American Bulgarian Review 1962, № 2, 12–17.

  • Columbus 1973: Columbus, Fr. A modern Bulgarian Grammatical System in Sofronij`s Second Copy of the “Istorija Slavenobolgarskaja”. – Linguistique Balkanique, 1973, № 2.

  • Matejic and Thomas 1992: Matejic, Pr., H. Thomas. Catalog Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library (The Ohio State University). Vol. I–II, Columbus, Ohio, 1992.

  •  

  •  

Летопис славяноболгар. Кесариевият препис на История славянобългарска [Предг., ред. и бел. Иван Радев]. В. Търново, Абагар, 2012. 296 с. с факс. Велико Търново 2012