МАКГАХАН

МАКГАХАН, Джанюариъс Алойшиъс (MacGahan Januarius Aloysius) (18.VI.1844, Ню Лексингтън, Охайо, САЩ – 9.VI.1878, Цариград,) – амер. журналист. През 1868  пристига в Европа и се установява в Брюксел. През 1870, по време на Френско-пруската война, е назначен за военен кореспондент на в. „Ню Йорк Хералд“ към фр. армия. Забележителните  му статии се препечатват редовно от европейските вестници, което го превръща в знаменитост. След края на войната интервюира Виктор Юго. През март 1871  отпътува за Париж, където е един от първите чуждестранни кореспонденти, отразили Парижката комуна. Заради дописките си, остро критични към правителството на Тиер, е арестуван от фр. армия; спасен е благодарение намесата на амер. посланик във Франция. През 1871 е назначен за кореспондент на в. „Ню Йорк Хералд в Санкт Петербург. Научава рус. и влиза в средите на рус. дворянство. През 1873 отразява войната на Русия срещу хаганата Хива в Централна Азия. Там се среща с бъдещия военачалник в Руско-тур. война (1877-1878)  Михаил Скобелев. Впечатленията си от този период представя в книгата „Кампанията при Аму Даря и падането на Хива“ (1874). През 1874 отразява Третата карлистка война в Испания. През 1875 участва в експедиция за откриване на „северозападен път“ от Атлантика за Тихия океан. 

През 1876  е поканен от Юджин Скайлър да разследва сведенията за зверствата, извършени от тур. армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание (1876), за в. „Дейли Нюз“. Поема ангажимент и към рус. в. „Голос“. Заминава за България на 23 юли 1876 . След  като посещава Пловдив, Пещера и Пазарджик, отпътува за Батак. В серия писма М. представя картината на разрушени и опожарени селища и цитира проведените от него анкети – с оцелели българи, с тур. администратори или представители на други етнически групи. Фактологично точни и изчерпателни, убедителни с анализите си, репортажите съдържат същевременно страстен апел за обективна и справедлива реакция от страна на международната общественост. Особено ярки и въздействащи са текстовете, посветени на кланетата в Батак (Пазарджик, 2 август 1876), на срещата в затвора с Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева) (Пловдив, 10 август 1876)  и описанието на погрома в Панагюрище (16 август 1876), на опожаряването на Перущица (Пловдив, без дата). Публикувани в „Дейли Нюз“ и препечатани от други в., репортажите на М., предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция, като същевременно опровергават  аргументите на министър-председателя  Дизраели,  чието правителство подкрепя Османската империя и се опитва да омаловажи кланетата. От тях е провокиран Уилям Гладстон за написването на памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“ (1876). В пряка връзка с репортажите на М. са и последвалите дипломатически действия на великите сили (напр. „Цариградската посланическа конференция“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в уточнени от конференцията граници). Особено важна е решителната им роля за конституирането на българите като актуален исторически субект (Стойчева, 98).

След обявяването на Руско-тур. война (1877-1878) М. е назначен за специален военен кореспондент на в. „Дейли Нюз“. Благодарение на приятелството си с генерал Скобелев придружава първите рус. военни части при десанта през река Дунав и навлизането им в България. Отразява всички важни сражения, включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на тур. армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор. Има намерение да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция между Османската империя и Великите сили, но се разболява от тиф и умира. Книгата му „Турските зверства в България“ (на англ., Лондон, 1876) е издадена за първи път на бълг. от Стефан Стамболов (1880) по превод от рус. издание (1877). Посветен му е док. филм  „Макгахан“ (1979, реж. Х. Мутафов, сц. А. Георгиева).

Съч. Turkish Atrocities in Bulgaria, Letters of the Special Commissioner of the „Daily News,“ J.A. MacGahan, Esq.. London, Bradbury Agnew and Co., 1876. „Турските зверства в България“. С., 1880. (II –ро изд. Женева, 1966, пр. и увод. бел. Тодор Димитров)

Лит. Ч и л и н г и р о в, Д. Макгахан и Българският въпрос 1876-1878. Изв. На военноистор. Д-во 13 (1972), 213-230. G e n o v, G. Januarius MacGahan and Bulgaria. Bulg. Historical Review 4, 1 (1976), 60-63. M i t e v, I.  MacGahan and and the April 1876 Uprising. Southeastern Europe  4, part 2, 1977, 262-277. И к о н о п и с о в а, М. Ангийската общественост и Априлското въстание. Ист. Преглед, 1976, 1, 73-84. Д и м и т р о в, Т. Януари Макгахан 1844 – 1878. Биография, документи и материали“.  С., 1977. П е л и н о в, П. През пепелищата. С., 1997. С т о й ч е в а , Т. Български идентичности и европейски хоризонти. С. 2007, 82-116. У о к ъ р, Д. Макгахан. С., 2001. З л а т е в а, М. Дженюариъс Макгахан – основоположник на разследващата журналистика. Репортажи от България през 1876 г. – Год. СУ. Ф-тет. по журналистика и масови комуникация. Т. 13, 2007 [2006], 125–144.

Кл. Протохристова