KОНДИКА

KОНДИКА – ръкописна книга от папирус, пергамент или хартия, водена от община, църковно настоятелство, митрополия или еснафска организция, в която се вписват важни, необходими за запомняне неща, правилник и устав (от грц. термин „κῶδιξ”/„κώδικας” – „кодекс”, представляващ заемка от лат. език на термина "codex" и означава „сборник от закони”, „код” и „шифър”). В някои случаи за обозначаването на К. се използват термините „кодикс”, „ката́стихъ” (от гръцкото „κατάστιχον” –„регистър”, „списък” или „сметководна книга”), както и тур. термин „тефтер”.

Канцеларската практика в бълг. селища през XVII и XIX в. показва, че съдържанието на дадена К. зависи от характера и функциите на конкретната институция. В някои случаи в К. се записват значими събития за дадената църква, митрополия или манастир, градска община, производствена корпорация – еснаф или училище. Вписват се протоколи от заседания на съответната институция, както и решения по различни, свързани с функционирането й, въпроси. В тях може да има данни за проведени от членовете на общността избори и назначения, преписи от документите, издавани от дадената институция, входяща и изходяща кореспонденция, както и записи с финансово-имуществен характер. В К. се вписват също така дарения, имената на дарители и селището, от което те произхождат.

Като отделен тип се обособяват митрополитските К., сред които особено ценни са К. на Пловдивската митрополия, водени на грц. език през 1781-1861. Те обхващат: записи на кръщенета, годежи, брачни договори, професионални договори, разводи, наследства, завещания; преписи от нормативни актове и резолюции, свързани с функциите на митрополита като нотариус, сведения за различните финансови операции, в които участва митрополията, както и различни покупко-продажби, свързани с Пловдив, болниците и учебните заведения в града, църквите и манастирите в него; документи, издадени от османските власти, отнасящи се до пловдивското население, както и различни документи, съставени от Пловдивската община или пловдивските еснафски организации, предназначени за Високата Порта, свързани с данъчното облагане, военната служба и други въпроси на взаимоотношенията с властта, както и каталога на библиотеката на Пловдивското елинско училище. До нас са достигнали няколко К. на Търновката митрополия (1761-1882), водени първоначално на грц. език. В тях се съдържа богата и многостранна информация не само за града и околните селища, но и за историята на бълг. общество изобщо, дължаща се на ролята митрополита като водач на духовния живот на православните и на практиките на митрополията като нотариус. Известни са К. на отделни църкви, каквато е К. на църквата „Успение Богородично” в Копривщица, имаща до голяма степен характера на сметководен тефтер на църковната община.

Отделна група формират общинските К., сред които особено интересни са свързаните с функциите на Търновска градска община. Първата от тях, водена на грц. език от 1778 до1819, напомня по съдържание и по външния си вид османските данъчни регистри, в които са вписвани разхвърляните върху търновските християни данъци, групирани по махали. С хода на годините документът “еволюира” в типична К. с информация от разнообразно естество, а търновските граждани вече са групирани по еснафи. Следващите К. на общината започват да включват и проблеми, свързани с учебното дело, като езикът им вече е бълг. Многостранна информация се съдържа в К. на градските общини в София, Сливен, Пловдив от XIX в.

Друга група К. е свързана със занаятчийското производство и сред тях най-ранна открита досега в бълг. архиви е водената на грц. език К. на Пловдивския абаджийски еснаф, обхващаща периода 1685-1857. Състои се три книги, изписани с различни почерци, съдържащи богата информация не само за функционирането на мощната производствена и търговска институция, включваща българи и гърци, но и за историята на Пловдив и околните селища. На грц. език се водят и К. на Пловдивския дюлгерски еснаф и К. на еснафските организации в Пазарджик през XVIII и XIX в., сред които са златарският и абаджийският еснаф. Особено внимание заслужава К. на златарския еснаф в Карлово (1781-1789), в която са отразени правните практики на еснафската организация. От голям интерес е водената на бълг. език кондика на джелепския еснаф в Одрин, в който централна роля играят преселници от Копривщица. Важни са и :К. на Видинския терзийски еснаф (1842-1807) и на папукчийския и купчийския еснаф в Копривщица от 1838 и 1859 .

Като отделен тип се обособяват училищните К., които отразяват не само функционирането на конкретната образователна институция, но и множество аспекти от цялостния живот на обществото. Сред тях особено ценни данни се съдържат в К. на училищата в Свищов, Габрово, Велико Търново и др. В Пловдив каталогът на библиотеката на Елинското училище в града е вписан в К. на Митрополията, а във Велико Търново Елинското училище разполага с отделна собствена К., водена на грц. език и включваща приходите и разходите на училището, както и каталог на книгите на учебното заведение.

