МИНКОВА, Лиляна Тодорова

МИНКОВА, Лиляна Тодорова (29.VІІІ.1932, София – 29.ІV.2016, София) – литературен историк, славист, компаративист. Завършва рус. филология в СУ (1956), асистент по рус. класическа литература (1958-60). Докторант (1956-59), ст.н.с. ІІ ст. (1982), ст.н.с. І ст. (1994) в Инст. за литература при БАН, в който защитава дисертация „Любен Каравелов и украинската литература” (1969) и хабилитация „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане”. 

Разработва проблемите на бълг.-рус., бълг.-укр. литературни връзки и преводната рецепция. Проследява въздействието на укр. литература върху творческото развитие на Л. Каравелов като белетрист, публицист („Творчеството на Тарас Шевченко в публицистиката на Любен Каравелов”. – Изв. Инст. за литература, 18-19, 1966), фолклорист („Любен Каравелов и украинския фолклор и фолклористика”. – Литературна мисъл, 1966, № 1) и преводач; подлага на критическо преосмисляне фактите за общуването му с рус. публицист и революционер И. Г. Прижов („С какво може да се помогне на българите”. – „Литературна мисъл”, 1963, № 1). Въз основа на обстойно проучване на рус. и укр. архиви и библиотеки в издирването на материали за историята на Бълг. възраждане, М. въвежда в научен оборот непознати сведения за живота и дейността на Ив. Денкоглу („Иван Денкоглу – радетел за просвещението на българите”. – Сп. БАН, 1973, № 45), С. Филаретов („Сава Филаретов – просветител, дипломат, публицист”. – Векове, 1974, № 2-3), Сп. Палаузов („Спиридон Палаузов в кръга на руските слависти”. – Изв. бълг. историческо дружество, 1974, № 29), К. Петкович („Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи. – Бълг. фолклор, 1980, № 1), М. Дринов („Писма на М. Дринов до О. М. Бодянски и Н. А. Попов, съхранявани в архивите на СССР”. – Изв. на НБКМ, 12, 1972), Зах. Княжески, К. Миладинов. Отделя специално внимание на контактите на различни възрожденски дейци с рус. професори-слависти О. М. Бодянски, М. П. Погодин, И. И. Срезневски, Н. А. Попов („Корреспонденция болгар с Нилом Александровичем Поповым”. – Bulgarian historical review, 1977, № 1, 3; 1978, № 1, 3; 1979, № 3), Н. Н. Мурзакевич („Одеският историк Николай Никифорович Мурзакевич и Българското възраждане”. – Исторически преглед, 2003, № 1-2, № 3-4), В. В. Макушев („Переписка Викентия В. Макушева с Марином Ст. Дриновым 1869-1878 гг”. – Bulgarian historical review, 1981, № 1-2). През 80-те г. на ХХ в. М. се утвърждава като един от водещите изследователи на преводната рецепция от епохата на Бълг. възраждане. Проучва възприемането на творби от рус., укр., фр. и нем. литература, като отделя особено внимание на усвояването на западноевропейската популярна литература („Този толкова желан, толкова опасен роман. (Популярни романи в преводната литература на Българското възраждане)”. – Литературна мисъл, 1991, № 10 и др.). Строи наблюденията си върху задълбочен съпоставителен езиков анализ и детайлна реконструкция на чуждия литературен контекст. 

Съч. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. С., 1978. Български възрожденци в Русия. С., 2005. Ръкопис на Костантин Миладинов в архива на Измаил Срезневски [в съавт. с Л. Антонова-Василева]. С., 2008. Захари Княжески – един от първите. С., 2012.

Лит. А н г е л о в, Б. Ст. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. – Литературна история, 1979, кн. 5. Г о р и н а, Л. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. – Советское славяноведение, 1979, № 6. Р а д к о в а, Р. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. – Bulgarian historical review, 1979, № 4.

Хр. Манолакев