ПОПОВ, Нил Александрович

ПОПОВ, Нил Александрович (28.ІІІ.1833, Бежецк, Тверска губерния, дн. Русия – 22.ХІІ.1891, Москва) – рус. историк, историограф, архивист, славист, публицист и общественик. Завършва (1854) Историко-филол. ф-т на Московския университет. Адюнкт (1857-60) по рус. история в Казанския университет. Назначен ????????? (1860) в Московския университет, редовен (1871) и заслужил проф. (1882) по славянска история, декан на Истор.-филол. ф-т (1873-76; 1877-80; 1882-85). Секретар (1867-78) на Московския славянски благотворителен комитет. Завеждащ Московския архив на М-во на правосъдието (1885-91). Член-кореспондент на Петербургската АН (1883). Почетен чуждестранен член (1884) на БКД (дн. БАН,).

Интересът на П. към историята на славяните се поражда под влияние на общуването му с В. И. Григорович. За подготовка на професурата си се отправя в научна командировка (1862-64) из зап.- и южнославянските земи. След нея насочва вниманието си към историята и културата на юж. славяни, основно срб. история, съвременното политическо състояние на Сърбия и срб.-рус. взаимоотношения. Широк отзвук получава докторската му дисертация „Россия и Сербия”, която е първото рус. научно изследване на балканската история от най-ново време. В труда се съдържат сведения и за бълг. средновековна история. Покръстването на българите, времето на цар Борис и цар Симеон са сред темите и на лекционния му курс по славянска история. П. споделя славянофилските възгледи за необходимостта от сближаване на славянските народи. От средата на 60-те г. развива активна обществена и публицистична дейност за осветляване пред рус. аудитория на различни аспекти от славянската история. По негова инициатива по време на Всеруската етнографска изложба в Москва (1867) се организира Славянски отдел и се провежда славянски конгрес; в работата му взема участие и Р. Жинзифов, по-късно със застъпничеството на П. той е избран и за член на Московския славянски благотворителен комитет. Енергичността и всеотдадеността на П. към славянската тема го утвърждават като един от безспорните рус. авторитети по тези въпроси. Това е главната причина от края на 60-те г. много бълг. книжовници (Т. Стоянов-Бурмов, В. Караконовски, М. Дринов, Р. Жинзифов, Н. Бончев, П. Мусевич, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Н. Геров, З. Княжески, Р. Блъсков, Ив. Богоров и др.), просветни организации, благотворителни дружества, манастири, списания да се обръщат към него с молба за съдействие. Чрез посредничеството му те търсят подкрепатата на Московския славянски благотворителен комитет за финансовото подпомагане на образованието, за осигуряване на книги за училища, читалища и църкви, за настаняване на бълг. младежи и девойки в рус. учебни заведения. П. проявява жив интерес към въпросите на бълг. просвета и книгоиздаване, редовно получава бълг. книги, вестници и списания. През 70-те г. бълг. проблеми все по-трайно привличат вниманието му, той става един от най-информираните в рус. общество за бълг. културни центрове в Одеса, Букурещ, Браила, Цариград. Посещава пансиона на Т. Минков в гр. Николаев и пише статия, в която представя историята и значението му за бълг. просвета („Славянский пансион в Николаеве. (Читано в заседания Славянского благотворительного комитета в Москве 18-го октября 1870 года)” – Московские университетские известия, 1870, № 9). През 1870 предприема второ пътуване по славянските земи, по време на което посещава Букурещ, Русе, Цариград и има възможност да се запознае с някои от кореспондентите си. Обстойно информира за пребиваването си в Цариград и за срещите си с българската общност („Писмо из Константинополя от 1870” – „Родное племя”, Вып. 2, 1872). Една от причините да бъде командирован от Славянския комитет е необходимостта непосредствено да се ориентира в сложната за рус. общество ситуация около бълг. борба за църковна независимост. Още през 1866 той пише няколко статии, в които разяснява на рус. читатели, че за българите това е движение с политически подтекст, а не църковно-канонична распра („Распря между болгарами и греками” – Современная летопись, 1866, № 28; „Болгарский вопрос” – Московские ведомости, № 7 1866). Но през 70-те г., макар постоянно да получава информация (от В. Караконовски, Т. Стоянов-Бурмов, П. Мусевич) за перипетиите около възстановяването на бълг. екзархия, той се придържа към институционалната умерено-въздържателна позиция на комитета по този въпрос. Представя дейността на бълг. благодетелно братство „Просвещение” и на „Македонската дружина” в Цариград по устройството на бълг. църква и училища („Болгарское благотворительное братство „Просвещение” в Цареграде”. – Православное обозрение, № 1-4, 1874; „Болгарские просветительные общества в Константинополе”. – Православное обозрение, № 9-12, 1874).

Съч. В. Н. Татищев и его время. Эпизод из истории государственной, общественной и частной жизни в России первой половины прошедшего столетия. М., 1861. Всероссийская этнографическая выставка и Славянский съезд в мае 1867. М., 1867. Мадьярский историк Владислав Салай и история Венгрии от Арпада до Прагматической санкции. М., 1868. Россия и Сербия. Исторический очерк русского покровительства Сербии с 1806 по 1856. Т. 1-2. М., 1869 (прев. на срб.). Сербия после Парижского мира. М., 1871 (прев. на срб.). История Славянского благотворительного комитета в Москве. Вып. І: Первое пятилетие (1858-1862). Вып. ІІ: Второе пятилетие (1863-1867). М., 1872. История Императорского Московского общества истории и Древностей Российских. Ч. І (1804-1812). М., 1884.

Лит. Ш и м к о, И. И., Г о л о м б и о в с к и й, А. А. Список ученых трудов Н. А. Попова. – Чтения в Императорском Обществе истории и Древностей Российских при Московском университете. 1892. Кн. 2. Н и к и т и н, С. А. Славянские комитеты в России в 1858-1876 годах. М., 1960. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Сб. документов. В 3 т. М., 1961-1967. М и н к о в а, Л. 1. Корреспонденция болгар с Нилом Александровичем Поповым. – Bulgarian historical review, 1977, № 1, 83-102; № 3, 72-97; 1978, № 1, 80-98; № 3 78-102; 1979, № 3, 86-97; 2. Българите и Нил Попов. – Българското възраждане и Русия. С., 1981, 415–444. Славяноведение в дореволюционной России. М., 1979. А х у н д - З а д е, З. С. Нил Александрович Попов (1833-1891) – В: Из истории университетского славяноведения в СССР. М., 1983. Л а п т е в а, Л. П. Славяноведение в Московском университете в XIX - начале XX века. М., 1997. В о р о б ь е в а, И. Г. Профессор-славист Нил Александрович Попов. Научная, педагогическая и общественная деятельность. Тверь, 1999. В а л е е в а, Н. Г. Казанский период жизни историка Н. А. Попова. – Вопросы истории, 2013, № 4, 129-141.

Хр. Манолакев