ЛОНГ

ЛОНГ (Long), Албърт (4.XII.1832, Вашингтон, Пенсилвания – 28.VII.1901, Ливърпул, Англия) – амер. мисионер на Методистката епископална църква, писател, преводач, член на първата комисия по превода на Библията на новобълг. език. Завършва колежа на Зап. университет в Питсбърг и колежа Алегани в Мийдвил, Пенсилвания (1852), който по-късно му присъжда титлата доктор по богословие. Работи две години (1853–55) като главен учител в Грийн Академи в Кармайкълс, Пенсилвания, записва се в Библейския институт Конкорд, Ню Хемпшир (дн. Бостънски университет) и през 1857 завършва обучението си. С. г. е поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална църква в Америка да стане първият техен мисионер в Европейска Турция. По време на няколкомесечното си пътуване учи усилено бълг. език.

Пристига в Цариград през септември 1857 и се отправя към населяваните от българи територии северно от Стара планина, придружен от У. Претиман. Започва своята мисионерска дейност в Шумен, където е подпомаган първоначално от Йосиф Майзнер – чешки емигрант, участник в Австрийската революция от 1848, работещ активно за сближаването на южните славяни, учител и организатор на първото читалищно театрално представление. Там Л. се запознава с Р. Блъсков и подпомага литературната му дейност, както и с назначения от д-р С. Хамлин за преводач и помощник Гаврил Илиев, отлъчен от православната църква като „еретик протестантин” още през 1852 за разпространяване на превода на Новия завет от Неофит Рилски, издаден от Британското и чуждестранно библ. дружество.

През 1859 Л. се мести в Търново, където се оказва в центъра на бълг. църковни борби. Защитава позицията, че бълг. трябва сами да поемат управлението на своите църковни работи, заявява готовност да предложи нужната помощ, публикува „Писмо по българо-гръцката църковна борба“ (в. България, бр. 22, 10.09.1862, с. 170). Поддържа ползотворни връзки с Ил. Макариополски, Н. Михайловски, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, П. Кисимов, на когото помага да се снабди с разрешително за печатницата си. Свързва се с поп Димитър Драганов, с Доротей Софийски, успява да обедини редица бълг. църковни дейци. Л. се посвещава на широка религиозно-просветна дейност сред бълг. народ. Стремежът му е да представя вярата без нападки, като избягва полемики и не засяга спорни въпроси между отделните християнски конфесии. Въпреки това самият Л. става обект на критики от крайни православни свещенослужители, особено след като започва да провежда в дома си редовни богослужения от 24 декември 1859. Избира за свой помощник Г. Илиев; който през 1861 заминава за Цариград да продължи обучението си. По препоръка на Л. на Първото годишно събрание на методистката мисия Г. Илиев е ръкоположен в презвитерски чин (1876), а по-късно за пръв редовен методистки пастир в България.

Л. заминава за Цариград (1863) и се включва към екипа на д-р Е. Ригс в епохалния труд по превода и редактирането на Библията на съвременен бълг. език. Работата върху Стария завет е започната от Константин Фотинов и продължена от Петко Р. Славейков (привлечен от самия Л. през 1864, който го посреща лично и настанява в дома си) и Христодул Костович Сичан-Николов и завършена през 1867. Л. допринася значително със своите лингвистични познания по латински, гръцки, руски и бълг. ез. Освен Библията, Л. превежда на бълг. „Слово върху Йоана 6: 66–70“ (1862), „Колибарската дъщеря“ (1864), „Съвети на здравия разум“ (1864), „Пътешественикът“ на Джон Бъниан (1866). Л. и И. Ригс превеждат голяма част от „Свещенни песни с правила за пеене“ (1866) и са съавтори на „Речник на Светото писание“ (1884).

Съвместно с И. Ригс Л. организира, редактира и издава първото бълг. евангелско илюстровано духовно списание „Зорница“ (1864–1872) – най-дълголетното преди Освобождението. Политиката на списанието е да се продава възможно най-евтино, за да достига до женската и детската аудитория вкл., а при училищни абонаменти да се предоставят безплатни бройки. Самият Л. пише статии „За майките, българските майки“ (бр. 1, 1866), апелирайки към потенциала на майчината власт; „Писмо от Америка“ (бр. 10, 1866) и мн. др. Привлича П. Р. Славейков, Г. Илиев, И. Тонджоров, П. Мусевич при издаването на списанието. Езикът и стилът на „Зорница“ са високо оценени от общественици като П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Захари Стоянов и др. Л. участва в решението за издаване на в. „Гайда“ и го подпомага финансово, а по-късно и на в. „Македония“.

