КОШКА

КОШКА ( Koška ), Ян ( 1. XII. 1936, Будинá, Средна Словакия – 11. V. 2006, Братислава) – писател, литературовед компаративист, преводач. Завършва гимназия в Лученец (1955), следва словашки език и литература и обща история в Братиславския университет „Ян Коменски“ ( 1955 – 1960 ), ред. на младежкия всекидневник „Смена“. През 1958 – 1959 специализира бълг. език и литература в СУ. Книгата с репортажи „Слънчевата Марица“ ( Sluneоčná Marica, 1961 ) съдържа впечатленията му от България. Работи като българист в Инст. за световна литература и езици към Словашката академия на науките ( 1964 – 1973), защитава докторантура ( 1968 ) и през 1969 става „доктор по филология“. След потушаване на Пражката пролет (1968) Инст. е закрит ( 1972 ). От 1973 К. е на работа в Инст. по литературознание към САН. Хоноруван преподавател по бълг. литература в Братиславския университет (1974 – 1990 ). След разделянето на Чехия и Словакия през 1992 става директор на възобновения Инст. за световна литература към САН и на тази длъжност остава до смъртта си. Почетен доктор на СУ (1996 ), носител на орден „Стара планина“ I ст. (2000). Д-р на филол. науки (2001).

Поезията предшества научно-изследователската дейност на К., но не престава да я съпътства, за него тя е „златно ключе към света“. Преводач на стиховете му на бълг. е поетът Димитър Стефанов –„Да си поемеш дъх“ ( 2006 ) . К. се изявява като преводач на бълг. поезия и проза: повече от 60 бълг. автори от втората половина на ХIХ и от ХХ век са претворени на словашки. Сред тях са Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. К. Яворов, П.П. Славейков, Д. Дебелянов, Т. Траянов, Г. Милев, В. Петров, А. Далчев. Антологично представя бълг. разказ на ХХ век в „Неспокойно лято“ ( Nepokojné leto, 1983 ), където е съст., преводач и автор на послеслов. Неговите преводи на поезията на Хр. Ботев сполучливо пресъздават връзката на Ботев с народната песен, използвайки словашката баладна традиция. Още в първото книжно представяне на Ботев на словашки по случай 100 г. от неговата смърт, песенното начало е художествено внушено както в самото заглавие на юбилейната книжка : „Хайдушка песен“ ( Pieseň Balkánu, 1976 ), така и чрез поетическото „озвучаване“ на изобразеното (особено в „ Хаджи Димитър“ ). Двуезичното издание на поезията на словашкия революционен романтик Янко Крал и поезията на Христо Ботев в „Крал, Янко – Ботев, Христо. Дългът на смелите“ ( Kráľ, Janko – Botev, Christo. Povinnosť smelých, 1981) онагледява връзката между канонични творби на двете литератури. За целта К. прави цялостен превод на поезията на Ботев; преводач на Янко Крал е В. Раковски.

Първата литературоведска книга на К. „Поезията на българския модернизъм“ ( Bulharská básnická moderna, 1972 ) е първото монографично изследване на бълг. модернизъм, което методологически стимулира нов литературно-истор. прочит. К. е автор на амбициозната антология на бълг. литературознание „Литература и съвременност“ ( Literatúra a súčasnosť, 1981), в която чрез имената на Е. Каранфилов, Т. Жечев и Кр. Куюмджиев бълг. литературоведска есеистика се типологизира като специфично явление, стоящо встрани от идеологемите на социалистическия реализъм. В написания от К. послеслов „Панорамата“ на П. Зарев и „Българският Великден“ на Т.Жечев влизат в задочен спор. Послесловът се отличава с познаване на бълг. литературен живот; на интересен коментар са подложени споровете около метода на социалистическия реализъм и кои бълг. писатели са типични негови представители. К. изгражда паралелна „панорама“ на бълг. литература и нейното развитие и по този начин разколебава връзката между социалистическия реализъм и художественото новаторство.

К. работи активно в областта на словашко-бълг. литературни връзки като периодът на словашкото и Бълг. възраждане поражда изследователски интерес: монографията „Словашко-български литературни връзки ( 1826 – 1918 )“, ( Slovensko-bulharské literárne vzťahy 1826 – 1918, 1985 ) предлага нова систематизация на литературните връзки и контакти като подчертава решаващата роля на приемащата литература, т. е. на субекта на рецепция. Съзнанието за родственост на славянските езици и народи играе важна роля за начина, по който словашката страна възприема бълг. истор. и културен живот – тя търси в него подкрепа и стимул в борбата за национална независимост през XIX в. Словашката възрожденска идеология създава стимулиращи (фиктивни ) аналогии между словашката и бълг. литература. Специално място е отделено на научното дело на П. Й. Шафарик, което чрез интереса към миналото, езика, културата и литературата на славянските народи, играе ролята на свързващо звено в техните контакти, особено по време на славянското възраждане. По-ранната монография „Словашки литературен поглед към бългрския юг ( 1876 – 1878 )“ ( Slovenské literárne pohľady na bulharský juh 1876 – 1878, 1978 ) е посветена на произведения с бълг. тематика в словашката литература, свързани с бълг. национално-освободителни борби през ХIХ век. Тук познатата тема „български образи в славянските литератури“ е подробно проследена в периодичния печат, в различните жанрови и стилови форми на словашката литература. Отражението на Руско-тур. освободителна война в поезията на най-видните нейни представители Светозар Хурбан Ваянски и Павол Орсаг Хвйездослав става повод за типологически сравнения с бълг. литература. К. подчертава, че интересът към бълг. борби за независимост се обуславя от съществуващата заплаха за националната и културната идентичност на словаците в рамките на тогавашната унгарска държава и изразява нуждата от оптимистична перспектива за словашкото национално движение.