От особен интерес са манастирските К., най-ранните славянски образци от които произхождат от диоцеза на Охридската архиескопия – това са К. на манастирите Матка, Слепче и Трескавец. Фактът, че от същия географски ареал, а в някои случаи и от същите църковни обители, са запазени и значителен брой поменици, позволява да се проследи еволюцията, която се осъществява през XVII-XVIII в. от единия тип паметник (поменик) към другия (К.). В манастирските К. първоначално се вписват имената на поклонниците и получените от тях суми за различен вид поменавания по време на богослужение, а в тези на по-големите манастири – и реализираните от конкретни монаси по време на таксид приходи. Към тях се прибавят и различен вид записи с летописен характер. Постепенно обаче в отделни случаи манастирските К. започват да се превръщат в сметководни книги на своите обители. От особен интерес за българската история и култура са Зографските К. № 231, № 55, № 245 и №246, датиращи от XVIII и началото на XIX в. – от епоха, за която все още няма достатъчно документация на бълг. език.. К. № 231 е учредена през 1734 от йеромонаха Атанасий, списвана е от различни хора и последният запис в нея датира от 1816 . К. № 55, № 245 и № 246 покриват хронологически периода 1799-1805. В Зографските К. преобладават записите с финансово-имуществен характер, като дават инфромация за набирането на поклонници и милостиня, за организацията на монашеския живот, манастирския дълг, взаимоотношенията на обителта с османските власти, данните за всекидневния живот на общността и др. Зографските К. предоставят възможности за ценни наблюдения върху развитието на българския език през XVIII – началото на XIX в., общуването между представителите на различните етнически общности на Балканите през същия период, контактите на атонските манастири помежду им и др. К. са ценен източник на данни както за традиционните, така и за новите полета в историческата наука и най-вече – за микроисторията. Те са извор са на информация в областта на някои помощни истор. дисциплини – палеография, ономастика (антропонимия и топонимия), генеалогия, етнология, истор. антропология, история на ежедневието и социалните отношения. Предстои да бъдат проучени и оползотворени богатите колекции от църковни, манастирски, общински, еснафски и училищни К., съхранявани в БИА НБКМ, НА БАН, ДА и регионалните музеи в България.

Съч.: А р г и р о в, С. Два стари еснафски устава.– Периодическо списание на БКД, т. 6, 1901, 384-385. Ч и л е в, П. Старата кондика на Търновската митрополия.– Сп. на БАН, клон истор.-филологичен и философско-обществен, кн. 3, 1912.А п о с т о л и д и с, К. М., А. Пеев. Кондиката на пловдивския абаджийски еcнаф. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 1929-1932, т. I-II, III.. С е л и щ е в, А. Македонские кодики XVI-XVIII в. С., 1931. С н е г а р о в, И.1. Старият Търновски църковен кодекс.– Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, т. XI, 1933-1934, 1-60; т. XII, 1934-1935, 1-48; Т. XIII, 1935-1936, 1-74. 2. Нов кодекс на Търновската митрополия. – Сб. на БАН, Клон историко-филологичен и философско-обществен, т. XXXI (17). С., 1937, 1-181. 3. Гръцки кодекс на Пелагонийската митрополия. – Годишник на Софийския университет, т. 25, 1947-1948. 4. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сб. на БАН. Кн. 41-42, С., 1949, 179-400. 5. Кодекс (кондика) на църквата „Св. Георги” в Струга. С., 1964. Α π ο σ τ ο λ ί δ η ς, Κ. Μ. 1. Η ιεράτης Φιλιππουπόλεως Μιτρόπολις και οι Κώδικες αυτής. –Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού.Τ. 4, 5, 6. Εν Αθήναις, 1937-1940, 3-42, 1-86, 25-112. 2. Κώδιξ του Νικηφόρου της ιεράς Μητροπόλεως Φιλιππουπόλεως (1850-1861). – Θρακικά, 1939, 103-160; 1940, 277-310, 1941, 55-98, 27-64. Н и к о л о в с к а, С. Кодикот на манастирот Матка. – В: Споменици на средновековната и по-новата история на Македонjа, т.1, Скопjе: 1975, 425-463. У г р и н о в а-С к а л о в с к а, Р. За Трескавечкиот кодик.– В: Споменици за средновековната и поновата историjа на Македониjа. Т. 4. Скопjе: 1981. Κ ώ δ ι ξ Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης ιζ΄-ιθ΄αι. Υπό Νικολάου Ι. Πανταζοπούλου, συνεργασία Δέσποινης Τσούρκα-Παπαστάθη, τεύχος 1. Δικαιικά Μεταβυζαντιακά Μνημεία, 1, Θεσσαλονίκη, 1984. Г е о р г и е в а, Д. Шуменска кондика (1808-1822). – Годишник на музеите от Северна България. Т. ХVІІІ, 1992, 213-235. Р а й к о в, Б., Х. Миклас, С. Кожухаров, Х. Кодов, Христо. Славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994. Р а й к о в, Б. (съст.) Хилендарска кондика от XVIII век. С., 1998.Д и м о в, Н. Кодекс (Кондика) на църквата „Св. Богородица” в Хасково. С., 2001. Д о н ч е в а, С. Тефтер на българския джелепски еснаф в Одрин. – Исторически преглед, 2005, 3-4, 176-196. С м о л я н и н о в а, М. [Съст. и ред.] Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев). Документи и материали. С., 2005 .Ескиджумайската църковна кондика 1818-1882. Предговор, встъпителни статии, съставителство и справочници Йорданка Петкова. С., 2006. К ю ш е л и е в а, Ю. Кондика на Силистренската българска община (1874-1877). Кондика на Силистренската българска община (1870-1881), Силистра, 2006. Л а ч е в, М. Новакова, М. [Съст.]Тефтер на делата: Протоколна книга на Видинската църковно-народна община 1870-1880. Видин, 2010. В л а д о в, В. Кондиката на Елинското училище в Търново (1820-1844). В. Търново, 2012. К о н д и к а на Зографската света обител (1734-1816). Разчитане, набор, превод и коментар Н. Данова, К. Мирчева, Д. Пеев, О. Тодорова, С. Иванова. Зографска света обител, Света Гора Атон, 2020.