Поканен от Амер. библейско дружество, Л. заминава за Ню Йорк през 1866 да ръководи отпечатването на Новия завет с паралелни текстове на църковно-славянски и бълг. През 1868 се завръща в Цариград и поема отново ръководството на Мисията. Посещава Тулча, Свищов, където проповедническата дейност е продължена от Г. Илиев, работи за разпространението на бълг. книги и учебници в Пиротско и Нишко чрез книжарите братя Хаджибогданови. Подпомага организирането на ученическото дружество „Орало“ в Робърт колеж (осн. през 1868), вдъхновител е и на Бълг. благодетелно братство „Просвещение“ срещу срб. политика в Сев. Македония; подкрепя читалищното движение и женските дружества.

До 1872, когато е избран за проф. по естествени науки (тила, съответстваща на „главен учител”, присъждана на най-опитните преподаватели) в Роберт колеж, Л. е суперинтендант на Методиската епископална църква в Европейска Турция. Благодарение на неговите усилия Колежът се включва по-активно в обществено-полит. живот на българите в Османската империя, като отваря врати за все повече бълг. студенти (сред които Ив. Славейков, Ст. Томов, Ив. Сичанов, Ст. Киров) – подпомагани с частични или пълни стипендии, част от които остават преподаватели в него. На други, като И. Йовчев, съдейства да продължат образованието си в САЩ. Известно време Л. работи като поддиректор, но и като директор при отсъствието на титуляря Дж. Уошбърн. Изнася поредица от лекции „Славените и българите“ (обнародвани във в. „Македония”, бр. 46, 49, 52, 56 и 62 от 1870 г. и във в. „Отечество”, бр. 55–66, с. г.), с които цели утвърждаването на бълг. народ като огнище за разпространение на искрата на слав. писменост сред останалите народи. Произнася слово на бълг. език на тържеството на Солунските първоапостоли през 1874 в Робърт колеж, призовавайки към просвещение всички славяни. Занимава се и с древни ръкописи и библейска археология.

Л. проявява жив интерес към бълг. национално-освободително движение благодарение на сътрудниците си Г. Живков и Н. Живков от Дановата книжарница в Русе, установява връзки с Киряк Цанков – зам.-председателя на БЦРК в Букурещ. Един от главните инициатори на т. нар. „българска агитация“ в Лондон: разпространява информация за потушаването на Априлското въстание, получена от арх. Методий Кусевич; превежда и предава материали на Едуин Пиърс, кореспондент на „Дейли нюз“; убеждава амер. пълномощен представител в Цариград да бъде изпратен секретарят на легацията Юджийн Скайлър да направи безпристрастен доклад за събитията; предизвиква първите дебати в Англ. парламент относно кървавото потушаване на въстанието; среща се с либерални дейци, обсъжда обстановката с У. Гладстон. Урежда и посещението на известната депутация на М. Балабанов и Др. Цанков, стремяща се да запознае Европа с исканията на бълг. за освобождение. Името му се открива редом с това на Елиът, Скайлър, Пиърс – членове на Централния благотворителен комитет в Цариград за подпомагане на областта около Пловдив. Както отбелязва и в. „Стара планина“ (бр. 50, 12. 02.1877) за грижата на Л. към пострадалите българи: „каквото и да поменем за неговите услуги, ще бъде малко“.

През 1883 Л. е избран за дописен член на Бълг. книж. д-во, кореспондент е също на Ам. ориенталско общество, пише за англ. и ам. периодични издания. Свързан силно с България, Л. разкрива преди последното си пътуване симпатиите и обичта към бълг. народ: „Сърцето ми плаче от скръб, че ще трябва да се разделя с моите българи и че съм принуден да бързам за Америка преди да мога да видя още веднъж България, която аз обичам и считам мое второ отечество“ (в. „Нов век“, год. 3, бр. 340, 1901, с. 3).

Л. е от протестантските мисионери, приели културно-просветната дейност сред българите като лична мисия и съдействали за духовното израстване на бълг. народ, свързани с неговата съдба, защитник на общонационалните му интереси. Приносите на Л. за българската култура и история са високо оценени: „В бъдещата история на реформацията в България голяма заслуга за нейния тласък ще бъде отдадена на Робърт колеж и на този човек” (вж. Кокс 2001: 157). Един от първите актове на Учредителното НС в Търново е благодарствен адрес към д-р Л. и Дж. Уошбърн за изключителните им заслуги за културно издигане и национално освобождение на бълг. народ; Л. получава от княз Ал. Батенберг ордена „Св. Александър“ (1884), а от княз Фердинанд – „Орден за гражданска заслуга“. На негово име е кръстена новопостроената сграда в Робърт колеж след смъртта му – Албърт Лонг хол. Л. е признат за един от най-видните благодетели на бълг. народ.

