ОДЕСА – първият бълг. литературен и културен център в Русия (дн. в Украйна) през Възраждането. Историята му е свързана със създаденото през 80-те г. на XV в. татарско селище Хаджибей, преименувано през 1794 на О. Разцветът на О. започва от 1803 с назначаването на херцог А. Ж. Ришельо за градоначалник и продължава при управлението на градоначалниците граф. Ал –Ан. Ланжерон, М. С. Воронцов. Заселването на българи в О. датира от 20-те г., но нараства от 30-те г. на XIX в. във връзка с войните на Русия с Турция, с икономическия подем на града, със засилването на рус. полит. и културно влияние в България, с формирането на новобълг. интелигенця. В средата на XIX в. О. е авторитетно средище на рус. и укр. литература и култура, на модерни педагогически институции. През 1818 е открит Ришельовският лицей (от 1865 Новорусийски университет). В него учат Н. Геров, Ив. Богоров, В. Берон, П. Калянджи, Д. Мутев, Н. Палаузов, Сп. Палаузов и др. българи. В учредената през 1838 Херсонска семинария образование получават Д. Чинтулов, Б. Петков, З. Княжески, Ив. Момчилов, В. Друмев, Др. Цанков, Ст. Стамболов. Част от бълг. младежи в О. се учат в гимназии, пансиони и в др. педагогически заведения. От май 1864 ученик във Втора одеска гимназия е Хр. Ботев. Бълг. девойки са възпитанички на Мариинската гимназия, открита през 1862. В трите ф-та на Новорусийския университет – Историко-филол., Физико-математически и Медицински – следват П. Оджаков, Ив. Гюзелев, Г. Кирков, П. Цоков. Бълг. младежи получават образование и в Педагогическото у-ще, в Юнкерското пешо у-ще и другаде. Българи получават образование в одеските учебни заведения: Ришельовски лицей – 28 души, гимназия – 40, Херсонска семинария – 132, Духовно училище – 7, Юнкерско пехотно училище – 26, Търговско училище – 3, Музикално училище – 3, Николаевски лицей – 1, девическа гимназия – 1, Новорусийски ун-т: Юридически ф-т – 13, Физико-математически ф-т – 12, Историко-филол. ф-т – 3, Естествени науки – 3, Медицински ф-т – 1. Светският дух в обучението, различните учебни дисциплини, прочетената литература в специално създадената за одеските българи Венелинска библиотека и в др. училищни и обществени библиотеки дават богата информация, изграждат интелигенти с високи творчески и граждански критерии. Българите в О. обогатяват литературната и общата си култура чрез литературни алманаси, регионалните и общонационалните вестници и списания – „Одеский вестник“, „Новороссийский телеграф“, „Новороссийские ведомости“, „Современник“, „Отечественние записки“. Четат произведения на поета Н. Шчербина, живял продължително време в О., сб. на П. Фумели „Литературные вечера“ – панорама на одеското общество. Увличат се от белетристиката на О. Рабинович и Е. Ган (псевд. на Зинаида Р-ва), от „Писма от България“ на В. Г. Тепляков. Посещават Одеския театър, в който дават представления различни рус., итал., фр. трупи (театър, опера, балет), играят знаменитости като М. С. Шчепкин, П. С. Мочалов, К. Т. Соленик, А. Е. Мартинов. При поставянето на собствените си пиеси О. посещава А. Н. Островски. Тази театрална атмосфера дава отражение върху бъдещата драматургична дейност на Друмев. Бълг. младежи в О. поддържат връзки с рус. и укр. писатели, учени, общественици. В. И. Григорович прави лаконични характеристики на някои от тях, поощрява първите поетични опити на Ботев, подпомага П. Оджаков за издаването на труда му „Наука за песнотворство и стихотворство“ (1871), на който е рецензент. З. Княжески дава информация за бълг. фолклор на укр. баснописец и прозаик Е. П. Гребенка. Българи – семинаристи и лицеисти, са възпитаници и лично познати на учени и педагози като Н. И. Мурзакевич, А. А. Скалковский, М. А. Соловьов, К. П. Зеленецкий и др. Връзките с представители на О. продължават и на обществено ниво с участие в различни революционни кръжоци – на „южните бунтари“, на „чайковците“, в кръжока на И. М. Ковалски и др. Българите в О. поддържат контакти и с популярни бълг. писатели и общественици – Г. С. Раковски (прекарал известно време в града като надзирател в Южнославянския пансион), Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Ботев. Чрез О. се осъществява пренасянето на легална и нелегална литература от Русия в България, Румъния, Зап. Европа. В града се осмисля идеята за създаването на Българското книжовно дружество. През юли 1869 в О. идва Каравелов, за да разбере как би се посрещнало издаването на революционен вестник като „Свобода“, както и във връзка с учредяването на БКД.
