МИСИОНЕРИ

МИСИОНЕРИ – първите англ. и нем. М., пристигат в Османската империя след Виенския Конгрес (1815) и се насочват към Палестина и Сирия, но евреите предпочитат исляма пред християнството заради повечето облаги, а ислямът под страх от смъртно наказание забранява на мюсюлманите да приемат друга вяра. Амер. М. се присъединяват през 1819. Убедени в превъзходството на амер. начин на живот, М. се стремят да разпространяват и него, проповядвайки протестантската доктрина като по-висша и удовлетворяваща форма на човешкото съществуване. Включването на амер. показва, че те вече са не обект на глобализацията, а равноправен член в „клуба” за разпространение на западната цивилизация, която трябва да бъде наложена във всички части на света, ако трябва – и със сила. Присъствието на амер. в Азия, Африка и на Балканите слага край на провинциализма на САЩ и помага за конструирането на по-разнообразна своя идентичност и култура; посветеността на М. на религиозната кауза показва на амер. власти възможност за проникване в другите части на света. За повече от век М. ще формират общественото мнение в САЩ за тези райони на света.

Подготвителната работа сред християните в Османската империя се изнася от Библейското дружество (Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804) и най-голямото мисионерско дружество в САЩ – Американския съвет на мисионерите на чуждестранните мисии (ABFCM, основано през 1810). М. вярват, че всеки човек може да намери спасение в християнството само с лични усилия и Библията е единственият извор към „Истината”. Англ. мисии имат по-слабо присъствие в бълг. земи: финансират издаването на превода на Новия завет на Неофит Рилски (1840), подпомагат с пари откриването на амер. мисии. През XIX в. дейността на англ. М. по света се подчинява на колониалната политика: разрешенията за работа на М. в различните части на Брит. империя се издават от м-во на колониите; брит. власти разчитат проповядването на християнството в Африка да неутрализира враждебността на подчинените с ислямска ориентация, но трудно преглъщат проявите на М. като най-отявлени критици на крайностите в имперската политика.

В резултат на амер. мисия първи прозелити и протестантски общности в Османската империя. стават арменците, следват гърците след образуването на грц. държава. Отначало амер. целят реформиране на ортодоксалните църкви по примера на ранната Реформация. Последвалият шовинизъм и „Мегали идея” обаче, слагат край на грц. мисия (1844). След Гърция М. не бързат да открият мисии в Сърбия и Черна гора, а Съветът не подкрепя идеята за Албания Точно тогава Елайъс Ригс предлага да се открие мисия сред българите след първото им „откриване” от англ. М. Бенджамин Баркър (ок. 1840). Проучвателните обиколки обнадеждават, но поради липса на средства организирани М. се появяват едва след Кримската война (ок. 1858), вкл. и с финансова помощ от Брит. д-во за подпомагане на мисиите в Турция. За основен обект на амер. М. са избрани бълг. земи и Румъния, но бързо става ясно, че е невъзможно да се отделят суми от и без това недостатъчните средства за бълг. мисия. Така М. се установяват на Балканите единствено сред българите, разчитайки на жаждата им за учение и църковния въпрос, привиждан като шанс за реформиране на църквата в протестантски дух. Разчита се и на бълг. търпимост към „несвоите”, липсата им на религозен фанатизъм и по-голямата откъснатост от масови контакти със Запада. Шансове за успех сред българите М. съзират и в тяхната скромност и работливост, вкл. и в търсенето на Библията на бълг. език. В бълг. мисия амер. М. за пръв път прилагат постигнатия опит сред арменците. Отначало. М. решават да не откриват протестантски общности, а да действат за промяна в структурата на бълг. църква с реформиране в протестантски дух, като игнорират политическото съдържание на църковния въпрос в разрез с принципа си за ненамеса в политиката на чуждата страна.

М. разпределят дейността си в две територии с граница Стара планина: англ. мисии проявяват интерес към северните български земи. България и Румъния и пожелават там да работи непредставената дотогава на Балканите амер. Методистка епископална църква. Действалата за откриването на мисия Американска конгресистка църква трябва да се задоволи със смятаната за по-безперспективна Тракия с компенсация бъдещо разширение към Македония, Албания и евентуално Сърбия. Първият М. в Тракия е Чарлс Морс, а в Мизия Алберт Лонг. За центрове в Сев. България са избрани Варна и Шумен (по-късно заместени от Търново и Тулча), в Южна – Адрианопол (днес Одрин), по-късно преместен във Филипопол – днес Пловдив). От Пловдив М. успяват да привлекат последователи в Пазарджик и Панагюрище. М. станции се откриват и в Ески Загра (дн. Стара Загора), София, Самоков, Банско? и Битоля. Дейността на М. северно от Балкана няма очаквания успех въпреки посещения във Варна?, Шумен, Ески Джумая, Търново, Преслав, Разград, Русе и др.

