Захарий Княжески

КНЯЖЕСКИ, Захарий (Жеко Петров Русев) (1810, с. Пишмани /дн. Разкаяне/, Старозагорско – 23.І.1877, Русе) – преводач, сътрудник в пер. печат, събирач на фолклор, учител, общественик. Произхожда от търговско-занаятчийско семейство. Учи в Ст. Загора, в Търново, в Света гора, в габровското априловско у-ще (при Неофит Рилски, 1836), в Херсонската семинария в Одеса (1839-45), в Синодалната печатница в С. Петербург (от 20 ян. 1846). Учител в Ст. Загора (1832; 1847 – основава девическо у-ще), в Габрово (1836-37), в Търново, където открива взаимно у-ще (1838-39). Драгоман в руското консулство в Търново (1869) и в Русе (1870-77). Пътешественик – Сирия, Йерусалим (Божи гроб), Сев. Африка, Гърция, Черна гора, Влашко, Молдова

К. развива голяма просветна дейност. От 1845 до 1847 обикаля учени и висши чиновници славянофили – Н. Мурзакевич (Одеса), И. Срезневски (Харков), О. Бодянски М. Погодин, Н. Попов, В. Ундолски (Москва), граф Н. Протасов, граф Уваров, К. Сербинович, Муравьов, А. Карамзин (С. Петербург), а също и българските колонисти в Русия и събира помощи, книги и пособия за бълг. у-ща. Пише “Настоящее состояние православной церкви у болгар и способы к ее утверждению и распространению” – документ, чрез който обяснява на руските официални кръгове същността на гръцко-българската разпра (запазен един екземпляр в б-ка “Салтиков-Шчедрин”, ф. А.С. Норов). След завръщането си в България подпомага отиването на български младежи да се учат в Русия (издействал е 13 стипендии за разл. у-ща); организира доставянето на различни материали за учебния процес. Издействал е няколкостотин книги, които подарява на 38 учил. б-ки; утвар, богослужебни книги, свещенически одеяния, икони – които доставя на няколко манастира и църкви.  Прави опит за откриване на земеделско у-ще. Съставя учебници (граматика и география) за девическите у-ща. Издава редица книжки на хигиенни, битови и стопански теми. Обнародва интересни фолклорни материали: “Обичай болгар при сватбе, рождений и крещений детей и погребений” (“Журнал Министерства народного просвещения, 1846, т. 3) и “Болгарския поверия” (Журнал Министерства народного прпосвещения, 1857, т. 52). Изказва свое становище по въпроса за нормативизацията на книжовния език (“Мнение за българското правописание” – “Македония”, № 10, 1869), в което се противопоставя на идеята да се възприемат правилата от старобългарския език. Дава няколко обявления за доставени от него учебни пособия, както и за своите книги. Пише “Завещание” (“Напредък”, № 125, 1877), в което дава автобиографични сведения, наред със списък на книгите, донесени от него от Русия. През 1845 написва съвместно с Натанаил Зографски стихотворението “О, Ветре Северни”, в което призовава Русия да освободи България (обнародвано е в кн. “Зерцало...”); то представлява забележителен образец на риторическа поезия. Има запазени документи – ЦГИА, ф. 733, оп. 147, д. 311, с. 1-108.

Съч. Кореньа на пианството и каква полза принося на ония, що пият много. Смирна, 1842, Введение в истории болгарских славян. Москва, 1847, Зерцало или огледало християнское, което содержава мисли спасителни и увещания душеполезни и весма нужни за всякаго христианина, който желае да познай своето християнско живеяни и евангелската истина. М., 1847, Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци, взети от сочиненията на славнаго Тисота, Николая Фуркроа и Салмада, сообразни със системата на воспитанието детско, която е предложена от г. Бюфона в Естествената история. Цариград, 1853, Средства за предвардвание за заравянието на мнимоумрелите или примрелите человеци. Цариград, 1858;1859, Практическо руководство за шелководството. Цариград, 1859.

Лит. Некролог.-Напредък, №№125, 126, 1877, П и с ь м а к М.П. Погодину из славянских земель (1835-1861), вып. ІІІ, М., 1880, 709-717, Ш и ш м а н о в, Ив.Д. 1. Студии из областта на българското възраждание. В.И.Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция (1844-1845) и неговото отношение към българите.- Сб. БАН, 1916, № 6; 2. Нови студии из областта на българското възраждание.І. В.Е.Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели.- Сб. БАН, 1926, № 12, В а с и л и е в, Ас. Захарий Княжески (1814-1877). В кн. му: Трем на българското възраждане.С., 1936, с. 36, Д-р Х а н ч е в, С.Н. Стогодишнината на Захарий Княжески.- Литературен глас, № 559, 1942, с. 4, С т о я н о в, М. Руската книга в България до Освобождението.- Известия на Държ. б-ка “Васил Коларов”, 1953, с. 193, Т о п у з о в, Ив., Ив. Сарафов. Предосвобожденски дейци за земеделска просвета. С., 1958, 37-52, У н д ж и е в а, Цв. Документи по Българското възраждане в съветските архиви.- Изв. Инст. за л-ра, 1962, № 12, 115-175, С е л и в а н о в а, Л. Новая страница болгаро-русско-украинских связей (Неизвестные факты о жизни Е.П. Гребенки и З. Княжеского).- Изв. на Нар. б-ка и б-ката на Соф. държ. ун-т. Т. ІІІ(ІХ), 1963, 187-211, В и д н и  учители в Старозагорски окръг (1835-1944). библиография. Ст. Загора, 1973, 13-16, М и н к о в а, Л. Възрожденският просветител З. Княжески.- Лит. мисъл, 1974, № 3, 125-134, М и х а й л о в, К. Стиховоорганизационна контекстуалност на Ботевата поезия. В сб.: Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев. С., 2004, 154-6, М и н к о в а, Л. Захари Княжески – един от първите. С., „Фама”, 2012.

К. Михайлов