ЛИТЕРАТУРЕН АРХИВ”

ЛИТЕРАТУРЕН АРХИВ” – специализирана поредица на Инст. за литература и Издателството на БАН за личните архиви на видни бълг. писатели от ХIХ и ХХ в. Веднага след Освобождението архивното наследство на обществените и културните дейци от епохата на Бълг. възраждане започва да се издирва, съхранява и обнародва. Първият сериозен научен опит за цялостно издаване на личен архив на възрожденски книжовник са „Из архива на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ.” (Кн. 1-2, 1911-14) и „Архив на Найден Геров” (Т. 1-2, 1931-32), подготвени за печат от Т. Панчев. Една от изследователските програми на създадения през 1948 Инст. за литература при БАН е подготвянето на научни издания на архивите на утвърдени бълг. творци. Първото изд., подготвено съвм. с Инст. по история при БАН, е „Архив на Г. С. Раковски” (Т. 1-4., 1952-69) като т. 1 съдържа основно литературни материали: “Писма и ръкописи на Г. Раковски» (събрал и подготвил за печат Г. Димов).

Поредицата „Л. а.” се създава през 1959. Целта й е да въведе в научен оборот непознати материали, разширяващи представата за творческия процес на конкретен автор – неизвестни произведения, останали в ръкопис, различни редакции на отделни творби, писма и др. документи с лиературно-истор. стойност, които обогатяват представата за неговата творческа и гражданска биография. Всяко издание е съпроводено от въвеждаща обзорна студия, която изяснява историята на съответния архив, и от обстоен научнокоментаторски апарат. През 1959-89 са публикувани 9 т., от които за възрожд. писатели са: Т. 1 – „Архив на П. Р. Славейков” (1959); Т. 5 – „Из архива на Васил Друмев Климент Търновски” (1973), подготвен за печат от Д. Леков; Т. 6 – „Неофит Рилски. Приписки в библиотеката му” (1976), подготвен за печат от Д. Леков и А. Алексиева; Т. 9 – „Йоаким Груев” (1989), подготвен за печат от Ц. Нанова. Извън поредицата изд. на БАН обнародва и др. подобни издания. Д. Леков, Л. Минкова и Цв. Унджиева подготвят за печат „Из архива на Любен Каравелов” (1964); Д. Леков издирва и издава „Ръкописните учебници на Добри Чинтулов” (1987); книгата „Тодор Пеев. Съчинения” (1989), съст. Д. Леков и Ив. Сестримски, е осъществена в резултат на цялостната публикация на литературния архив на възрожденския книжовник.

Хр. Манолакев