МАРКОВ, Георги Митрев

МАРКОВ, Георги Митрев (9.ІІ. 1927 – 16.V. 1987) – литературовед. Произхожда от семейство на бълг. преселници от Дедеагач (дн. Александруполис) в Беломорска Тракия. Роден в Тополовград, завършва гимназия в София (1947) и специалност „Българска филология“ в СУ (1951). Израства в бедност, а възможността да се образова дължи на режима, установен след Девети септември 1944; убеден привърженик на марксистко-ленинската теория, включително в нейните възгледи за културата. От 1951 е асистент, от 1967 – доц., от 1975 – проф. в Катедрата по теория на литературата към СУ, неин ръководител от 1981 до смъртта си. Активно сътрудничи на литературния печат, член на СБП, а от 1974 – директор на Центъра за литературни проучвания към СБП. Лектор по бълг. литература (1970-1972) и гост-проф. (няколкократно през 80-те г.) в университета на Гьотинген.

Изследователската му работа протича в няколко посоки. От края на 50-те г. се занимава с творчеството на Д. Дебелянов (защитава дисертация на тема „Поезията на Д. Дебелянов“, 1966) – смел за времето избор, тъй като Дебелянов все още е смятан за представител на „буржоазната линия“ в бълг. литература. Публикува биографично-критически очерк „Димчо Дебелянов“ ( 1962, две нови ред. 1974, 1984)и книга върху „Поезията на Д. Дебелянов“ ( 1966). От началото на 60-те г. насочва вниманието си към Ив. Вазов с „Чичовци“, А. Страшимиров с „Хоро“ и Г. Милев с поемата „Септември“, студиите върху тях обединява в кн. „Литературни етюди“ (1969). Интересът му към творчеството, но и към личността на Г. Милев продължава да се развива, написва „Гео Милев. Творчески портрет“. (1964, 2 ред. изд. 1985); в средата на 70-те съставя и редактира (съвм. с Л. Милева) „Гео Милев. Съчинения в 3 тома“, а през 1985 съставя сборника „Българската критика за Гео Милев“. Това са първите цялостни и системни усилия в бълг. наука за проучването на Г. Милев, допринесли за неговото канонизиране в бълг. литература.

Преподава почти четири десетилетия в СУ дисциплината „Теория на литературата“, като публикува „Въпроси на литературния анализ“(1962), „Жизнена правда и художествена правда. Сборник статии по литературно-естетически въпроси“(1967), „Методологически въпроси на литературната история“ (1971, 2 прераб. и разширено изд. 1983). Убедено защитава гледището, че „основен закон в изкуството е единството между съдържание и форма“, а когато се пише литературна история, „реалността на автора“ не може да бъде разделена от „художественото явление“ (т.е. от неговото творчество) и от „обективната действителност“ (т.е. от социално-истор. среда), като изказва съждението, че „без да са тъждествени едно с друго, те не могат да съществуват едно без друго и затова са органически свързани, преливат се“ („Литературната история като наука“).

Важен аспект от изследователските му занимания е литературната критика – от периода на Бълг. възраждане и от втората половина на ХХ в. М. е съставител на един том „Българска възрожденска критика“ (1981), за който пише обемен предговор „Черти на възрожденската литературна критика“. Издирени са и представени 101 текста от общо 32 автори на Бълг. възраждане, разположени по хронология. Обхванати са възрожденски автори както П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Н. Бончев и Хр. Ботев така и Т. Икономов, Д. Мутев, П. В. Оджаков, А. Пискюллиев и др Представена е цялостно картината на бълг. критическа мисъл от края на 50-те до края на 70-те години на XIX в. М. обръща внимание на полемиката между П. Р. Славейков и Т. Бурмов , коментира статията на Бурмов „Смешното и смехотворците“ като едно най-ранно мнение за смеха, в което „За пръв път у нас така разгърнато и научно обосновано се изяснява един теоретичен проблем на естетиката“ (с. 15). Освен търсене на „народностният дух и националната самобитност“ на бълг. литература през XIX в., М. посочва и двете основни черти на възрожденската критика в подхода към книжовните явления – „познание и възпитание“; поставя въпроса за критериите на критическото мислене през Бълг. възраждане и „недоразвитостта на теоретичната мисъл“; посочва две основни тенденции на възрожденската критика – „една класицистична и една реалистична тенденция“, като обосновано ги изяснява. Подчертава ясното разграничаване на „демократично-просветителската и революционно-демократичната“ критика и подробно ги представя, като обосновано включва и „консервативно просветителската“ линия в критиката, проследена чрез някои издания в Цариград (в. „Съветник“, в. „Турция“ и др.); обръща внимание на езика и стила на възрожденската критика. Проследява полемиките около възникването на бълг. театър, критическите отзиви за „Сборник от разни съчинения“(1860) на Д. Войников и отговора му в „Български книжици“ и др. Ясно формулира основните начала на бълг. възрожденска критика: „И в цялата тази пъстрота от страсти и битки, като се избистри матилката, откриваме силен и чист поток, който носи в себе си здравите, реалистични и прогресивни начала“ (с. 6). За бълг. критика през ХХ в., М. издава „Студии за българската критика“ (1983), където портретира специфичното присъствие на автори като Т. Жечев, Здр. Петров, В. Колевски и др.

