Feed

КАЗАКОВИЧ, Петър – бълг. книжовник и спомоществовател. Сведенията за него датират от първата половина на XIX в. Роден в Ловеч, живял във Виена и Будапеща. Представител на заможна търговска фамилия, вуйчо на Мирон К. Бешков. Свидетелство за книжовната му дейност е неговият автограф на „Повествование за един незлобив човек, който се озова в Тадейската пустиня“, завършен на 1 май 1815 във Виена. Ръкописът е част от библиотеката на Й. Копитар и се съхранява в Народната и университетска библиотека в Любляна (Cod. Kop. 30). К.

ЛОНГ (Long), Албърт (4.XII.1832, Вашингтон, Пенсилвания – 28.VII.1901, Ливърпул, Англия) – амер. мисионер на Методистката епископална църква, писател, преводач, член на първата комисия по превода на Библията на новобълг. език. Завършва колежа на Зап. университет в Питсбърг и колежа Алегани в Мийдвил, Пенсилвания (1852), който по-късно му присъжда титлата доктор по богословие. Работи две години (1853–55) като главен учител в Грийн Академи в Кармайкълс, Пенсилвания, записва се в Библейския институт Конкорд, Ню Хемпшир (дн.

КАРАМИНКОВ, Христо Димов (Христаки Минкович) (1830, Калофер – 15.VІІІ.1888, Сливен) – влиятелен търговец и активен обществен деец. Съпруг на Елисавета Караминкова. Образованието си получава в Калофер, Пловдив и в Копривщица при Н. Геров. През 1849 заедно с брат си Стоян наследява търговската кантора на баща си в Цариград. Включва се дейно в живота на българската общност в Цариград – член е на настоятелството на бълг. църква „Св. Стефан” (1858), един от основателите на бълг. читалище (1866).

КОПИТАР, Бартоломей (Йерней) (Kopitar, Bartholomaus) (Jernej) ( 21.VIII. 1780, Репне, Словения – 11. VIII. 1844, Виена, Австрия)  словенски езиковед, славист, деец от Словенското възраждане. Завършва Люблянския лицей (1800), домашен учител, секретар и библиотекар у барон Жига Цойс, чийто дом по това време е културен център на Любляна. Изучава естествени науки, старогрц., лат., итал., фр. и англ. език. Проучва грц. и римската култура, славянската история, интересува се от кирилски и глаголически текстове. През този период под влияние на А.

KОНДИКА – ръкописна книга от папирус, пергамент или хартия, водена от община, църковно настоятелство, митрополия или еснафска организция, в която се вписват важни, необходими за запомняне неща, правилник и устав (от грц. термин „κῶδιξ”/„κώδικας” – „кодекс”, представляващ заемка от лат. език на термина "codex" и означава „сборник от закони”, „код” и „шифър”). В някои случаи за обозначаването на К. се използват термините „кодикс”, „ката́стихъ” (от гръцкото „κατάστιχον” –„регистър”, „списък” или „сметководна книга”), както и тур.

„ЛИТЕРАТУРЕН АРХИВ” – специализирана поредица на Инст. за литература и Издателството на БАН за личните архиви на видни бълг. писатели от ХIХ и ХХ в. Веднага след Освобождението архивното наследство на обществените и културните дейци от епохата на Бълг. възраждане започва да се издирва, съхранява и обнародва. Първият сериозен научен опит за цялостно издаване на личен архив на възрожденски книжовник са „Из архива на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ.” (Кн.

ЛЕОНТИЕВ, Константин Николаевич (13.01.1831, Кудиново, Калужка губерния, Русия – 12.11.1891, Сергиев Посад, Свято-Троицка Сергиева лавра, Русия) – рус. дипломат, писател, литературен критик и философ. Учи медицина в Медицинския факултет на Московския университет и взема участие в Кримската война (1853-1856) като батальонен лекар. Л.

КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "СВ.СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"– разположен на 4 км северно от кв. Кремиковци в София, в местността „Градището“. Построен вероятно при управлението на цар Иван Александър, Кр. м. е  разрушен през 1382 по време на османското нашествие. В 1493 софийският войвода Радивой  го възобновява  в памет на починалите си деца Теодор и Драгана. В преддверието ктиторът Радивой и семейството му са изографисани, поднасящи църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на патрона на манастира св. Георги  Победоносец.

КРАТОВО (Коритос, Коритон) – град в дн Северна. Македония. Първите сведения за града датират от втората половина на XII в. в записките на арабския пътешественик Идриси. След падането на България под Османско владичество влиза във Велбъждката (Коласийска) епархия. През 1446 е вече част от диоцеза на Охридската архиепископия, а през 1577 бива присъединен към възстановената Пекска патриаршия до закриването ѝ през 1766. Преминава в Цариградската патриаршия до 1870, след което става част от диоцеза на нововъзникналата Българска екзархия.

КОШКА ( Koška ), Ян ( 1. XII. 1936, Будинá, Средна Словакия – 11. V. 2006, Братислава) – писател, литературовед компаративист, преводач. Завършва гимназия в Лученец (1955), следва словашки език и литература и обща история в Братиславския университет „Ян Коменски“ ( 1955 – 1960 ), ред. на младежкия всекидневник „Смена“. През 1958 – 1959 специализира бълг. език и литература в СУ. Книгата с репортажи „Слънчевата Марица“ ( Sluneоčná Marica, 1961 ) съдържа впечатленията му от България. Работи като българист в Инст.