ЛЕВСКИ (Дякона, Апостола), Васил Иванов Кунчев (18.VІІ.1837, Карлово – 18.ІІ.1873, София) – революционер, пише автобиография в стихове. Произхожда от занааятчийско семейство. Остава сирак - баща му умира, когато Л. е на 14 г. Учи в килийното (1844-48) и във взаимното у-ще в Карлово (1849-51), в Старозагорското класно у-ще(1855-57), в Пловдивското епархийско у-ще (1863-64). Става манастирски послушник (1857), по-късно и дякон под името Игнатий (1861). Напуска своеволно манастира и се отдава на борбата за национално освобождение. Участник в І-та (Белград, 1862) и във ІІ-рата бълг. легия (Белград, 1867). Арестуван и затворен в пловдивския зандан за рев. дейност (1863). Учителства в с. Войнягово, Карловско (1864-66), в Ени кьой, Тулчанско (1866-67). Знаменосец в четата на Панайот Хитов (април-август 1867). От 1868 обикаля българските земи и създава мрежа от вътрешни рев. комитети като представител на “Българското общество”, после – на “Привременното правителство в Балкана”. Участва в създаването на БРЦК заедно с Л. Каравелов, Д. Попов, К. Цанков (1869-70), подготвя проектоустава (“Нареда на работниците за освобождението на българския народ, юни 1871). Документът представлява образец на политическата литература, в който се определят целите на рев. борба, детайлно се разработва тактиката, очертава се стратегията. Общото събрание на БРЦК (29 апр. – 4 май 1872) прави Л. главен свой пълномощник за България, Тракия и Македония. След обира на хазната при прохода Арабаконак от Д. Общи и произведените масови арести на дейци от вътрешната организация, Л. също е арестуван, осъден на смърт от специален съд и обесен.
Фондообразувател – НБКМ БИА, ф. 85.
Съч. 23 писма и бележки на В. Левски по неговата апостолска дейност в България през годините 1871 и 1872. Съобщава К. А. Цанков. С., 1900, Писма, статии, песни. Пълнто събрание под ред. на Ст. Каракостов. С., 1941, Свята и чиста република. Избрани страници от писмата на ... /Съст. Ив. Унджиев, Н. Кондарев/., С., 1968, Документи. В 2 т. /Съст. Д. Дойнов/. С., 2000, Народе???? Писма. Личен бележник /Съст. Ив. Гранитски, М. Куманов/., С., 2002.
Лит. С т о я н о в, З. Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. Пловдив, 1883, З а и м о в, Ст. Васил Левски. Живот и дейност. С., 1895, С т р а ш и м и р о в, Д. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т.І. Извори. С., 1929, Васил Левски в спомените на съврменниците си /Съст. Ст. Каракостов/.С., 1940, И г о в, Св. 1. “Максимите” на Васил Левски.- Литературен фронт, № 8, 1969; 2. Словото на Левски и българската литература.- Литературна мисъл, 1987, № 6, 9-13, Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1972, К о с е в, Д. БРЦК в Букурещ, Васил Левски и вътрешната революционна организация.- Исторически преглед, 1973, № 3, Б у р м о в, Ал. Български революционен централен комитет /1868-1877/. В: Избрани произведения. Т. 3. С., 1976, У н д ж и е в, Ив. Васил Левски. Биография. С., 1980, Х а й т о в, Н. Последните мигове и гробът на Васил Левски. С., 1985, В ъ з в ъ з о в а-К а р а т е о д о р о в а, К., Здр. Нонева, В. Тилева. Васил Левски. Документален летопис. 1837-1873. С., 1987. Г а й д а р о в, Н. Процесът срещу Васил Левски и революционната организация. Правно-историческо изследване . С., 1987, К а р а и в а н о в,Н и Ст. Кунчев. Психологически аспекти в епистоларното наследство на Васил Левски (по случай 150 г. от рождението му).- Психология, 1987, № 2, 57-60, Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата “Св. Петка Самарджийска”. Документи и становища. С., 1988, Б а к ъ р д ж и е в, Вл. Йеродякон Игнатий (Васил Левски). Канонически аспекти на положението му в църквата.- Църковен вестник, № 10, 1992, 1-2, С и м и д о в, Ф. Васил Левски. Две непубликувани биографии. С., 1994, С т о е в а, Хр. Легенди и предания за Левски. С., 2001, С и м е о н о в а, М. 1. Речник на езика на Васил Левски. Юбилейно издание по случай 130 г. от гибелта му. С., 2003; 2. Езиковата личност Васил Левски. С., 2007, В а с и л е в, Р.П. Масонската ложа и братството на Левски. С., 2005.
К. Михайлов