Пърличев, Григор Ставрев

ПЪРЛИЧЕВ, Григор Ставрев (18.І. 1830, Охрид – 25.І. 1893, Охрид) – поет, преводач, мемоарист, изследовател на грц. култура, учител, радетел за бълг. самосъзнание и църк. независимост в Македония. Произхожда от семейство на шивач. Съвсем малък остава без баща. 2 години учи в килийно у-ще в Охрид, във взаимното у-ще при Д. Миладинов. Следва медицина в Атинския ун-т (1849-50, 1858-61). През 1868 (май-ноем.) получава специална подготовка по църковнослав. език при архимандрит Григорий Немцов и по новобълг. език при И. Найденов в Цариград. Учител в Тирана (1848-49), с. Белица, Охридско (1850-52), Прилеп (1852), Охрид (1853-59, 1861-78, 1882-83), Струга (1878-79), Габрово – в Априловската гимназия (1879-80), Битоля (1880-82), Солун – в бълг. мъжка гимназия (1884-90). Библиотекар в Нар. б-ка в София (1880). Обществената му дейност започва с въвеждането на бълг. език и история в у-щата (от 1861 заедно с Я. Сапунджиев). Основава обществена каса за подпомагане на образователнотодело в Охрид (1866); сред основоположниците е на девическото у-ще в града (1867) – довежда Неделя Петкова; делегат на учителския събор в Прилеп (за уеднаквавяне на учебните програми и педагогическите критерии, 1871). По негова инициатива в Охрид е създадено първото читалище “Св. Климент” (1869). Работи активно за обособяване на Охрид като самостоятелен център на независима бълг. епархия (1870-71), за възвръщане на несправедливо отнетите църкви и у-ща, предадени под управлението на “грц. партия” (1873-74). За дейността си е преследван, лежи в дебърския затвор (ноем.-дек. 1868) по донос на митрополит Мелетий; задържан 3 месеца в Митрополията (Дебър, 1869); провалят се два опита за убийството му (1870).

П. сътрудничи на в. “Време” – през 1866, “Македония – 1867-68, “Право” – 1870-72, “Читалище” – 1871. В дописките си отразява положението в Охрид и околността, публикува свои речи, противодейства на пагубната фанариотска политика. Впечатлява памфлетът му “Плач крокодилский” (“Македония”, ред. прит., 27.VІ. 1872), в който пародира грц. “скърби” за изгубените позиции. Лит. му изява започва блестящо – участва в ежегодния поетически конкурс в Атина (1860) с поемата си “ь Б4мбфщльт” (“Сердарят”) и получава първа награда. Става причина за яростна полемика в грц. пер. печат (май-окт. с.г.), където за първи път излага схващанията си за худ. превод (“Фос”, № 83, 1860) и защитава народностния си произход (“Фос”, № 91, 1860). Предизвиква на публичен поетически двубой опонента си проф. Орфанидис. Изпраща поемата “Скендер бей” за конкурса през 1862 (опорочен от политическите игри на журито). И двете поеми остават дълго непознати за бълг. читател, понеже са написани на лит. грц. език (катаревуса). П. успява да преведе първата и част от втората поема на бълг. език (остават в ръкопис). Автор е на популярни училищни песни – “Докога, братя мили българи”, “Чуйте чеда, македонци”, “Песен за унищожението на Охридската патриаршия”, песен за посрещането на Натанаил Охридски, “Ода за цар-освободителя Александра ІІ”. Интересна идея съдържа цикълът от 12 детски стих., всяко от които е посветено на дадено положително или отрицателно качество (мързел, лакомия, непослушание – честност, искреност, благородство). През 1871 започва да превежда “Илиада”, което възбужда полемика относно принципите за представяне на чуждоезичен текст. П. търпи яростни нападки от Н. Бончев (“Читалище”, повременно списание, издава се от българското читалище в Цариград” - “Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Браила”, 1871, № 4) Л. Каравелов (“Възпитание или 12 нравствени песни” - “Свобода”, № 18, 1872), Хр. Ботев (“Защо не съм” – “Будилник”, № 3, 20 май 1873). Написаното амбицира П. да се заеме отначало с превода и да напише предг.-отговор “Критик и преводчик” (непобликувани). По покана на в. “Балкана” П. пише оригиналното произведение “Мечта на един старец”(1882-83) – разговор на автора с персонифицирания български дух за съдбата на родината. В многобройни ръкописи анализира произведения на античната древност и новата грц. л-ра; повдига въпроси от цивилизационния развой, народопсихологическите и балканско-регионалните особености, спецификите на комедията, реторическите структури, манипулациите с истор. познание. Оставя ценна автобиография, писана в Солун (1884-85). Има запазен богат архив в Република Македония.