В средата на 80-те г. на ХХ в М. се насочва към Н. Вапцаров. Започва подробно документално проучване с комплексен подход към произхода, личността и творчеството му, разбрани като неделимо единство. Публикува няколко статии, а останалите ръкописи излизат посмъртно в „Неспокойни пътеки“ (1990). Умира на 60-годишна възраст след мъчително боледуване.

Съч. „Димчо Дебелянов. Литературен очерк“. С., 1962 (2 прераб. изд. „Димчо Дебелянов – личност и творчество“ 1974, 3 изд. 1984); „Поезията на Димчо Дебелянов“. С, 1966; „Въпроси на литературния анализ“, С., 1962; „Жизнена правда и художествена правда“. С., 1967; „Литературни етюди“. С., 1969; „Методологически въпроси на литературната история“. С., 1971; „Неспокойна критика. Литературно-критични и теоретични статии“. С., 1975; „Гео Милев. Съчинения в 3 тома“ (съст. и предговор, съвм. с Л. Милева). С., 1975-1976; „Теория, критика, литературна история. Избрани съчинения“. С., 1977; „Българска възрожденска критика“ (съст. и предговор). С., 1981; „За методологията на литературната история“. С., 1983; „Разкази за труда“ (съст.). С., 1983; „Литературната критика за Гео Милев“ (съст.). С., 1985; „Списание „Пламък“. Фототипно издание“ (ред. и предговор). С., 1986; „Битка за литературни принципи“ и „Творби и критика“ – Литературнокритически очерци в 2 тома. Избрани съчинения. С., 1987; „Неспокойни пътеки. Литературноисторически изследвания“. С., 1990

Лит. Й о р д а н о в, Христо. В поетическия свят на Димчо Дебелянов. – Работническо дело, № 20, 20 ян. 1963. Ге н о в, Кр. Нова книга за Димчо Дебелянов. – Лит. фронт, бр. 29, 1963; Й о р д а н ов, Хр. В поетическия свят на Димчо Дебелянов. – Работническо дело, бр. 20, 1963. П о п и в а н о в, Ив.1.Въпроси на литературния анализ. – Учит. дело, бр. 11. 1963. 2. Към задълбочен изследователски подход. – Лит. мисъл, кн. 3, 1968. 3. Три книги и трима критици. – Пламък, кн. 6, 1974. 4. Позиция на взискателност и непримиримост. – Литературен фронт, бр. 7 от 17 февр. 1977. Ц о н е в, Светозар. Образът на поета. – Литературна мисъл, 1964, кн. 1. Д и м о в, Г. Към все по-всестранно проучване на литературното наследство. – Септември, кн. 7, 1965; Б л а г о е в, Ат. Значителен български литературоведчески подход. – Бълг. книга, кн. 3, 1968; К о л е в, С. Със стабилен подход. – Пламък, кн. 10, 1968; . М у т а ф о в, Енчо. В борба с буржоазната идеология. – Септември, 1969, кн. 9. Н и к о л о в, Никола Г. Иманентизъм или каузалност – Литературна мисъл, 1970, кн. 1. И г о в, Светлозар. Методологически въпроси на литературната история. – Септември, 1973 , кн. 4. К о л а р о в, Ст.. Актуални литературни проблеми. – Работническо дело, бр. 113 от 22 апр. 1976; Ч и р п а н л и е в, Ст.. Със силата на отстояваща позиция. – Народен другар (Ямбол), бр. 32 от 18 март 1976; Т о д о р о в а, М. 1. Отговорна критика. – Вечерни новини, № 7494 от 16 март 1976. 2. Марков, Георгий. Беспокойная критика.– В: Художественная литература Болгарии в современных исследования болгарских и советских ученых. Реф. сб. М., ИНИОН, 1977. Г е т о в, Г. Теория, критика, литературна история : Избрани произведения. – Литературна мисъл, 1977, кн. 8. П а н т е л е е в а, Н.. С висок идейно-естетически критерий. – Пулс, бр. 8 от 12 апр. 1977. Т о д о р о в, П. С единна литературно-критическа концепция. – Пламък, 1977, кн. 1. Е л е н к о в, К. С полемична страст. – Септември, 1984, кн. 7. З л а т е в, Петко. Принципна теоретическа позиция. – Език и литература, 1984, кн. 4. З а р е в, П. Няколко думи Pro Memoria за Георги Марков. – В: Марков, Г. Неспокойни пътеки, С., 1990. К и р о в а, М. По неспокойните пътища към личността. – В: Марков, Г. Неспокойни пътеки, С., 1990.

М. Кирова