Feed

КÓЦОВ, Димитър Цанов (Цанков) (29.Х.1854, Плевен–16.ІІ.1893, София) – книжовник, преводач, публицист, учител. Начално образование завършва в Плевен, започва средното си образование в Габровската гимназия (1873) и го завършва в Загреб (1874). Подпомогнат от БЦБО и Добродетелната дружина, през август 1876 постъпва в университета в Букурещ като слушател по история и филология. Учител в Плевен (1875–76), където разгръща активна читалищна дейност, и във Видин (1878–79). По време на Руско-тур. освободителна война 1877–1878 е преводач в руската армия.

ПОБЪЛГАРЯ́ВАНЕ – Лит. явление, при което преводачът изпълнява ролята на съавтор. П. е своеобразен прочит и промяна на оригиналния текст в зависимост от конкретни общокултурни, социални и полит. фактори. Свързано е с динамиката и спецификата на лит. процес през Възраждането, с ролята на чуждия опит в този процес, с лит. култура и потребностите на определен кръг възприематели, към които трябва да се подхожда тактично в зависимост от онова, което са унаследили и което им е необходимо при един нов етап от лит. развитие. П.

“ПОЭ́ЗИЯ СЛАВЯ́Н“ (“П о е з и я  н а  с л а в я н и т е“) – сборник от поетически произведения на слав. народи в превод на рус. писатели, съставен и издаден през 1871 в Санкт Петербург от Н. В. Гербел (1827-83) – рус. поет, преводач, изд. В предг. съст. отбелязва: „Ние сме се старали нашият сборник да даде по възможност пълна картина на славянските литератури, т. е. всички най-забележителни славянски поети да бъдат представени в него макар и с едно от техните произведения“ (с. III). Особено внимание е обърнато на л-ри-те на зап. и юж.

КОСТЕНЦЕВ, Михаил Георгиев (1822, Ново село, Щипско – неизв., София) – книжар. Произхожда от занаятчийско-търговско семейство. Учи в Ново село. През 1859 умира баща му и той поема издръжката на семейството. Гурбетчийства из различни места на Османската империя. Установява се в Смирна (1861), където работи в евангелистката книжарница. Живее в Москва, Кайро, Одеса, Йерусалим (става хаджия). Пътуващ книжар и агент на К.Босилков, управляващ филиала-книжарница на Хр. Г. Данов във Велес. Заедно с брат си А. Костенцев открива книжарница в Щип (от 1871).

ПАНСИОНЪТ НА КРАПЧО (1846 - 1849) – учебно заведение с пансион за изучаване на гръцки език и цялостна подготовка на българи за руски у-ща. Открит в Букурещ от българина Крапчо от Прилеп. През този пансион преминава голяма част от младежите, тръгнали да продължат образованието си в Киев, Яса (Яш), Кишинев, Николаев, Одеса. Постоянно там учат децата на по-заможните българи от Букурещ и Гюргево. Преподава се гръцки език от самия даскал К., както и руски език (не е известно от кого).

КУРУЧЕШМЕНСКО УЧИЛИЩЕ (“Σχολι Κουρουτσεσμε”), „Велика народна школа”, (нач. на ХІХ в.) – едно от известните гръцки учебни заведения, тясно свързано със съдбата на много българи. Намира се в малкото селце Куручешме (грц. Ксирокрини) до Цариград на европейския бряг на Босфора (впоследствие се слива с Цариград, между Арнауткьой и Ортакьой). Името му е “Мегали схоли ту генус” (“Велика народна школа”). Организирано е от Св. Синод на грц.

ЛЕВСКИ (Дякона, Апостола), Васил Иванов Кунчев (18.VІІ.1837, Карлово – 18.ІІ.1873, София) – революционер, пише автобиография в стихове. Произхожда от занааятчийско семейство. Остава сирак - баща му умира, когато Л. е на 14 г. Учи в килийното (1844-48) и във взаимното у-ще в Карлово (1849-51), в Старозагорското класно у-ще(1855-57), в Пловдивското епархийско у-ще (1863-64). Става манастирски послушник (1857), по-късно и дякон под името Игнатий (1861). Напуска своеволно манастира и се отдава на борбата за национално освобождение.

МАКЕДОНСКИ (Праматарски), Димитър Димов (Пашата) (1839, Скребатно, Неврокопско /дн. Гоцеделчевско/ – 21.ІV.1912, София) – учител, общественик, рев. деец. Произхожда от търговско семейство. Учи в Скребатно, в София при С. Филаретов (1857), в Солун, в католическото у-ще (1859-62), в Пловдивското епархиално класно у-ще “Св.св. Кирил и Методий” (1865-66), в протестантското у-ще в Пловдив (1865-67). Учител в Солун (1862-63), в Скребатно (1863-65), в Устово /дн. квартал на гр. Смолян/ (1867-68); гл.

МАРИНОВ, Стоян Янков (1838, с. Шодековци, Търновско – неизв.) – книжар, преводач, обществен и рев. деец. Произхожда от занаятчийско семейство. Малък става абаджийски чирак (1846), едновременно учи в килийното у-ще. През 1853 става книжар, впоследствие открива свои филиали в Русе и Свищов.  Съдружник в “Книгопродавница Момчилов и съдружие” (от 1869). Сред основателите на читалище “Надежда” в Търново (1869). Има делови контакти с Хр. Г. Данов и Я. Ковачев. Съратник на Хр. Иванов-Големия, който извършва своята книговезка дейност в неговия магазин.

МИСТИФИКАЦИЯ (от фр. mytstification - измама) – книжовен, литературен и журналистически похват, при който възприемателят се въвежда в заблуждение относно характера на текста, авторството, изложените факти. В европейската традиция са известни “Поеми на Осиан”, които Дж. Макферсън издава като произведения на древен шотландски бард; “Източен диван” – стихотворения, които Гьоте предзставя за преводи на персийския поет Мирза Шафи и т.н. През 1817-23 чешкият филолог В.