Feed

ЛЕОНТИЕВ, Константин Николаевич (13.01.1831, Кудиново, Калужска губерния, Русия – 12.11.1891, Сергиев Посад, Калужска губерния, Русия) – руски дипломат, писател, литературен критик и философ. Учи медицина в Медицинския факултет на Московския университет и взема участие в Кримската война (1853-1856) като батальонен лекар. Леонтиев упражнява лекарската професия за кратко, но медицинското образование се отразява върху неговата философска мисъл, която е натуралистична по характер и е силно повлияна от биологията и природните науки.

КОТЛЕНСКА КНИЖОВНА ШКОЛА / КОТЛЕНСКИ КНИЖОВЕН ЦЕНТЪР – През ХVIII в. в Котел и в Котленския регион съществува, може би последната по време, българска калиграфско-писарска и художествено-орнаментаторска школа, с ясно изразени правописно-езикови норми и характерни палеографски и кодиколожки особености. Влиянието й продължава дори в първата половина на XIX в. През осемнадесетото столетие тук работят цял кръг книжовници – даскал Милко йерей, Теодор йерей, Велико йерей, Димо Теодоров и други анонимни представители.

КОТЕЛ – селище в Източна Стоариа планина, основано вероятно през XV в. Първите документални данни за него са от 1486, когато наброява 53 къщи, а в 1820 обхваща вече 1120 къщи. в средата пна XVI в. в него живеят около 100 семейства, през 1622 достигат 230, в 1648 – 545, През Възраждането К. се утвърждава като едно от най-големите селища в българската етническа територия. Част от жителите му са били дервентджии – охранители на прохода (дербент) в котловината, където К.

КНЯЖЕСКИ, Захарий (Жеко Петров Русев) (1810, с. Пишмани /дн. Разкаяне/, Старозагорско – 23.І.1877, Русе) – преводач, сътрудник в пер. печат, събирач на фолклор, учител, общественик. Произхожда от търговско-занаятчийско семейство. Учи в Ст. Загора, в Търново, в Света гора, в габровското априловско у-ще (при Неофит Рилски, 1836), в Херсонската семинария в Одеса (1839-45), в Синодалната печатница в С. Петербург (от 20 ян. 1846). Учител в Ст.

МИНКОВА, Лиляна Тодорова (29.VІІІ.1932, София – 29.ІV.2016, София) – литературен историк, славист, компаративист. Завършва рус. филология в СУ (1956), асистент по рус. класическа литература (1958-60). Докторант (1956-59), ст.н.с. ІІ ст. (1982), ст.н.с. І ст. (1994) в Инст. за литература при БАН, в който защитава дисертация „Любен Каравелов и украинската литература” (1969) и хабилитация „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане”.

МИЛКО КОТЛЕНСКИ (Котел – втора и трета четвърт на ХVIII в.) – килиен учител, свещеник, книгописец и книговезец. Подписва се с името Милко (1747, 1748), като „даскал Милко“ (1747) и като „Милко йерей“ (1752, 1755). Най-ранен представител на Котленската книжовна школа през ХVIII в. и вероятен неин основател, тъй като редица книжовни паметници от котленския регион възхождат към ръкописите му в текстово и палеографско-кодикологическо отношение.

КЪПИНОВСКИ манастир "Св. Николай Чудотворец" - разположен в близост до с. Къпина, Великотърновско в долината на р. Веселина. Манастирът е в близост до Плаковския манастир "Св. пророк Илия", поради което в народната памет двата духовни центръра са наречени "манастири-близнаци". Основан по времето на Константин Асен Тих (1257-1277) през 1272 г., за което свидетелства надпис на абсидата на манастирската църква. Църковно предание споменава като основател на манастира св.

МАКГАХАН, Джанюариъс Алойшиъс (MacGahan Januarius Aloysius) (18.VI.1844, Ню Лексингтън, Охайо, САЩ – 9.VI.1878, Цариград,) – амер. журналист. През 1868  пристига в Европа и се установява в Брюксел. През 1870, по време на Френско-пруската война, е назначен за военен кореспондент на в. „Ню Йорк Хералд“ към фр. армия. Забележителните  му статии се препечатват редовно от европейските вестници, което го превръща в знаменитост. След края на войната интервюира Виктор Юго.

ПОПОВ, Нил Александрович (28.ІІІ.1833, Бежецк, Тверска губерния, дн. Русия – 22.ХІІ.1891, Москва) – рус. историк, историограф, архивист, славист, публицист и общественик. Завършва (1854) Историко-филол. ф-т на Московския университет. Адюнкт (1857-60) по рус. история в Казанския университет. Назначен ????????? (1860) в Московския университет, редовен (1871) и заслужил проф. (1882) по славянска история, декан на Истор.-филол. ф-т (1873-76; 1877-80; 1882-85). Секретар (1867-78) на Московския славянски благотворителен комитет.

МУРЗАКЕВИЧ, Николай Никифорович (3.ІV.1806, Смоленск, Русия – 15.Х.1883, Одеса, дн. Украйна) – рус. историк, археолог, нумизмат. Завършва Смоленската духовна семинария (1817-25) и етико-политическия отдел на Философския ф-т на Московския университет (1825-28). През 1830 се установява в Одеса. От 1831 е учител, а след защита на кандидатска дисертация (1837) е адюнкт (1838) и проф. (1840) по рус. история в Ришельовския лицей; негов ректор (1853-57).