КАЗАКОВИЧ, Петър – бълг. книжовник и спомоществовател. Сведенията за него датират от първата половина на XIX в. Роден в Ловеч, живял във Виена и Будапеща. Представител на заможна търговска фамилия, вуйчо на Мирон К. Бешков. Свидетелство за книжовната му дейност е неговият автограф на „Повествование за един незлобив човек, който се озова в Тадейската пустиня“, завършен на 1 май 1815 във Виена. Ръкописът е част от библиотеката на Й. Копитар и се съхранява в Народната и университетска библиотека в Любляна (Cod. Kop. 30). К. е приближен на А. Ст. Кипиловски и Р. Попович и е сред живеещите в Пеща поддръжници и благодетели на бълг. книгопечатане. Нарежда се сред най-щедрите спомоществователи на „Кратко начертание на всеобщата история“ (Будим, 1836) и „Всеобща география за деца“ (Белград, 1843).
Лит.: Иширков, А. Къси бележки, писма и други. – Ловеч и Ловчанско, 1, 1929, 120, 130. Снегаров, Ив. Принос към биографията на Райно Попович. С., 1959, 95, 10. Нидерхаузер, Э. Университетская типография в городе Буда и Болгарское возрождение. – Изв. на Инст. за история, 14-15, 1964, 124. Мошин, Вл. Ћирилски рукописи у Повиjeсном музеjу Хрватске. Копитарева збирка словенских рукописа и Цоjсов ћирилски одломак у Љубљани. Београд, 1971, 181. Mošin, Vl. Kopitarjeva zbirka slovanskih rokopisov in Zojsov cirilski fragment iz Narodne in univerzitetne knjižnice v Ljubljani. Ljubljana, 1971, 108.