КЪПИНОВСКИ манастир

КЪПИНОВСКИ манастир "Св. Николай Чудотворец" - разположен в близост до с. Къпина, Великотърновско в долината на р. Веселина. Манастирът е в близост до Плаковския манастир "Св. пророк Илия", поради което в народната памет двата духовни центръра са наречени "манастири-близнаци". Основан по времето на Константин Асен Тих (1257-1277) през 1272 г., за което свидетелства надпис на абсидата на манастирската църква. Църковно предание споменава като основател на манастира св. Сергей Къпиновски, чиято памет се отбелязва в месецословите на 30 януари. Първоначално манастирът е посветен на Св. Троица, но неизвестно кога е преименуван на Св. Николай Чудотворец. Според църковния историк архимандрит Нестор Смоленски, през 1794 г. за два месеца Стойко Владиславов, бъдещият епископ Софроний Врачански, е бил игумен на обителта . В започнатия през 1700 г. църковен поменик (триптих) името на епископ Софроний Врачански от Котел е изписано на шесто място в списъка на търновските архиереи и техните подвластни епископи. Най-старият книжовен паметник в К.м. е един пентикостар от XVII в., съхраняван в Музея на възраждането "Иларион Макариополски" - гр. Елена (инв. № 76). От началото на XIX в. са известни два ръкописа, съхранявани в манастирската библиотека - сборник от слова и поучения, изписан от монах Никандър Хилендарец при игумена на К.м. хаджи Нефталим през 1829 г. (НБКМ № 1085) и дамаскин от началото на XIX в., изработен от Петко Божилов от Котел, от сбирката на Музея на възраждането в гр. Елена. По времето на османското владичество К.м. е опустошаван многократно, последно през 1798 г. при нападение на кърджалиите.

Данни за дейността на манастира се намират в църковния поменик от 1700 г., в една от колоните на който са изписани имената на ктиторите на манастира от близките села, в друга - имената на някои търновски архиереи и епископи. В запис от 1829 г. Йоан четец (със светско име Иван Иванов, по-късно с духовно име Иларион), изписал Капиновския поменик, съобщава имена на някои от игумените на манастира. Първоначално Йоан четец се обучава в килията към Хилендарския метох в Елена при известния книжовник Дойно граматик, изготвил и един от ранните преписи на Паисиевата История славянобългарска (Еленски препис от 1784 г., НБКМ 370). През 1818 г. е подстриган за монах под името Иларион. По някои сведения през 1835 г. дякон Иларион (Йоан четец) донесъл от Черепишкия манастир в К.м. един Алфавитар или Буквар славеногреколатински, издаден в Москва през 1701 г.(НБКМ, Rц. 701.2). След около 30 години служение на различни монашески длъжности, той е въздигнат през 1852 г. за Ловчански митрополит. На този пост взима дейно участие в борбата за автономна българска църква, увенчала се през 1870 г. с обявяването на Българската екзархия .

Един от най-дълго служилите като игумени в К.м. е Нефталим, ръководил обителта от края на XVIII в. приблизително докъм средата на XIX в. С неговото време е свързано основаното в първата четвърт на века килийно училище, в което като учители развиват дейността си книжовникът Никандър и бъдещият митрополит Иларион Ловчански. През 1835 г. по поръка на игумена хаджи Нефталим започва и възстановяването на манастира. Сведения за това са открити в летописна бележка на заглавната страница на църковнославянски служебник, отпечатан през 1777 г. в Москва. Дряновски майстори изграждат църквата, в която е направен и дърборезбован иконостас. Представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади, Цаню Захариев - Стари и еленчанинът Йоан Попович са изрисували в периода от 1811 до 1820 г. голяма част от църковните икони. През 1845 г. зографът Йоан Попович (Попрайков) от Разград изработва стенопис "Страшният съд" на източната стена. Основното строителство и въздигане на манастира се извършва в периода между 1856 и 1864 г., когато братята архимандрит Теодосий и иеродякон Кесарий Недюви Хорозовски от гр. Елена стават ктитори за устрояването на манастира и с построяването на параклиси "Въведение Богородично" и "Възкресение Христово".

Лит: Г е о р г и е в, Й. Два съседни манастира. 1. Капиновски манастир Св. Никола. - В: Периодическо списание, XIX (1907), София, 1908, с. 301-305; М и я т е в, Кр. Капиновски поменик. - В: Годишник на Народния музей. Кн. VI (1932-1934). София, 1936, с. 251-265; Ц о н е в, Зв. Къпиновският монастир и неговите старини. - В: Старини из Българска земя. Т.1. Пловдив, 1937, с.16-33; архим. Н е с т о р Смоленски (Никола Ст. Кръстев). Къпиновският манастир. По случай 690 години от основаването му. - В: Духовна култура, XLII, 1962, Кн. 10, с.26-30; С т о я н о в, М. и Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т.III. София, 1964; С т о я н о в, М. Ръкописи от Елена. - В: Еленски сборник. София, 1968, с.441-442; архим. И л а р и о н (Димитър Др. Цонев). Иларион Ловчански епископ - Кюстендилски митрополит. - В: Еленски сборник. София, 1968, с.253-256; Х р и с т о в, Ив. Капиновският манастир "Св. Никола" - В: Известия на Българското историческо дружество, кн. XXXIV, 1982, 117-136; Р а д е в, Ив. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, с.493-495.

Елена Узунова