ПОЛИТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

ПОЛИТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА – разновидност на писмената словесна продукция, характеризираща се с реторически похвати, називна или алегорична стилистика (в зависимост от мястото на създаването й – под или без цензура), актуално-политическа проблематика, висока степен на идеологизация, отстояване на лични и/или групови виждания. Има две основни прояви през Бълг. възраждане: революционна (нелегална) и легална. Първата се създава от ръководните дейци на бълг. рев. комитети, втората от дейците, работещи в границите на турската държава. Всяка една се изгражда около собствен тематичен център и разгръща своя комуникативна ситуация. Р. л. изяснява организационни въпроси около структурата на рев. комитети, тактиката и стратегията на въоръжената борба, начините за представянето й пред европейските сили. Л. л. разглежда “въсточний въпрос”(в неговия български аспект), “църковната борба”, “училището” (особено след проекта на Митхад паша за сливане на турските с бълг. у-ща). Всяка от тях има своите кулминации. За Р.л. това са двата плана за освобождаване на България (от 1858 и 1861), както и “Привременний закон за народните горски чети за 1867 лето” на Г.С. Раковски, “Програма на БРЦК” и “Българский глас” на Л. Каравелов, писмата и проектоуставът на Левски, протоколите на Бенковски, “Кървавото писмо” на З. Стоянов, представено като оригинал на Т. Каблешков ("Записки по българските въстания"), писмото-обръщение до капитана и пътниците на “Радецки” на Хр. Ботев.  За Л.л. върхови постижения са планът за решаване на бълг. църковен въпрос от Н. Бозвели, статията “Чорбаджиите” от Ив. Богоров, “Двете касти и власти” на П.Р. Славейков. Съществени прояви на Л.л. са обръщенията към "цивилизована Европа", към отделни държави, управници или институции. В жанрово отношение те бива съставени под формата на т. нар. мемоари - по същество открити писма, изясняващи определени позиции и предявяващи съответни искания. Известни са мемоарите на Ал. Екзарх, на Добродетелната дружина, на отделни общини.   

Останала встрани от литературоведския интерес П.л. обсъжда цял ред изключително важни цивилизационни въпроси: за свободата и пътищата за нейното постигане, за напредъка в обществото, за отношението между насилие и еволюционизъм, за историческата съдба и пътя на малките народи, за отношението между просвещение и революционизъм, относно необходимостта от компромиси и възможността за договаряне и мн. др. На практика чрез тях се разкриват основни въззрения на националната философия. Те са безспорен документ за политическата зрялост и самосъзнанието на дейците (а черз тях – и на самото общество). 

Лит. Паисий Хилендарски. История славяноболгарская, ІІ предговор,  Априлов, В.Е. Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука? Одеса, 1841, Екзарх, Ал. Напис ради болгаров, представлен ва Високата порта и петте Велики сили Галиа, Англия, Росия, Прусия и Австрия. Париж, 1843, Раковски, Г.С. 1. България /Уводна/.- Българска дневница, № 1, 1857; 2. Малки случки в чужди земи и народи.- Българска дневница, № 3, 1857; 3. Българский за независимо им священство днес възбуден въпрос и нихна народна чърква в Цариград. Белград, 1860; Преселение в Русия или руската убийствена политика за българити. Букурещ, 1861, Бурмов, Т.С. Своеволие и богохулни притязания на папите.-Цариградски вестник, №№ 464,465, 1860, Немцов Хилендарски, Григорий. Българите и съседите им.- Македония, № 15, 1867, Славейков, П.Р. 1. Идеята на народност.- Македония, № 1, 1867; 2. Основите на днешната цивилизация.- Македония, № 35, 1867, Икономов, Т.П. 1. Силата на идеите – върлийт неприятел.- Македония, № 21, 1868,  2. Какво сми правили и що тряба да правим.- Македония, № 63, 1870, Каравелов, Л.К. 1. Букурещ, 15 септемврия /Уводна/.- Свобода, № 42, 1870; 2. Букурещ, 22 февруария.- Независимост, № 23, 1873, Ботев, Хр. 1. Наместо програма.- Дума на българските емигранти, № 1, 1871; 2. Народът. Вчера, днес и утре.- Дума на българските емигранти, №№ 1,2, 1871, Примери от турско правосъдие.- Дума на българските емигранти, №№ 1,2,4,5, 1871, Военнореволюционното наследство на Георги Бенковски. Сборник. С., 1964, Васил Левски. Документи. В 2 т. /Съст. Д. Дойнов/. С., 2004.

К. Михайлов