КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "СВ.СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"

КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "СВ.СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ"– разположен на 4 км северно от кв. Кремиковци в София, в местността „Градището“. Построен вероятно при управлението на цар Иван Александър, Кр. м. е  разрушен през 1382 по време на османското нашествие. В 1493 софийският войвода Радивой  го възобновява  в памет на починалите си деца Теодор и Драгана. В преддверието ктиторът Радивой и семейството му са изографисани, поднасящи църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на патрона на манастира св. Георги  Победоносец.
Старата църква в двора на Кр.м. е еднокорабна с притвор и полукръгла олтарна апсида. През 1503 покривът на преддверието на обителта е разрушен от земетресение. Ктиторски надпис свидетелства за обновяването на старата църква през 1611. Стенописите в нея са тясно свързани с традициите на средновековната българска живопис и са направени от различни зографи. 
Като просветен и духовен център през XV-XVI в. Кр.м. е част от  Софийската книжовна школа, известна още и като Мала Света гора (Софийска Света гора, образувана от околните на София манастири). В края на XVI в. част от мощите на св. Георги Нови Софийски, поставени в позлатен сребърен обков, са подарени на Кр. м., а в надпис върху кожения кивот се споменава 1593 . На кивота са изписани датите на две от известните днес обновявания на Кр.м. – в края на XVI в. и в началото на XIX в. (през 1804 , по времето на игумена йеромонах Христофор, инициатор и дарител на кивота). В ктиторския надпис е споменато и името на софийския златар Христо Димитров. Едни от най-представителните паметници на Софийската книжовна школа е Кремиковското четириевангелие от 1497  (ЦИАИ № 374), писано по заръка на тогавашния софийски митрополит Калевит. В приписка от 1727 се известява за преподвързването на ръкописа от Спас Гергов в памет на неговите родители Герго и Виша, дядо Димо и баба Тодора. В по-късната приписка от 1848 , вероятно по времето на игумена Пахомий монах и при хаджи Самуил йеромонах, са споменати имена на духовници от софийските села Бухово, Горни Богоров, Ябланица, Челопечене и Кремиковци.  Запазени са триптих с поменик от XVI в., както и дървен иконостас от XVII-XVIII в. В Боянския поменик (София, Музей "София" № 1), започнат от книжовника Йов Шишатовац  през 1612  в Драгалевския манастир "Св. Богородица" (Витошка), са споменати имена на жители на с. Кремиковци.
На входа на манастира е поставена паметна плоча, отбелязваща факта, че през 1876 в Кр.м са намерили укритие трима Ботеви четници, сред които и Димитър Стефанов-Казака. В различни военни конфликти от втората половина на XIX  в. , в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., Сръбско-българската война от 1885 г.  Кр.м., тогава действал като девическа обител, изживява големи изпитания: напр., турски военни части разграбват храни и други продоволствия, монахините помагат като медицински сестри (самарянки) в  организацията на Червения кръст, голяма част от сестринството се разболява от разразилите се през войните епидемии, налага се да изплащат тежки държавни данъци и задължения към предишни наемодатели на обителта. Част от тези затруднения са документирани в писма на игуменката Акелина до Председателя на Народното събрание и до княз Александър I Батенберг, съхранени в архивните фондове на БИА, в НБКМ (БИА, ф. 403, а.е.12).

Лит.:  М у т а ф ч и е в, П. Из нашите Старопланински монастири. – Сб БАН, Кн. XXVII. София, 1931, с. 14-20.  Г о ш е в, Ив. Стари записки и надписи: Св. III. - Год. СУ- Богосл. фак., 12 (за 1934-1935), 1935, 30-31.  А т а н а с о в, П. Български художествени подвързии. – Известия на Нар. библ. Кирил и Методий, 2(8), 1963, 291-293. П а н д у р с к и, В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. София,  1977, 26-27, ил. 43, 44. П а с к а л е в а, К. Триптих с поменик от Кремиковския манастир. – Старобълг. лит. , 1971, № 1, 441-456. П а с к а л е в а, К. Църквата "Св. Георги" в Кремиковския манастир. София,  1980, 21-23. Д ж у р о в а, Акс. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, 1981, 58-59, ил. 236-238. Х р и с т о в а, Б. Д. Караджова и Ан. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII в. запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, 65, № 137. Д а с к а л о в а, Анг. Писмеността в София и Софийско през XV век. – В: Българският петднадесети век. София,  1993, 191-199. Д о г р а м а д ж и е в а, Ек. Показалецът "Евангелия различни на всяка потреба" в славянските ръкописни евангелия. София, 1998. Ц а н к о в а - Г а н ч е в а, Д. Един малко известен факт от историята на манастира "Св. Георги" при Кремиковци. – Известия. Национален военноисторически музей. Т. 13, София, 1999, 166-167. Х р и с т о в а, Б., Д. Караджова и Е. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIIII век. Т. 1. X-XV в. София, 2003, №138 (с. 83, 132, 190). В ъ л е в а, Цв. Стенописите в църквата "Св. Георги" в Кремиковския манастир в контекста на Костурската художествена продукция. (Автореферат на дис. за образоват. и н. ст. "доктор").  С., 2006, 67.  Х р и с т ов а, Б., Е. Мусакова и Е.Узунова. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт – София. Т. 1. Библейски книги. С., 2009, 48-50, ил.  табл. LXXI-LXXIII Н е ш е в, Г. Български манастири през вековете. София, 2006, 91. П е т к о в а, Н. Към софийските обкови на евангелия от ХVІ-ХVІІ век. – В: Изкуствоведски четения 2009. София, 2009, 177-184.  Б о й к и н а, Д. И там светеше нещо като звезда – един непубликуван кивот за мощи. – В: Маргиналия. Изкуствоведски четения 2019. Т. 1. Старо изкуство. Съст. Иванка Гергова, Елисавета Мусакова = Marginalia. Art Readings 2018. Vol. 1. Old Art. Ed. by Ivanka Gergova, Elissaveta Moussakova. София 2019, 321-340.
   
Е.Узунова