Петков, Ботьо (Б. П. Тачев)

ПЕТКОВ, Ботьо (Б. П. Тачев) (1815, Карлово – 29.VIII.1869, Калофер) – учител, книжовник, обществен деец, публицист. Баща на Хр. Ботев. Произхожда от занаятчийско семейство. Основно образование получава в Карлово при Р. Попович. Усвоява грц. език. Вероятно продължава учението си в Пловдив (1837). Учител в Калофер (1839). Учи в семинария в Одеса (1841 – 43). Включва се в Одеския литературен кръг заедно с Н. Геров, Д. Чинтулов, Ив. Богоров и др. През 1843 – 44 отново е учител в Калофер. Бързо израства като един от най-изтъкнатите учители в цялата страна. Прави няколко нововъведения – разделя учениците на класове, преподава история, география, новобълг. граматика (по граматиката на Ив. Богоров), изхвърля грц. език от програмата и въвежда рус. език. Класното у-ще, което създава, е едно от първите в Б-я (1845). Негови възпитаници са Н. Начов, Хр. Брадинов, Д. Фингов, Ив. Вазов и др. Участва в черковно-нац. борба; смята, че бълг. нац. въпрос ще се реши с помощта на Русия. През 1846 се оженва за Иванка Стойкова Дрянкова – будна калоферка, от която има 9 деца. Първородният им син е Хр. Ботев. Животът на семейството протича в лишения. Независимият и горд характер на П. неведнъж предизвиква ненавистта и подозренията на тур. власт., с които е в постоянен конфликт. Горещ привърженик на рус. култура и л-ра. П. снабдява училищната б-ка с ценни рус. кн. Учител в Карлово (1854). В нач. на учебната 1858 – 59 се връща в Калофер, където учителства до края на живота си. Болен, притиснат от нищета, загубил за 3 год. четири от децата си, умира от туберкулоза.

П. оставя значително книжовно дело. Подготвен филолог, П. взема отношение по много езикови въпроси, написва „Българска граматика“, чийто ръкопис е изгубен, ратува за „едно всеобщо българско правописание“. Активно сътрудничи със ст. и дописки на в. „Цариградски вестник“. Обнародва свои дописки във в. „Дунавски лебед“ и „Съветник“. Воюва срещу икономическото поробване на народа от грц. духовенство и от чорбаджиите. В спор с Др. Цанков и неговия в. „България“ изтъква, че католическото духовенство няма да бъде по-малко опасно за българите от фанариотите. В ст. си се изявява като талантлив публицист и полемист.

Съч. Нещо за безграмотните человеци. [Превел от руски]. Смирна, 1843, 1851, 3 изд. под загл. Нещо за безкнижните человеци. Цариград, 1858, 1862. Психология или душесловие за учение на децата. [от Т. Х. Галаудет]. Преведена от греческият на болгарският язик. Смирна, 1844, 1851, Цариград, 1861. Календар, съставен от предзнанията на знаменитий астроном Казамиа за 1851 година. Цариград [1850]. Критически издирвания за историята блъгарска на Ю. И. Венелина. От произхода на блъгарети на Тракийский полуостров до 968 година, или до покорението Блъгария от великий княз руский Святослава. Превел от руский... Чяст пръва [и втора]. Земун, 1853. Кратка всеобща география от ... Виена, 1868.

Лит. Некролог. – Македония, № 41, 1869. В а з о в, Ив. Видено и чуто. С., 1901 (и Събрани съч. Т. 8. С., 1956, 72, 73.) В е л е в, С. Ботьо Петков. – Училищен преглед, 1906, № 10. Ф и н г о в, Д. Спомени из живота ми. – В: Калоферска дружба. Кн. 1. С., 1908, 108 – 141. Е м а н у и л о в, Н. Учителят Ботьо Петков. – Христо Ботев, 1 юли 1919, ед. л. П а н и ч к о в, Д. Спомени. – В: Ботев, Хр. Неизвестни произведения. Под ред. на М. Димитров. С., 1924, 150 – 154. Ч у н ч е в, Ив. Г. Спомени от петгодишното му учителствуване в Калофер, 1867 – 1872 учебни години. – В: Калоферска дружба. Кн. 2. С., 1924, 40 – 63. Н а ч о в, Н. 1. Ботьо Петков. Живот и дейност. – Училищен преглед, 1926, № 3, 4, 5, 6; 2. Калофер в миналото. С., 1927, 118 – 120, 149 – 164. А н д р е й ч и н, Л. Ботьо Петков като филолог. – Език и л-ра, 1949, №  2. Д и м и т р о в, М. Ботьо Петков. – В: Христо Ботев. Сб. по случай 100 г. от рождението му. С., 1949. К а р а к о с т о в, Ст. Даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. – Септ., 1949, № 5. С т о я н о в, Ст. Ботьо Петков и Христо Ботев народни учители. С., 1949, 1 – 27. Т р а й к о в, Н. Неиздадени писма от Ботьо Петков. – В: Христо Ботев. Сб. по случай 100 г. от рождението му. С., 1949. П а н а й о т о в, Ив. Учебник по география от Ботьо Петков. – Изв. на Архивния ин-т, 1957, № 1. У н д ж и е в, Ив. Карлово. История на града до освобождението му. С., 1968, 116 – 133. У н д ж и е в, Ив., Цв. У н д ж и е в а. Христо Ботев. Живот и дело. С., 1975, 25 – 37. Ф е р м е н д ж и е в, Н. Родови хроники. С., 2 изд. 1977, 180 – 191. П е т к о в а, Ат. Ботьо Петков. С., 1986.

Цв. Унджиева