Термини

„ЛИТЕРАТУРЕН АРХИВ” – специализирана поредица на Инст. за литература и Издателството на БАН за личните архиви на видни бълг. писатели от ХIХ и ХХ в. Веднага след Освобождението архивното наследство на обществените и културните дейци от епохата на Бълг. възраждане започва да се издирва, съхранява и обнародва. Първият сериозен научен опит за цялостно издаване на личен архив на възрожденски книжовник са „Из архива на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на българския народ.” (Кн.

ПОБЪЛГАРЯ́ВАНЕ – Лит. явление, при което преводачът изпълнява ролята на съавтор. П. е своеобразен прочит и промяна на оригиналния текст в зависимост от конкретни общокултурни, социални и полит. фактори. Свързано е с динамиката и спецификата на лит. процес през Възраждането, с ролята на чуждия опит в този процес, с лит. култура и потребностите на определен кръг възприематели, към които трябва да се подхожда тактично в зависимост от онова, което са унаследили и което им е необходимо при един нов етап от лит. развитие. П.

“ПОЭ́ЗИЯ СЛАВЯ́Н“ (“П о е з и я  н а  с л а в я н и т е“) – сборник от поетически произведения на слав. народи в превод на рус. писатели, съставен и издаден през 1871 в Санкт Петербург от Н. В. Гербел (1827-83) – рус. поет, преводач, изд. В предг. съст. отбелязва: „Ние сме се старали нашият сборник да даде по възможност пълна картина на славянските литератури, т. е. всички най-забележителни славянски поети да бъдат представени в него макар и с едно от техните произведения“ (с. III). Особено внимание е обърнато на л-ри-те на зап. и юж.

МИСТИФИКАЦИЯ (от фр. mytstification - измама) – книжовен, литературен и журналистически похват, при който възприемателят се въвежда в заблуждение относно характера на текста, авторството, изложените факти. В европейската традиция са известни “Поеми на Осиан”, които Дж. Макферсън издава като произведения на древен шотландски бард; “Източен диван” – стихотворения, които Гьоте предзставя за преводи на персийския поет Мирза Шафи и т.н. През 1817-23 чешкият филолог В.

ПОЛИТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА – разновидност на писмената словесна продукция, характеризираща се с реторически похвати, називна или алегорична стилистика (в зависимост от мястото на създаването й – под или без цензура), актуално-политическа проблематика, висока степен на идеологизация, отстояване на лични и/или групови виждания. Има две основни прояви през Бълг. възраждане: революционна (нелегална) и легална. Първата се създава от ръководните дейци на бълг. рев. комитети, втората от дейците, работещи в границите на турската държава.

ПСЕВДОНИМИ (от грц. псеудос – лъжа и онома – име: лъжливо име) – културно явление, което представлява прикриване на авторското име при подписване на творбата. С  П. се занимава историята на културата. Разкриването на П. дава възможност за установяване на неизвестни факти от биографията на дейците, изясняване на психологическите и социални мотиви за подмяна на реалното собствено име (автоним),  разкриване на пълната картина на книжовните, журналистическите и литературните процеси, установяване спецификата на времето. Както може да се види, П.

ПУБЛИЧНО ГОВОРЕНЕ – комплексен устно-разговорен жанров клас, който представя възможностите на полит. съзнание и очертава границите на съответния комуникативен акт. Зароден и утвърден през античността, той развива детайлни правила в теорията на ораторското изкуство. Силно се модифицира през средновековието, съобразно моноформата на властващата идеология – християнската религия. Неговата прагматичност е насочена почти изцяло за нуждите на църквата и по такъв начин се проявява чрез проповедта, диспута, словото, нравственото поучение, тълкуванието.

ПОЕМА – (от грц. ποίημα – стихотворение, поема) ­– Българската възрожденската поема логично се появява сравнително по-късно от другите поетически жанрове през XIX в. Лироепическата й характеристика й налага Нейната лироепическа характеристика изисква да изчака акумулирането на повече художествена мощ от по-малките жанрове – ода, елегия, еклога, плач, балада, епиграма, песен и др., повечето от които се появяват в ранната възрожденска поезия на т.н.

ПОЕЗИЯ (от гр. ποίησις; лат. pоesis). Бълг. възрожденска поезия изминава за малко повече от половин столетие пътя от художествено безпомощното стихоплетство на първите стихотворци до гениалното творчество на Христо Ботев. В нейното създаване играят важна роля редица фактори, като елементите на по-старо, идващо от традицията или фолклора, художествено съзнание, влиянието на чуждите литератури, теоретическите схващания за литературата, ролята на другите изкуства и т.н.