МУРЗАКЕВИЧ, Николай Никифорович

МУРЗАКЕВИЧ, Николай Никифорович (3.ІV.1806, Смоленск, Русия – 15.Х.1883, Одеса, дн. Украйна) – рус. историк, археолог, нумизмат. Завършва Смоленската духовна семинария (1817-25) и етико-политическия отдел на Философския ф-т на Московския университет (1825-28). През 1830 се установява в Одеса. От 1831 е учител, а след защита на кандидатска дисертация (1837) е адюнкт (1838) и проф. (1840) по рус. история в Ришельовския лицей; негов ректор (1853-57). Един от основателите, секретар (1839-75) и вице-президент (1875-83) на „Одесское общество истории и древности”. Завежда Одеската градска публична библиотека (1854-56) и Одеския градски музей (1843-58). Член на редица рус. и чуждестранни научни дружества и академии. 

Макар да не е професионален славист и българист, със своята научно-педагогическа дейност допринася изключително много за разгръщането на рус.-бълг. общуване през 30-50-те г. на ХІХ в. Интересите му към въпросите на бълг. история, език и книжнина се зараждат постепенно покрай непосредствените му преподавателски взаимоотношения с бълг. младежи, обучаващи се в Ришельовския лицей. Установява трайни контакти с видни представители на бълг. колония в Одеса (В. Априлов, Н. Палаузов). От тях, както и от своите бълг. ученици, редовно получава новоизлезли бълг. книги. В средата на 30-те г. М. е сред малцината европейски учени-слависти, които имат реална представа за състоянието на бълг. образование и книгопечатане. Запознава рус. общество с процесите на духовно възраждане у бълг. със статията си „Нынешнее состояние просвещения у болгар” (ЖМНП, 1838, ч. ХVІІІ). В нея информира за територията, населявана от българите, за старата им история и сегашното им политическо безправие, за религиозната им зависимост от гръцкото духовенство, за състоянието на езика и процесите на обновление в него, които според М., се разгръщат изцяло под въздействие на внасяните рус. черковнославянски богослужебни книги. Изнася подробна информация за започналото развитие на новобълг. училища (с посочване на имената на учителите в съответните селища), дава библиографски сведения за излезлите (до 1838) 24 книги, повечето от които несъмнено описани de visu, като започва с „Буквар с различни поучения” на П. Берон. Статията оказва влияние на В. Априлов при работата му върху „Денница новоболгарского образования” (1841). Изключителна е заслугата на М. като посредник между българите и рус. академични среди за разширяването на научния интерес към въпросите на българистиката. Редовно снабдява с бълг. книги А. Д. Чертков, О. М. Бодянски, М. П. Погодин, В. И. Григорович, различни институции (Рус. академия на науките, Рус. географско дружество), с което улеснява и подпомага техните българистични проучвания. По-късно предоставя сбирката си от бълг. книги и ръкописи на Одеската публична библиотека. Поддържа близки отношения с Ю. И. Венелин, познава добре трудовете му и бълг. им преводи, съдейства за разпространението им сред българите, спомага при общуването му с В. Априлов и Н. Палаузов. Осигурява техни препоръчителни писма до съотечествениците им в Османската империя за В. И. Григорович при пътуването му по бълг. земи (1844-47). Изпраща бълг. книги („Българска граматика” от Неофит Рилски, „Буквар с различни поучения” от П. Берон) и на П. Й. Шафарик. По негова молба М. подготвя, с помощта и посредничеството на бълг. от Одеса, статистически и топографски данни за бълг. селища, както и за бълг. колонии в Херсонска и Бесарабска област. Чешкият славист използва сведенията за 2-то издание на своя труд „Slovanský Národopis” (превод?) (1842). С библиофилските интереси на М. е свързана съдбата на отделни старобълг. ръкописи, които вероятно придобива при пътуването си до Атон (1857); някои от тях попадат в сбирките на М. Погодин и на И. И. Срезневски. М. има отношение и към разпространението в Русия на отделни пълни (Венелинов, Московски, Тошковичев) или частични (на Григорович, Бодянски, Раковски) преписи на Паисиевата „История славеноболгарская”. От В. Априлов получава нейния Жеравненски препис. Опитът да издейства чрез помощта на О. Бодянски научното му издаване е неуспешен. По-късната съдба на преписа, както и на точното копие, снето от самия М., са неизвестни. Голяма е заслугата на М. като педагог и преподавател за развитието на бълг. просвещение. През 30-50-те г. той реално е обучавал всеки бълг. младеж, преминал през Ришельовския лицей. Дава препоръки на свои ученици и на други българи в стремежа им да продължат образованието си в рус. университети (Ив. Шопов, Н. Геров, С. Филаретов). С особена ревност следи научното развитие на Сп. Палаузов, когото насочва към занимания с история. Написва некролог по повод смъртта му (Записки Одесского Общества Истории и древностей, 1875, т. ІХ). 

Съч.: Descriptio nummorum veterum Graecorum atque Romanorum, que inveniuntur in museo N. M., ordinegeographico et chronologico disposita tabulisque lithographicis ornate. Odessae, 1835. Краткая история древнего Херсона. [Б. м.], 1836. История генуэзских поселений в Крыму. Одесса, 1837. Никифор Адрианович Мурзакевич - историк города Смоленска, 1769-1834. СПб., 1877. Древнейший пицундский православный храм на восточном берегу Черного моря. Одесса, 1877. 

Лит.: Автобиография. Записки Н. Н. Мурзакевича. (Примечания и биографический очерк князя В. Д. Дабижа). – Русская старина, 1887, № 1-4, 6, 9, 12; 1888, № 9, 12; 1890, № 2. Б а р с у к о в, И. Жизнь и труды М. П. Погодина. Кн. 8-12. СПб., 1894–1898. Г е о р г и е в, Е. Българи и чехи в епохата на тяхното Възраждане. – ГСУ, Истор.-филол. ф-т, 42, 1945/1946. У н д ж и е в а, Цв. Документи по Българското възраждане в съветските архиви. – Известия Инст. бълг. литература при БАН. 1962, № ХІІ. М и н к о в а, Л. 1. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. С., 1978; 2.. Одеският историк Николай Никифорович Мурзакевич и Българското възраждане. – Исторически преглед, 2003, № 1-2, № 3-4. Славяноведение в дореволюционной России. М., 1979. Т о д о р о в, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская”. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий”, 1981, Т. ХVІ (ХХІІ). Ф л о р о в а, М. М. Н. Н. Мурзакевич и русско-болгарские культурные связи в 30-50-е годы ХІХ в. – Славянский мир в третьем тысячелетие, 2013, № 8-10. 

Хр. Манолакев