Темата за истор. аналогия на чуждото потисничество, като външен подтик за междулитературни връзки, намира развитие и в монографията „Рецепцията като творчество. Словашко-български литературни връзки ( 1826 – 1989 )“ ( Recepcia ako tvorba. Slovensko-bulharské literárne vzťahy 1826 – 1989, 2003 ). Тук преводната рецепция на Вазовия роман „Под игото“ илюстрира тезата на К. за стимулиращата аналогия между хабсбургския гнет и османското иго.

Трябва да се отбележи връзката на К. с теорията на словашкия компаративист Диониз Дюришин за междулитературните общности, с която той се разграничава от позитивистичната категория „влияние“, за да изведе на преден план субекта на рецепцията. Показателна в тази връзка е задълбочената и новаторска студия на К. „Атон като особена междулитературна общност на конкуриращи се системи в ранното Българско възраждане“ ( Athos ako osobitné medziliterárne spoločenstvo konkurenčných systémov v ranom bulharskom obrodení ), публикувана в изданието на Д.Дюришин и колектив „Особени литературни общности 5“ ( Osobitné medziliterárne spoločensjvá5,1992) . „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е представена като отклонение от Средновековието, а с характеристиката на неговата личност К. оспорва образа му, обрисуван в стихотворението на Вазов и в портрета на И. Мърквичка.

Съч. Slnečná Marica. – Репортажи от България. Bratislava, 1961. Bulharská básnická moderna. Bratislava, 1972. Botev, Christo. Pieseň Balkánu: Хайдушка песен.Двуезично издание. – Preložil Ján Koška. Bratislava, 1976. Slovenské literárne pohľady na bulharský juh ( 1876 – 1878 ). Bratislava, 1978. Literatúra a súčasnosť. Antologia bulharskej literárnej vedy. – Zostavil, prelozil, doslov a poznámky napísal J. Koška. Bratislava, 1981. Slovensko-bulharské literárne vzťahy ( 1826 – 1918 ). Bratislava, 1985. Recepcia ako tvorba. Slovensko-bulгarské literárne vzťahy ( 1826 – 1989 ). Bratislava, 2003.

Лит. Ď u r i š i n, D. Bulharská básnická moderna – Slovenské pohľady, 1973, № 9. G a l ą z k a, W. Pierwsza monografija o modernizme bułgarskim. Koška, Ján: Bulgarská básnická moderna. – Slavica Slovaca 1974, № 4. Х а д ж и к о с е в, С. Ценно изследване на българската поезия. – Септември, 1974, № 12. С а в о в, Г. Словашко изследване за българската поезия. – Народна култура № 12, 1974. K u f n e r o v á, Z. Bulharská básnická moderna. – Tvorba, 1974, № 2. P i š u t, M. Koška, Ján: Slovenské literárne pohľady na bulharský juh ( 1876-1878 ). – Slovenské pohľady 1979, № 7. Т о д о р о в, В. Нетрадиционно тълкуване на една традиционна тема. – Пламък 1979, № 7. H o c h e l, I. 1. Cenný literárnovedný príspevok. – Romboid 1980, № 3. 2. Ján Koška: Slovensko-bulharské literárne vzťahy ( 1826 1918 ). – Slovenské pohľady 1987, № 2. Б а л а б а н о в а, Хр. 1. Ján Koška „ Slovensko-bulharské literárne vzťahy ( 1826-1918 )“. – Литературна мисъл 1986, № 5. 2. Пенчо Славейков и границите на българския модернизъм. – Пламък 1988, № 7. D o r o v s k ý, I. Ján Koška: Slovensko-bulharské literárne vzťahy ( 1826-1918 ). – Slavia 1986, № 4. П а в л о в, И. Нов поглед върху вековното литературно общуване. – Литературен фронт № 29, 1986. Z e l e n k a, M. Nový pohled na dějiny slovensko- bulharských vztahů. – Opera Slavica, Slavistické Rozhledy 2003, № 3. J a n k o v i č, J. Veda ako umenia. – Slovac Review 2004, №2. B á t o r o v á, M. Monolit a fragment Ján Koška. – In: Život v literatúre. Literatúra zblízka a z diaľky. Bratislava, 2006. Сборник в памет на Ян Кошка Najväčšmi znejú tichá. Ján Koška 1936-2006. – Предг. и съст. Мария Кошкова. Братислава – София, 2011.

Хр. Балабанова