Съч. П Бсмбфпльт. Рпйязмб Гсзгпсйяпх Уфбхсйядпх фпх ео Бксйдпт. Бизн, 1860. Автобиография. Стъкмил П. Орешков. С., 1928. Съчинения. 1830-1930. Предг., превод и обяснителни бел. от В. Пундев.С., 1930. Избрани съчинения. С предг. от Г. Константинов. С., 1939; 1943. Скендербей. Поема. Увод, текст, превод от грц. език и обяснителни бел. от Хр. Кодов. С., 1967; 1969. Избрани произведения. Ред. П. Стефанов и С. Гюрова. С., 1970. Избрани произведения. С., 1980.

Лит. Б о н ч е в, Н. Читалище, повременно списание...-Псп, 1871, № 4. М а т о в, Д. 1. Гр. С. Пърличев.- Бълг. преглед, 1895, № 4-5; 2. Кога се е възродил Гр. С. Пърличев.- Изв. Семинара по слав. филологии, 1911, № 3. Б а л а с ч е в, Г. Биографически и книжовни чертици на Григор С. Пърличев и венчаната му поема през 1860 г. на поетическия конкурс в Атина. С., 1897. С т о и л о в, А. П. Български книжовници от Македония през 18-19 в.- Развитие, 1919, № 1. П у н д е в, В. Македонците и българската поезия.- Лит- новини, № 12, 1927. Р а д е в, С. Григор Пърличев.- Македония, № 276, 1927. П ъ р л и ч е в, К. Гр. Към характеристиката на Григор Пърличев.- Макед. Преглед, 1932, №2. Т р а й к о в, Н. Нови данни за Григор Пърличев.- Зора, № 3784, 1932. Р а д е в, С. Македония и българското възраждане. Т. 1. Борбите за народност и народна църква. С., 1942,128-137.  Ш и ш м а н о в, Ив. Д. От Паисий до Раковски. С., 1943. Д е л и р а д е в, П. Григор Пърличев и Скъндер бег.- Изгрев, № 1588, 1949. Г е о р г и е в, Ем. Гр. Пърличев в историята на Българското възраждане и на българската литература.- Септ., 1960, № 7.

А р н а у д о в, М. Григор Пърличев. Характеристика и бележки. С., 1968. А н г е л и е в а, Т. Поемата на Гр. пърличев “Скендербей” на български език.- Език и л-ра, 1968, № 3. М и л е в, Ал. Бунтовникът, а не сердарят.- Нар. култура, № 27,  1969. В а с и л е в, В. Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев. (Лексика на “Автобиографията”).- Изв. Ин-та за бълг. език, 1970, № 19. Д и н е к о в, П. Забележителна поема от ХІХ в.- Нар. култура, №4, 1970. К р ъ с т а н о в, Тр. Нови сведения за участието на Пърличев в атинския конкурс за поезия през 1862 г.- Лит. фронт, № 5, 1970. В л а х о в, Г. Неизвестни писма на Григор Пърличев за живота му в Атина през 1860 г. – Лит. мисъл, 1975, № 5. М и х а й л о в, К. Неизвестно писмо на Григор Пърличев до Петко Р. Славейков.- Антени, № 15, 1980. Д е т р е з, Р. За три текста, споменати в “Автобиографията” на Григор Пърличев. Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. С., 1987. Т о п а л о в, К. 1. Григор Пърличев. Живот и дело. С., 1982; 2. Апостолът и поетът Григор Пърличев.- В кн. му: Възрожденци. Ч І. С, 1988.

Камен Михайлов