Feed

“ПЧЕЛКА” (7.ІІІ.1878-4.ІV.1878)- ръкописно списание, издавано от Райко Славейков в Южнослав. пансион, Николаев. Фактът е твърде интересен, защото представя един особен тип журналистическа комуникация. Известно е, че в Южнослав. пансион ръкописни вестници издават К. Панайотов и Г. Кирков, а списание – Ал. Константинов. От П. има запазени 5 кн. (къща-музей “Петко и Пенчо Славейкови”, София, инв. № 424). Обемът е 12 с. Заглавната страница е оформена калиграфски: “Пчелка. Еженедельный литературный журнал. Редактор: Р. Славейков”.

ПОЛИТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА – разновидност на писмената словесна продукция, характеризираща се с реторически похвати, називна или алегорична стилистика (в зависимост от мястото на създаването й – под или без цензура), актуално-политическа проблематика, висока степен на идеологизация, отстояване на лични и/или групови виждания. Има две основни прояви през Бълг. възраждане: революционна (нелегална) и легална. Първата се създава от ръководните дейци на бълг. рев. комитети, втората от дейците, работещи в границите на турската държава.

ПСЕВДОНИМИ (от грц. псеудос – лъжа и онома – име: лъжливо име) – културно явление, което представлява прикриване на авторското име при подписване на творбата. С  П. се занимава историята на културата. Разкриването на П. дава възможност за установяване на неизвестни факти от биографията на дейците, изясняване на психологическите и социални мотиви за подмяна на реалното собствено име (автоним),  разкриване на пълната картина на книжовните, журналистическите и литературните процеси, установяване спецификата на времето. Както може да се види, П.

ПУБЛИЧНО ГОВОРЕНЕ – комплексен устно-разговорен жанров клас, който представя възможностите на полит. съзнание и очертава границите на съответния комуникативен акт. Зароден и утвърден през античността, той развива детайлни правила в теорията на ораторското изкуство. Силно се модифицира през средновековието, съобразно моноформата на властващата идеология – християнската религия. Неговата прагматичност е насочена почти изцяло за нуждите на църквата и по такъв начин се проявява чрез проповедта, диспута, словото, нравственото поучение, тълкуванието.

ЮЖНОСЛАВЯНСКИ ПАНСИОН – частно просветно заведение (1867-92), организирано за възпитание и подпомагане на обучението на младежи с южнослав. произход (черногорци, сърби, българи) в гр. Николаев, Одеска област. Преподаването се извършва в реалната и класическата градски гимназии. Предисторията му се отнася към 1862, когато е изграден държ. пансион към реалната гимназия, открита през 1858. В нея първоначално е създадено общежитие за децата на рус.

КИПЕРТ, Хайнрих (31.VІІ.1818, Берлин – 21.ІV.1899, Берлин) – изтъкнат немски картограф, тясно свързан със защита на справедливата българска кауза и с голям политически скандал по т. нар. “възточний въпрос”. Учи в Берлин, завършва берлинския ун-т, в който получава солидни познания по история, филология и география. Професор по география в Берлинския ун-т (от 1858). Започва своята издателска дейност съвместно с К. Ритер през 1840 (“Атлас на Елада и нейните колонии”).

ЯКОВ КРАЙКОВ – първият български печатар, за когото са запазени автентични сведения, гравьор и книжовник. Биографичните данни за него са оскъдни и са почерпани единствено от предисловията и послесловията на собствените му издания. До момента не са открити други архивни документи, засвидетелстващи факти за неговата личност и дело. В периода 1566–1572, във Венеция, той публикува 4 книги, в изходните данни на които присъства името Яков: Часословец от 1566 г. (Ч); Псалтир с последования от 1569 (Пс); Молитвеник от 1570 г.

ПОЕМА – (от грц. ποίημα – стихотворение, поема) ­– Българската възрожденската поема логично се появява сравнително по-късно от другите поетически жанрове през XIX в. Лироепическата й характеристика й налага Нейната лироепическа характеристика изисква да изчака акумулирането на повече художествена мощ от по-малките жанрове – ода, елегия, еклога, плач, балада, епиграма, песен и др., повечето от които се появяват в ранната възрожденска поезия на т.н.

ПОЕЗИЯ (от гр. ποίησις; лат. pоesis). Бълг. възрожденска поезия изминава за малко повече от половин столетие пътя от художествено безпомощното стихоплетство на първите стихотворци до гениалното творчество на Христо Ботев. В нейното създаване играят важна роля редица фактори, като елементите на по-старо, идващо от традицията или фолклора, художествено съзнание, влиянието на чуждите литератури, теоретическите схващания за литературата, ролята на другите изкуства и т.н.

МАРКОВ, Георги Митрев (9.ІІ. 1927 – 16.V. 1987) – литературовед. Произхожда от семейство на бълг. преселници от Дедеагач (дн. Александруполис) в Беломорска Тракия. Роден в Тополовград, завършва гимназия в София (1947) и специалност „Българска филология“ в СУ (1951). Израства в бедност, а възможността да се образова дължи на режима, установен след Девети септември 1944; убеден привърженик на марксистко-ленинската теория, включително в нейните възгледи за културата. От 1951 е асистент, от 1967 – доц., от 1975 – проф.