Име

МУРЗАКЕВИЧ, Николай Никифорович (3.ІV.1806, Смоленск, Русия – 15.Х.1883, Одеса, дн. Украйна) – рус. историк, археолог, нумизмат. Завършва Смоленската духовна семинария (1817-25) и етико-политическия отдел на Философския ф-т на Московския университет (1825-28). През 1830 се установява в Одеса. От 1831 е учител, а след защита на кандидатска дисертация (1837) е адюнкт (1838) и проф. (1840) по рус. история в Ришельовския лицей; негов ректор (1853-57).

МОНТАГЮ(МОНТЕГЮ) (Montagu), лейди Мери Уъртли (15.V.1689, Лондон– 21.8.1762, Лондон) – поетеса, журналистка.

МИСИОНЕРИ – първите англ. и нем. М., пристигат в Османската империя след Виенския Конгрес (1815) и се насочват към Палестина и Сирия, но евреите предпочитат исляма пред християнството заради повечето облаги, а ислямът под страх от смъртно наказание забранява на мюсюлманите да приемат друга вяра. Амер. М. се присъединяват през 1819. Убедени в превъзходството на амер. начин на живот, М.

МИНКОВ, Цветан Николов (8.V.1891, Лом – 15.ІІІ.1967, София) – учител, педагог, писател, литературен историк, критик, преводач и читалищен деец. Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва славянска филология в Соф. Университет (1914). В периода 1914-48 г. е учител по бълг. ез. и литература в Лом, Бургас и София. През 1909 дебютира с хумористични стихотворения във в. „Българан”, но постепенно се насочва към художествената проза.

МИНКОВА, Лиляна Тодорова (29.VІІІ.1932, София – 29.ІV.2016, София) – литературен историк, славист, компаративист. Завършва рус. филология в СУ (1956), асистент по рус. класическа литература (1958-60). Докторант (1956-59), ст.н.с. ІІ ст. (1982), ст.н.с. І ст. (1994) в Инст. за литература при БАН, в който защитава дисертация „Любен Каравелов и украинската литература” (1969) и хабилитация „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане”. 

МАКУШЕВ, Викентий Василиевич (10.Х.1837, Брест-Литовск, Гродненска губерния, дн. Беларус – 2.ІІІ.1883, Варшава, Полша) – рус. историк и филолог медиавист, славист. Завършва Истор.-филол. ф-т на Петербургския университет (1856-60). Работи в Славянския отдел на Азиатския департамент на М-вото на външните работи (1861); секретар на рус. консулство в Дубровник (1862-65). Проф. по славянска филология във Варшавския университет (1871-83). Член-кор. на Рус. академия на науките (1878). Почетен член на БКД (дн. БАН) (година?), член-кор.

КЬОПЕН (Кеппен), Пьотър Иванович (19.ІІ.1793, Харков, дн. РУкрайна – 23.ІV.1864, Карабаг, Ялтински уезд, Таврическа губерния, дн. Крим) – рус. библиограф, географ, статистик, етнограф, археограф. Завършва Нравствено-политическия ф-т (1809-14) на Харковския университет. Премества се в Петербург, където навлиза в научните и културни следи на столицата. Един от учредителите на „Вольное общество любителей российской словесности” (1816) и на „Русское географическое общество” (1845). Чл. на Рус. академия (1837) и на Птб АН (1843).

ЯКОВ КРАЙКОВ – първият български печатар, за когото са запазени автентични сведения, гравьор и книжовник. Биографичните данни за него са оскъдни и са почерпани единствено от предисловията и послесловията на собствените му издания. До момента не са открити други архивни документи, засвидетелстващи факти за неговата личност и дело. В периода 1566–1572, във Венеция, той публикува 4 книги, в изходните данни на които присъства името Яков: Часословец от 1566 г. (Ч); Псалтир с последования от 1569 (Пс); Молитвеник от 1570 г.

КАРАМУЗИ (Καραμούζη), Мариалена (31. I. 1958, Солун, Гърция) – гръцка българистка. Учи в Немската езикова гимназия в Солун (1976), завършва специалностите „Археология и изкуство” при Философския факултет (1981) и „Теология” при Теологическия факултет (1988) на Солунския университет „Аристотелос”. От 1984 е преподавател по гръцка литература в Немската езикова гимназия в Солун. Изучава бълг. език в Института за балкански езици в Солун (ΙΜΧΑ), 1982 – 85. През 2003 г.