Лит.: Г р и г о р о в и ч-Б а р с к и й, В. Странствования по Святым местам Востока с 1723 по 1747 г. СПетербург, 1885. Ю р д а н о в. Ю. Българската община на гр. София в началото на ХІХ в. – В: Сборник в памет на проф. Петър Ников. С., 1940, 536-546. К о в а ч е в, М. 1.Зограф и българите в Македония през XVIII век (известия в зографската кондика). – Македонски Преглед, Година XIII, 1942, книга 3, 58-76. 2. Зограф. Изследвания и материали. Част I. 1942; Ковачев, М. Град София и Зографският манастир през XVIII-XIX векове. – Сердика, 1942, 9-10, 81-96. Г а н д е в, Х. Фактори на Българското възраждане 1600-1830. С., 1943. Речник на съвременния български книжовен език. Ред. Л. Андрейчин, С. Илчев, С. Младенов и кол., Т. 1, С., 1955

Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от 19 и 20 век. Съставили С. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова. Под ред. на С. Илчев. С., 1974. Π α π α σ τ ά θ η ς, Χ. Συμφωνητικό εσναφίων του Hadžioglu Pazardžik της Δοβρουτζάς στα 1857. – Ανάτυπον εκ του ΙΣΤ΄τόμου των Μακεδονικών, Θεσσαλονίκη, 1976.D a n o v a, N. 1. Une source inutiliseé de l’histoire de la ville de Tarnovo de la fin du XVIII-es. Et du début du XIX-e s.– Etudes balkaniques, 1979, n.1, 86-100. 2. [Д а н о в а, Н]. Гръцки извори за българската история ХV-ХIХ век – състояние и перспективи на проучването им. – В: Помощни исторически дисциплини. Т. 5, С., 1991, 123-128. Ч и л и н г и р о в, А. Нови данни за строежа на съборната църква на Зографския манастир. – Македонски преглед, 2000, 4, 121-138. Μ π α μ π ι ν ι ώ τ η ς, Γ. Λεξικό της νέας ελληνικής γλώσσας, με σχόλια για τη σωστή χρήση των λέξεων, ερμηνευτικό, ετυμολογικό, ορθογραφικό, συνωνύμων- αντιθέτων, κυρίων ονομάτων, επιστημονικών ορων, ακρωνυμιών. Δεύτερη έκδοση, Αθήνα: Κέντρο Λεξικολογίας, 2002. Г е о р г о в а, И. Поменици от Македония в български сбирки. С., 2006. Д о н ч е в а, С. 1. Принос към историята на Видинските еснафи. Терзийският еснаф през деветнадесети век. – В: Историята и книгите като приятелство. Сборник в памет на Митко Лачев. С., 2007, 306-312. 2. Икономическите и политическите отговорности на еснафите през XV-XIX век (Няколко примера от Македония и Тракия). – В. Балканите между традицията и модерността. С., 2009, 53-69. М у х о в а, С. Църковната кондика – ценен източник за историята на храма и града – В: 200 години храм „Успение на Пресвета Богородица”. Сборник от доклади от научна конференция, посветена на 200 годишния юбилей на храма, 7-8 юли 2017 г. Дирекция на музеите – Копривщица, С., 2017, 19-49. Д а н о в а, Н., К. Мирчева, О. Тодорова, Св. Иванова. Четири зографски кондики от XVIII – началото на XIX век. – В: Зографски съборник, Зографски архив и библиотека. Изследвания и перспективи. Съставители Д. Пеев (гл. ред.), М. Димитрова, Е. Дикова, Г. Банев, Л. Ненова. Зографски манастир Света гора, 2019, 350-412.

Н. Данова