Съч. Разговор между двама приятели върху душевни предмети. [прев. от англ.]. Цариград, 1863. Колибарската дъщеря. [прев. от англ.]. Цариград, 1864. Малечкий Хенрих и неговът бавач. [прев. от англ.]. Цариград, 1864. Пътешественикът от тойзи свят до онзи, или Христиановото пътешествение от градът Погибелово до Небеснийт град, казано в подобие на съновидение от Йоана Бъняна. прев. от англ. Цариград, 1866. Addresses at the celebration of the fifty-first anniversary of the American Bible Society. New York: American Bible Society's Press, 1867. Rufus W Clark; Thomas Samuel Hastings; John Cotton Smith; Peter Parker; Albert Long. Новий завет на Господа Нашего Иисуса Христа, вярно и точно преведен от пьрвообразното. Ню Йорк, 1867. Славените и българите: разсказ, сказан в Роберт колеж от г-на А. Л. Лонг: (извлечено от в. „Македония“). Цариград, 1870. Библия, сиреч Священото писание на Ветхий и Новий завет. Цариград, 1871. Младият човек: Искрени съвети на един почтен старец. Русе, 1901.

Лит. Bliss, E. Letter. The Methodist Mission to Bulgaria. – Missionary Herald. Vol. 34, 1858, 72–76.Methodist Episcopal Board report. Bulgaria. – Missionary Herald. Vol. 56, 1860, 119–121.Английския в Търново мисионерин испраща писмо до едного Варненского своего приятеля. – Цариградски вестник, г. XIII, бр. 36, 1862, 1–2.Reid, J. Mission to Bulgaria. – In: Missions and Missionary Society of the Methodist Episcopal Church, Vol. 2, 1880, 281–322. LONG, Albert Limerick D.D. – In: Encyclopedia of Living Divines and Christian Workers of All Denominations in Europe and America. New York: 1887, 130. Wright, J. Memorials. Albert L. Long D. D. – Official minutes of the Pittsburg Annual Conference of the Methodist Episcopal Church. Beaver Falls, PA, 1901.Д-р Алберт Л. Лонг. – Христианский свят. Методистка епископална мисия, 1901, бр. 8: 150, бр. 9: 162–167.Салгънджиев, С. Д-р Лонг. – Нов век, бр. 340, 1901, с. 3.Lybyer, A. In Memory of Dr. Albert L. Long. – The New York Observer, 13 Feb. 1902, 195–196. Алберт Лимерик Лонг. – Летопис на българското книжовно дружество в София, т. II. С., 1902, 97–98. Томов, Ст. Българска евангелска литература. – Юб. сб. по случай петдесетгодишнината от започването на евангелската мисионерска дейност в България: Ч. 1. Самоков, 1909. Бляк, Ф. Д-р Албелт У. Лонг (1832–1901). – Мир, бр. 9766, 28.01.1933, с. 5. Матеев, П. Велики благодетели на българския народ: Из живота и дейността на А. Лонг, Дж. Вуошбърн, Е. Пиарс, Ю. Скайлер, Мак Гахан и лейди Странгфорд. С., 1934. Уошбърн, Дж. Петдесет години в Цариград. Спомени за Роберт колеж. С., 1980. Христов, Хр. Протестанските мисии в България през XIX в. Ч. 1–2. С., 1981–82. Вестители на истината. Куличев, Хр. ред. С., 1994. Хаджиниколова, Елена. 1. Д-р Алберт Лонг и българите (1857–1877). Към историята на американското протестантско мисионерство в българските земи през Възраждането. – В: Българистиката в зората на ХХI век. Българо-американската перспектива за научни изследвания. С., 2000. 2. Евангелистките мисионери и българското църковно движение (60–70-те години на ХIХ в.). – В: Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков. С., 2003. Кокс, С. Страничните занимания на един дипломат в Турция. – В: Шашко, Ф., Б. Гринберг, Р. Генов. Американски пътеписи за България. С., 2001. Илчев, Ив., Пл. Митев. Докосвания до Америка (ХІХ – началото на ХХ век). С., 2003. Филипов, Вл. Проникване на английската и американската книжнина в България през Възраждането. С., 2004, 175–177. Кларк, Дж. Библията и Българското възраждане. С., 2007 (англ. изд. 1971). Х о л, У. Пуритани на Балканите. С., 2008 (англ. изд. 1931). Чернинкова, Л. „Пътешественикът от този свят до онзи”: „Пътешественикът” на Бъниан в България от 1866 г. до 2007 г. – Литературна мисъл, №2, 2010, 197–217. Събев, О. Робърт колеж и българите. С., 2015. Ж е л е з о в, В. Д-р Алберт Лонг и Българското възраждане. – Зорница, бр. 2, 4, 7, 8, 9, 10, 11, 2017. Парушев, П., Т. Петрова. Ролята на протестантството и неговият принос към културата и политическите реалности в България. – 500 години Реформация. С., 2017, 85–97. Пилева, М. Бунт, надежда, изкупление. Англоезичните преводи от българския XIX в. С., 2018.

М. Пилева