Перущица

ПЕРУЩИЦА – град в Югозап. Б-я. Води начало от славянския гр. Драговец, който е бил разположен на ок. 2-2,5 км северно от днешния град и е разрушен от ордите на тур. пълководец Лала Шахин през 1364. Първите черкви в града са „Св. Атанасий“ и „Св. архангел Михаил“, изградена 1847-48; тя става крепост на въстаниците по време на Априлското въстание 1876. Първият учител в П., за когото има сведения, е свещеникът К. Рипчев (до 1794); той събира в дома си деца, за да ги учи на четене и писане по бълг. език. Негови приемници са: Ст. Рипчев (1796-98), Ст. Б. Николов (1809-11, първият учител-мирянин), К. Ненчов (1812-26), П. Кръстев (1827-34). От 1835 учител е Т. Михайлов, който донася в града препис от Паисиевата история. През 1850 започва строителство на училищна сграда. Първият учител в нея е Хр. Г. Данов – 1850-53, който въвежда взаимоучителната метода. Той съкращава почти наполовина таблиците, които Неофит Рилски въвежда през 1835 в Габровското училище, съкращава заповедите и премахва затвора за наказание. Данов прави опит да отвори вечерно училище за по-възрастните момчета и да основе класно училище, в което да се обучават и момичета. Училището в П. е едно от първите смесени училища в Б-я. През 1873 е открито и девическо училище с учителки Куна и Б. Ботева. Учители в П. са още Д. Пенков – 1853-54, С. Митров – 1854, Ст. Петров – 1855, Д. Г. Лачков – 1855-56, Н. Филипов – 1857-58, Д. В. Манчов – 1860-61 и др. През 1863-64 учител е П. Бонев, завършил Белградската гимназия. Той е начело на революционния комитет, основан от В. Левски през 1869, и е главен двигател и организатор на Априлското въстание 1876. Основава вечерно училище, в което води революционна пропаганда. Абонира Д. Лачков и няколко свои другари за в. „Видовдан“ (Белград), в. „Обзор“ (Загреб), в. „Дунавски лебед“, „Българска пчела“ и др. Изданията се доставят с помощта на Н. Геров и Й. Груев. Сред по-късните учители са и: Хр. Баларев (завършил земеделско училище в Табор, Чехия), Д. Лачков – 1870-71, през 1870 доставя подвързваща машина, с която подвързва книгите на повечето ученици) и др. 

Читалище „Просвета“ е основано през 1863 с помощта на П. Бонев. Благодарение на съдействието на Н. Геров, то получава предимно забранени книги, списания и задгранични вестници. Най-популярна сред книгите е „Горски пътник“ от Г. С. Раковски. По инициатива на П. Бонев в читалището се поставя пиесата „Геновева“ и др. То не разполага със собствена сграда, книгите се раздават за домашен прочит, а вестниците се четат в училището или в хаджи-Тилевото кафене. Първият перущенски книжовник е Д. Г. Лачков. Той публикува „Кратко изследувание за бивший град Драговец“ („Гайда“, № 7, 1866), стихотворението „Ангел Утешител“ („Читалище“, 1871, № 19) и няколко полемични статии („Македония“, № 71, 76, 86, 1870).  Ръкописните трудове на Лачков изгарят по време на Априлското въстание – стихотворения, „Синап-войвода и защитата на Перущица от дядо Радевите синове“, записани народни песни. Спомоществователи в П. са: Хр. Груев (за „Введение във всеобщата история“, 1851, преводач Ат. Чолаков, и за „Райна, княгиня българска“, 1852, преводач Й. Груев), Г. Димитров (за „Поучения в света и велика четиредесятница“, 1868, преводач Ф. Велиев), П. Стоянов (за „Гледало ради славяноболгарска новонапечатана псалтика“, 1848, от Н. Трендафилов).

Лит. С т о й ч е в, Ст. Перущица. С., 1976. Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето. Доклади и научни съобщения от сесията 120 г. Априлско въстание, май 1995, и от срещата, посветена на П. Бонев, май 1997. Пд., 1997. Перущица в българската история. Доклади и съобщения от научна сесия, 5 май 1999. Съст. Кр. Стоянова. Перущица, 1999. К а й м а к а н о в, К. В. Видни перущенци: Какво е дала Перущица на България и Европа, Пд., 2002. 

Св. Русинова