КУРУЧЕШМЕНСКО УЧИЛИЩЕ

КУРУЧЕШМЕНСКО УЧИЛИЩЕ (“Σχολι Κουρουτσεσμε”), „Велика народна школа”, (нач. на ХІХ в.) – едно от известните гръцки учебни заведения, тясно свързано със съдбата на много българи. Намира се в малкото селце Куручешме (грц. Ксирокрини) до Цариград на европейския бряг на Босфора (впоследствие се слива с Цариград, между Арнауткьой и Ортакьой). Името му е “Мегали схоли ту генус” (“Велика народна школа”). Организирано е от Св. Синод на грц. църква под личния надзор на вселенския патриарх (те са официални настоятели); държи се изключително много на православния дух. Учебните занятия започват с утринна и завършват с вечерна служба, на които учениците задължително трябва да присъстват. Директор е владиката Самуил. Класно у-ще, има две степени: долна и горна. В учебната програма на гимназията влизат философия, реторика, богословие, догматическо богословие, библиистика (Стар и Нов завет) (преподавател владиката Самуил), математика, латински език, старогръцка поезия (преподавател Филалитис), френски език, физика, химия, астрономия (Кондогурис), старогрц. език и класицистични автори (преподавател Евтивулис), поетика, граматика (етимология и синтаксис), география, история. В долния курс се изучават елементарна граматика (фонетика, морфология, лексикология), катехизис, аритметика, планиметрия. В гимназията се изучават така също някои редки езици – персийски, арабски. К.у. се състои от 30 стаи, в които учат от 150 до 200 ученици. Към него има организиран пансион със столова за обучаемите. Образованието е безплатно, пансионът и храната – платени. Учениците се зачисляват след встъпителни изпити и препоръки. Всеки ученик е длъжен сам да закупува учебниците си и нужната литература (20 гр. месечно). Всяка уч. година завършва с изпити, а курсът на обучение - с главни изпити. На завършилите се издава диплома, подписана от директора и от Св. Синод, която дава право да се преподава грц. език във всички православни у-ща в Османската империя. В К.у. се образоват и завършват десетки български младежи, сред които Ал. Богориди, Н. Богориди, Г.С. Раковски, Иларион Макариополски, В. Берон, С. Доброплодни, Г. Кръстович, Ив. Богоров, Ф. Велиев, Ив. Найденов и др.

Лит. Д о б р о п л о д н и, С. Кратка автобиография. С., 1893, 17-36, Н а ч о в, Н. Цариград като културен център на българите до 1878 г.- Сб. БАН, 1925, № 19, 133-135.

К. Михайлов