Пирот

ПИРОТ – град, присъединен през 1878 към Сърбия. П. се включва в черковно-националната борба и през 1870 влиза в диоцеза на Бълг. екзархия. Представител от града участва в работата на църковно-народния събор в Цариград (1871). През XVII в. е открито килийно училище, в средата на XIX в. – класно мъжко, през 1871 – класно девическо училище и читалище „Просвета“. Сред първите учители в П. са: Спас – 1720-40, Йован – 1725, Стойчо – началото на XVIII в., К. Григоров – ок. 1860-1877, П. Панчов – ок. 1869, П. Писарев – 1869-72, Г. Мечконев – 1872, Г. Панов – 1872, Н. Петров (взаимен учител ок. 1872-73), Е. Манов – 1872-76, Г. Табаков – 1872-ок. 1878 и др.

П. е роден град на издатели и книжовници. Кирил (със светско име Живкович), ръкоположен през 1794 за Панкрацки епископ, издава „Житие светих Сербских Просветителей Симеона и Саввы, списаное Домитианом йеромонахом Хилендарским во светей горе Атонскей учеником святого Саввы Перваго“. С. Табаков (Вацов) като сътрудник на сп. „Училище“ през 1874 и в „Напредък“ през 1875 публикува стихотворения.

Пиротчани са спомоществователи на: „Извод от физика“ (1849) от Н. Геров, „Житие св. Григория Омиритскаго“ (1852), преводач Ав. Попстоянов, „Месецослов“ (1857) от П. Радов, „Първа храна“ (1858), преводач Ив. Чичи, „Куткудачка“ (1871) от Кр. Пишурка, „Българский народен сборник“ (1872) от В. Чолаков и др.

Лит. Д о р о с и е в, Л. Нашето училище и народното ни Възраждане. – Българската историческа библиотека, 1929,  № 1, с. 66. Й о н к о в, М. Евстатий Пелагонийски. – Духовна култура, № 39, 1929, с. 61. Т р и з л и н ц е в, К. Един заслужил пиротчанин. – Зора, № 7080, 1943. И в а н о в, Й. Български дейци в Сърбия. – В: Избрани произведения. Т. 1. С., 1982, 183-194, 196-197. Р а д к о в а, Р. Българската интелигенция през Възраждането. С., 1986, с. 80.

Св. Русинова