“ПОЭ́ЗИЯ СЛАВЯ́Н“

“ПОЭ́ЗИЯ СЛАВЯ́Н“ (“П о е з и я  н а  с л а в я н и т е“) – сборник от поетически произведения на слав. народи в превод на рус. писатели, съставен и издаден през 1871 в Санкт Петербург от Н. В. Гербел (1827-83) – рус. поет, преводач, изд. В предг. съст. отбелязва: „Ние сме се старали нашият сборник да даде по възможност пълна картина на славянските литератури, т. е. всички най-забележителни славянски поети да бъдат представени в него макар и с едно от техните произведения“ (с. III). Особено внимание е обърнато на л-ри-те на зап. и юж. славяни, в които има „поети оригинални, поети с истински художествен талант и вдъхновение“ (с. IV). За пример са посочени Ст. Враз и Ив. Мажуранич – при сърбите, П. Р. Славейков – при българите, А. Мицкевич, З. Красински – при поляците, Т. Шевченко – при украинците. Заедно с най-авторитетните, Гербел включва  др. поети в антологията – И. П. Котляревски, Н. И. Костомаров, П. П. Артемовский-Гулак, Ив. Гундулич, А. Качич Миошич. Освен стихотворения, в „П. с.“ са поместени и образци от фолклора на руси, украинци, поляци, чехи, словаци, лужичани. Бълг. нар. творчество е представено с песните: „Женитбата на цар Шишман“, „Дойчин войвода“, „Марковица“, „Изповедта на Марко Кралевичи“, „Марко Кралевич и Филип Маджарина“ и др. Съст. на раздела за бълг. л-ра и фолклор, а същевременно един от консултантите на Гербел, е Р. Жинзифов. От бълг. поезия той подбира творби от Г. С. Раковски (“Горски пътник“), П. Р. Славейков (Помня, помня, мило либе“ с променено загл. „Песня“, „Ответ на ветре буйни“ с нов наслов – „Найден Герову“, „Не пей ми се“, „Мойто положение“), Л. Каравелов (“Кога умра не копай ме“), Д. Чинтулов (“Стани, стани, юнак балкански“ с ново загл. „Болгарская песня“). По настояване на Гербел Жинзифов включва в сб. част от поемата си „Кървава кошуля“ и „После смъртта на Н. Огнянов“ (с видоизменено загл. „На смерть юноши“). Прев. на творбите на Раковски, Каравелов и Жинзифов е Гербел; на Славейков и Чинтулов – Н. Берг. Консултант на преводачите е Жинзифов. Това в значителна степен предопределя точността на преводите, в едни случаи, и по-свободното адаптиране на конкретни стихове – в други, когато подтекстът по необходимост изпълнява функциите на текст, недомлъвката в бълг. оригинал – на публично афиширана истина в рус. превод. Всеки раздел в „П. с.“ започва с обзор, в който се проследяват основните насоки в развитието на конкретната слав. л-ра. Обзорите са писани от рус. учени славяноведи: на чеш. л-ра – от А. Ф. Гилфердинг, на слав. епическа поезия – от О. Ф. Милер, на малорус. л-ра – от Н. И. Костомаров и др. Жинзифов е автор на два обзора – „Българската литература“ и „Български поети“. Независимо от оскъдните данни, с които разполага, той се изявява като вещ лит. историк, критик, портретист. В „Българската литература“ проследява развитието на бълг. духовен и полит. живот от падането на Б-я под тур. робство; обръща внимание на делото на Паисий и Софроний, на формирането на бълг. лит. интелигенция, на зараждането на различни лит. жанрове, на появата и развитието на периодичния печат. В „Български поети“ прави синтетични характеристики на Раковски, Славейков, Чинтулов, Каравелов, обогатява и доизяснява казаното за творчеството им в обзора „Българската литература“. В обзора „Български поети“ са посочени биогр. и творчески данни за Жинзифов.

В „П. с.“ за пръв път в чуждестранна антология са обнародвани образци от бълг. поезия с биогр. информация за авторите им, с преглед на лит. и културния живот през Възраждането. Достиженията на бълг. индивидуално и нар. творчество са поставени в контекста на общослав. фолклорно и лит. развитие. Сб. е притежаван от Каравелов, М. Горки. Той е един от източниците на А. Н. Пипин и В. Д. Спасович при съставянето на двутомната им „История на славянските литератури“.

Лит.: Л е к о в, Д. Българската литература в сборника на Н. В. Гербел „Поеэзия славян“. – В кн. му: Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. Т. 2. С., 1988, с. 122-134.

Д. Леков