КИПЕРТ, Хайнрих

КИПЕРТ, Хайнрих (31.VІІ.1818, Берлин – 21.ІV.1899, Берлин) – изтъкнат немски картограф, тясно свързан със защита на справедливата българска кауза и с голям политически скандал по т. нар. “възточний въпрос”. Учи в Берлин, завършва берлинския ун-т, в който получава солидни познания по история, филология и география. Професор по география в Берлинския ун-т (от 1858). Започва своята издателска дейност съвместно с К. Ритер през 1840 (“Атлас на Елада и нейните колонии”). През 1848 подготвя “Историко-географски атлас на древния свят”, включващ Англия, Франция, Русия, Германия и Италия. От 1855 започват да излизат поредица от географско-етнически карти на европейски и американски страни, за които К. получава възторжени отзиви за точната и коректна работа. През 1874 пътува из Балканския полуостров и проучва етническия състав. На сл. г. отпечатва новата карта на европейска Турция с точно указание на етническото разположение на отделните народи по територии и населени места. Като изходен материал за тази своя карта К. ползва многобройни източници, сред които статистическите преброявания на населението, уточняването на епархиите (българските, смесените и спорните) в процеса на борбата за самостоятелна българска църква. Интересен документален материал е една карта-скица на земите, заселени с българи, изготвена от българи и доставена чрез цариградското българско читалище на граф Н.П.Игнатиев, руски посланик. Към нея се добавят записките на княз А.Н.Церетелев, съветник в руското посолство в Цариград, относно числеността на българите, турците и гърците по места. Тези материали също биват изпратени на К. в Германия. В края на окт. картата бива отпечатана, а на 2 ноем. вече получена за разпространение в Цариград. На нея турското население е представено с жълт цвят, българското – с червен, гръцкото – със син. Тази карта се превръща в своеобразен документ за разпространението на българите из земите на Европейска имперска Турция. Тя отразява реалното състояние на етническото съотношение. Неслучайно, впоследствие, тази карта ще се вземе предвид както при заседанията на Цариградската мирна конференция (1876-77), така и при сключването на Сан-стефанския мирен договор (3.ІІІ.1878). Веднага след появата й, срещу картата започва политическа борба от страна на гърците-фанариоти. Те официално оспорват наличието на българи на юг от Стара планина, разгласяват, че К. е получил подкуп. През 1877 грц. политически кръгове изпращат в Берлин при К. известния историк проф. Папаригопуло с голяма сума пари, с която да склони немския учен-картограф да издаде нова карта, показвайки друга картина на етносното съотношение в полза на гръцката народност. Аферата бива разкрита от австрийския посланик в Атина граф Дубски. К. с възмущение отхвърля гръцкото предложение.

Лит. С т а м б о л с к и, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972, 557-559.

К. Михайлов