В духовното „присъствие“ на българите в О. се открояват две фази – първата през 40-те г. на XIX в., когато в града се формира елитът на първото бълг. литературно-художествено поколение (вж. Литературни поколения) с представители в Одеския литературен кръг (Н. Геров, Д. Чинтулов, Ел. Мутева, Ив. Богоров и др.) През втората фаза (60-70-те г.) започва процес на изграждане на нова творческа генерация, свързана с утвърждаването на нови жанрови форми, с идейното разслоение на бълг. интелигенция, с появата на творци от нов тип в областта на поезията, белетристиката, драматургията – Ботев, Друмев, с обединяването на част от тях в Книжовно общество (1862), влязло в задочен диалог с дружество „Братски труд“ (1857) в Москва. Продължава дейността на основаното през 1858 „Настоятелство на одеските българи, събиращи дарения в империята за бедните български православни църкви и училища“. Създават се институции, свързани с развитието на бълг. учебно дело и култура – „Одеско славянско благотворително общество св. св. Кирил и Методий“, което, както е отбелязано в Устава му, „има за цел да доставя пособия на нуждаещите се славяни и да ги поощрява към полезен труд в областта на славянската наука, художествена литература и изкуство“.
Одеските българи са спомоществователи на ок. 2800 екз. от 13 книги. В града са изпращани: в. „Цариградски вестник“, „Българска пчела“, „Съветник“, „Право“, „Свобода“, „Знаме“, сп. „Любословие“, „Български книжици“, „Читалище“. Бълг. книги се отпечатват в одеските печатници: Градска типография, Типография на А. Браун, Типография на Л. Нитче и П. Францев, Типография на П. Францев, Типография на Л. Нитче, Типография на братя Гросул-Толстых, Руска типография на Р. Бейлесон. Българите от О. В. Априлов и Н. Палаузов поставят основите на Габровското училище (1835) – първото светско училище в България, подпомагат бълг. младежи да получат образование в Русия. О. съдействува за създаването на модерни педагогически кадри, за проникването на рус. и укр. литература, на рус. език в България. Градът се включва в топографската карта на бълг. литература. Тук са създадени първата бълг. поема – „Стоян и Рада“ (1845) от Н. Геров, първите революционни стихотворения на Д. Чинтулов, първият фолклорен сб. – „Български народни песни и пословици“ (1842) от Ив. Богоров, първото достигнало до нас Ботево стихотворение – „Майце си“, едни от първите новобълг. повести – „Нещастна фамилия“, „Ученик и благодетели“ от В. Друмев. В О. живее и твори първата бълг. поетеса Ел. Мутева, работи над свои съчинения и издава своя „Показалец“ Раковски. Одески меценати подпомагат материално БКД, училища, църкви, читалища, издаването на учебна и художествена литература. Ролята на О. като бълг. духовен център е документирана в мемоари, писма, статии, дописки, в повестта на Друмев „Ученик и благодетели“.
Лит. Одесский исторический альбом 1794-1894. Сост. К. Л. Оленин. Одесса, 1894. Одесса. 1794 – 1894. Изд. Городского общественного управления к столетию города. Одесса, 1895. Одесса. Очерк истории города-героя. Одесса, 1957. П о г л у б к о, К. А. За да бъдат полезни на народа си. С., 1976. С т е п а н о в а, Л. И. Вклад России в подготовку болгарской интелигенции (50-70-е годы XIX в. Кишинев, 1976. С о х а н, П. Очерци по история на украинско-българските връзки. С., 1979. З а б у н о в, И. Д. Болгары юга России и национальное болгарское возрождение в 50-70-е годы XIX века. Кишинев, 1981. Б ъ ч в а р о в а, Н. Възпитаници на южноруските училища и развитие на научните знания в България (XIX в.). С., 1989. Н а л б а н т о в а, Е. Одеса в българската история и литература на XIX век.. Одеса, 2006.
Д. Леков
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката