КОТЛЕНСКА КНИЖОВНА ШКОЛА

КОТЛЕНСКА КНИЖОВНА ШКОЛА / КОТЛЕНСКИ КНИЖОВЕН ЦЕНТЪР – През ХVIII в. в Котел и в Котленския регион съществува, може би последната по време, българска калиграфско-писарска и художествено-орнаментаторска школа, с ясно изразени правописно-езикови норми и характерни палеографски и кодиколожки особености. Влиянието й продължава дори в първата половина на XIX в. През осемнадесетото столетие тук работят цял кръг книжовници – даскал Милко йерей, Теодор йерей, Велико йерей, Димо Теодоров и други анонимни представители. Сред тях ярко се откроява крупната фигура на поп Стойко Владиславов (епископ Софроний Врачански), като най-пряк продължител на Паисиевата традиция в българската литература. Подложена на миграция и унищожение по време на войни, пожари и други природни бедствия, книжовна продукция от Котленския регион е оцеляла в много по-малко количество от това, което е било създадено. Една известна част от запазилите се котленски ръкописи са анонимни, които се идентифицират на базата на външно обединяващия разпознавателен елемент на школата – специфичният „котленски тип” полууставно писмо в съчетание с другите палеографско-кодиколожки особености на орнаменталната украса и подвързийното оформление. Котленската ръкописна орнаментика като цяло също е типична и отличаваща книжовността в този център. Характерното за нея е, че държи връзка с местната книгоукрасителна традиция от предходните периоди, с масово проникналите през XVIII в. печатни книги и с редица елементи, заимствани от местните приложно-битови изкуства (килимарство, везба, пастирска резба и др.). Влиянието на приложните изкуства и занаяти най-силно се открива в ръкописите на на Поп Стойко (Софроний) и особено в известния му Котленски дамаскин от 1765 г. Котленските подвързии не се отличават с богата орнаментика, но също са типични: имат срецифична направа и украсителни елементи, организирани в повтарящи се композиционни схеми. Авторството и датировката, отразени в приписките, и външните белези на подвързиите на най-изявените книжовни представители – даскал Милко и поп Стойко (Софроний) – са особенно ценни, тъй като стават основа не само за идентифициране на други техни подвързии, дошли до наши дни без точни данни, но и за отграничаването на някои техни спорни ръкописи. Така например, поради голямата унификация на котленския тип писмо, някои от тях, принадлежащи на даскал Милко, в науката бяха погрешно приписвани на поп Стойко. Решаващият елемент в случая се оказват отличителните особености на техните подвързии. От друга страна, установените подвързии с типична орнаментика на двамата книжовници придобиват голямо значение и за определяне принадлежността към центъра на подвързаните ръкописи на други котленски книжовници, останали анонимни. Като резултат от съвкупния палеографско-кодиколожки подход, към книжовната продукция на Котленския център засега се причисляват около шейсет ръкописа. Сред запазилите се до днес ръкописни паметници от ХVIII в. преобладават книгите, предназначени за нуждите на практическото богослужение. На първо място са кратките часослови (над двадесет), следвани от требници, псалтири, октоиси, служебници, катехизиси и триод. Дамаскините и сборниците от дамаскински тип са около двадесет, а ръкописите със „светски“ характер представляват два преписа на „История славянобългарска“ на поп Стойко (Софроний), анонимен препис на съчинението на Йосиф Хилендарски „Беседа за ползата от четенето“, направен в близкото до Котел село Жеравна, и писмовник. Впечатляващият брой на часословите на поп Стойко и даскал Милко, които отчетливо се открояват сред останалите котленски ръкописи, се дължи по всяка вероятност на активната духовно-просветна роля на котленското училище през ХVIII в., ориентирано главно към подготовката на свещеници и духовници-учители – даскали. Краткият часослов, наричан от книжовниците „часословец”, е бил основно учебно помагало, изучаван наизуст („науст“), откъдето в миналото носи наименованието си „наустница“. Често с неговото научаване е завършвало образованието. Твърде е възможно многото запазени ръкописни екземпляри на кратките часослови (в по-голямата си част на даскал Милко и поп Стйко) да са били калиграфски преписвани за по-богати местни ученици или пък от самите ученици за лична употреба. В правописно-езиково отношение в котленските ръкописи от XVIII в. се отразява взаимодействието на противоречиви тенденции. По-ранните ръкописни паметници са изписани предимно на традиционния книжовен език, следващ ресавската правописна норма, която през този период е в процес на опростяване и замиране. Друга група книжовни представители, главно по-късните, се придържа към църковнославянската правописно-езикова норма под влияние на проникналите руски печатни книги. В трета група ръкописи традиционният книжовен език и църковнославянският език отстъпват за сметка на навлизането на новобългарски говорни особености. Тази линия на развитие е особено характерна за Втория Попстойков (Софрониев) препис на Паисиевата история от 1781 г., който, сравнен с неговия Първи препис от 1765 г., е написан и допълнен на по-ясен и достъпен за читателя език, с много по-свободно отношение към оригинала. Книжнината на говорим народен език получава настъпателно развитие и именно котленските книжовници от първата четвърт на XIX в. стават впоследствие едни от първите радетели за утвърждаването на българския книжовен език през Възраждането на базата на разговорната реч. Дейността на Котленския книжовен център през ХVIII в. е едно от най-важните съединителни звена в преминаването от средновековна към нова книжнина, от старата епоха към времето на Българското национално възраждане. Тя по свой начин допълва и очертава картината на общия литературен процес през тази преходна епоха с нейните специфични особености, прояви и развойни тенденции и става един от факторите за стремителното развитие на българската просвета, литература и култура през следващия XIX в.

Изд.: Аргиров, С. Р о м а н с к и, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 год., съпоставен с преписа от 1765 год. С., 1938 (Бълг. старини, № 9); Софроний Врачански. Избрани творби. Под ред. на П. Д и н е к о в. С., 1946; П е т к а н о в а, Д. Един непознат съвременник на Паисий Хилендарски (Йосиф Хилендарски). – Ез. и лит., 17, 1962, № 6, 41-54; А н г е л о в Б. Ст. Йосиф Хилендарец. – Съвременници на Паисий. Кн. 1. С., 1963, 146-153, 201-206; П а и с и й Х и л е н д а р с к и. История славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 година. Увод, новобългарски текст и коментар Божидар Райков. Фототоипно изд. С., 1972; К о т л е н с к и д а м а с к и н. Фототипно изд. – В: Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. Из ръкописното наследство на светителя: Юбилеен сборник по случай 250-годишнината от рождението на Св. Софроний епископ Врачански. С., 1989, 281-645; М а н о л е в а, А. Котленски сборник. Принос към проучването на Котленския книжовен център. Изследване (с оглед на диалектната основа) и издание на текста. С., 2006; Й о с и ф Х и л е н д а р с к и. Беседа за ползата от четенето от края на ХVIII-началото на XIX в. Москва, РГБ, ф. 87, № 31.V. Фототипно изд. – В: Ка р а д ж о в а, Д. Сливен и Елена през Възраждането. С., 2014, 372-391.

Лит: Б а л а н, А. Т. Кованлъшкият препис от Паисия спрямо Котленския и Тошковичева. – Период. сп., 61, св. 2, 1900; П е т р о в, К. Принос към говора на гр. Котел. (Фонетика и морфология). – Изв. на Семинара по славянска филология, 3, 1911, 195-222; К о н с т а н т и н о в, Д. Жеравна в миналото и до днешно време. Историко-битов преглед. Жеравна, 1948; А н г е л о в, Б. Ст. Ранни книжовни занимания на Софроний Врачански. – Известия на Института за българска литература, 5, 1957, с. 385-403; П е т к а н о в а, Д. Руски печатни книги в с. Жеравна до Освобождението. – Изв. Инст. лит., 9, 1961, 173-183; К и с е л к о в, В. Софроний Врачански. Живот и творчество. София, 1963; А н г е л о в, Б. Ст. Съвременници на Паисий. Кн. 2. София, 1964, 60-69; В е л ч е в а, Б. Един неизвестен български дамаскин от 1765 г. на поп Стойко. – Бълг. ез., 18, 1968, № 2-3, 225-243; Ж е р е в, Ст. Езикът на втория Софрониев препис на „История славянобългарска” от 1781 г. в сравнение с първия (1765 г.) – Бълг. ез., 19, 1969, № 2, 122-137; C o l u m b u s, Fr. A modern Bulgarian grammatical in Sofrinij’s second copy of the Istorija slavěnobolgarskaia. – Балк. езикозн., 16, 1973, № 2, 35-61; 17, 1974, № 2, 9-26; П е т к а н о в а, Д. Хилядолетна литература. Студии за развитието на българската литература от Кирил и Методий до Софроний Врачански. С., 1974, 219-224; Р у с и н о в, Р. Ранната книжовна дейност на Софроний Врачански и нейното значение за изграждане на съвременния български книжовен език. – Бълг. ез., 25, 1975, № 6, 575-580; П е н е в, Б. История на новата българска литература. Т. 2. Българската литература през първата половина на XIX век. С., 1977, 209-261; Д р а г о в а, Н. Културните центрове на българите през XVIII и началото на XIX век. – Studia balcanica, 15, 1980, с. 14; М и н ч е в а, А. Езиковата ситуация в българските земи през XVIII в. и Паисиевата „История славенболгарская”. – Рalaeobuilgarica/ Старобългаристика, 6, 1982, № 4, 37-43; А н г е л о в, Б. [Ст.]. Съвременници на Паисий. (Нови материали). – Литературна мисъл, 27, 1983, № 4, с. 153-154; А н г е л о в, Б. [Ст.]. За пет ръкописа на Софроний Врачански. – Литературна мисъл, 27, 1983, № 7, с. 146; К а р а д ж о в а, Д. Предпоставки за възникването на Котленското кнжовно средище през XVIII в. (Културно-исторически преглед). – Изв. НБКМ, 18(24), 1983, 71-91; Р а д е в, И. Софроний Врачански. Личност и творческо дело. С., 1983; К а р а д ж о в а, Д. Подвързийната украса в Котленския книжовен център през ХVIII век. – Рalaeobuilgarica/ Старобългаристика, 8, 1984, № 1, 64-78; К а р а д ж о в а, Д. За три неизвестни ръкописа на Софроний Врачански. – Palaeobuilgarica/ Старобългаристика, 9, 1985, № 1, 111-119; К р ъ с т а н о в, Тр. Котленската книжовно-просветна школа и началото на новобългарската просвета. – Слово. Алманах за литература, изкуство и публицистика на Съюза на българските писатели – Сливен. Кн. 2. Пловдив, 1985, 157-183; К у е в, К. М. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. 2. прераб. и доп. издание. С., 1986, 67-68, 98-99, 112, 115, 134-137, 154, 174, 214-216; К а р а д ж о в а, Д. Нови данни за Котленския книжовен център през ХVІІІ век. – Palаeobulgarica/ Старобългаристика, 12, 1988, № 4, с. 103–114; К а р а д ж о в а, Д. Орнаментиката в ръкописите на Котленския книжовен център през ХVІІІ век. – Помощни исторически дисциплини. Т. 5, 1991, с. 140–171; Т о н е в, В. Котел през Възраждането. С., 1993; 2. фототипно изд. С., 2018; К а р а д ж о в а, Д. Котленският книжовен център през ХVIII век. Пловдив, 1994; К а р а д ж о в а, Д. Книготворчество-книгоиздаване в Котленския регион през XVIII и началото на XIX в. – Българската мяра в литературата. Брой 2. С., 1999, 208-216; П е т к а н о в а, Д. По книжовния друм на миналото. С., 2005, 255-282; А р е т о в, Н., Н. Ч е р н о к о ж е в. Българска литература XVIII-XIX век. Един опит за история. С., 2006; Д е л’А г а т а, Дж. Българистични изследвания. Италиано-български срещи. С., 2014, 63-92.

Д. Караджова