Провъзгласяването на самостоятелна бълг. църква (1870) слага край на проекта за реформиране на бълг. църква като цяло и М. се заемат да създават местни протестантски общности (Банско, Ямбол, Меричлери, Битоля). Пропагандата цели не масово приемане на протестантството, а обучението на малцина, издигнати с качествата си протестанти-българи, които да поемат духовното ръководство на съотечествениците си. Най-често последователи на М. стават отделни лица и техните семейства, но те са разпръснати на различни места и почти никъде няма достатъчно хора за откриване на независима местна църква. Неочакван успех е Банско, където местните, възмутени от католическите пратеници, сами пожелават да се създаде първата протестантска общност (1871).

Заслугите на М. за бълг. книгоиздаване и образование са безспорни и съдействат за бълг. културно възраждане: помощта на М. в Смирна за издаването на „Любословие” (1844), откритите в Пловдив мъжко училище (1860), а в Стара Загора – девическо (1863). За нуждите на своите училища М. превеждат амер. учебници или написват нови, печатат проповеди, нравоучителна и религиозна книжнина. Издателско-литературната и учебникарска дейност на М. включва „Бележки върху граматиката на българския език” (1844) от Елайъс Ригс за нуждите на амер. М.; Чарлс Морс добавя „Българска граматика” (превод на граматиката на Драган Цанков, 1852, 1859); появяват се и първите Англо-български и Българско-английски речник (1860). Преводът на Библията утвърждава бълг. книжовен език (1871).

По финансови причини мъжкото училище в Пловдив скоро се ограничава само до подготовката на проповедници и се мести в Стара Загора (1869), а година по-късно двете училища се прехвърлят в Самоков, превърнат в главен център на М.

След издаването на Новия завет на български с шест издания до 1859, М. осъществяват и пълен превод на Библията (1871), издават месечното сп. „Зорница”(1864-1878), популярно сред младежта с илюстрациите и географските си сведения. Л. Каравелов представя списанието и целевата група читатели и се изказва най-ласкаво за качеството на езика – сред бълг. вестници сравнимо само с езика и стила на „Гайда” („Моск. ведомости”, 15 май 1864; Събр. съч. 1984-1989, т. ХІ, 10).

Седмичният в. „Зорница” (1876-1944) спечелва уважението на читателите с точно и безпристрастно представените новини и добре организираните коментари понякога не в полза на турските власти и става най-дълго излизалият вестник на бълг.. Само за година след началото си (до 1 май 1877) в. има 3000 абонати, в пъти повече от кой и да е бълг. вестник (най-четените трудно набират 900-1000), а месечнота сп. „Зорница” за деца има 900.

Помощта на М. за нуждите на образованието впечатлява повечето българи, докато религиозната пропаганда постига несравнимо по-слаб ефект. И тя, подобно на активността за привличане на българите към католицизма, крие опасност от ерозиране на така нужното единство на общността за политическата й програма; М. пренебрегват политическите аспекти на църковната борба и проповядват всеки сам да търси истината и да е свободен да действа по собствените си убеждения, вместо да разчита на необразования клир. На отделни места има прояви на враждебност към проповедниците и приелите протестантството: не допускат М. да проповядват, унищожават книгите им (Панагюрище, вж В. Чолаков), извършват нападения над протестантския молитвен дом (Ямбол), въвеждат икономически бойкот (Панагюрище, Пазарджик), забраняват на приелите протестанството да се погребват в местните гробища и др. На български „протестанти” става равнозначно на „безбожници”.

Идеологически противоудар дават пламенните речи и дописки до в. „Время” на книжовника-фолклорист Васил Чолаков; по поръка на Рилския манастир той написва книга „Православний глас против протестантский прозелитизъм” (Русчук 1870) за безплатно разпространение и продължението й „Наръчна книга за различието на протестантското учение от истините на православието” (Виена 1870) в полемика с протестантските брошури. Матей Преображенски издава сборник с изнасяните си в училища и църкви речи и слова „Защита на православието, нападнато от протестантските мисионери с разни брошури” (Русчук 1870, 1875). Макар и със скромен обхват и архаични извори, сборникът изобличава неграмотното местно духовенство и несъстоятелните твърдения на М. за привличане на бълг. общност.

Благодарение на създадените многобройни контакти с местните жители М. точно картографират бълг. елемент в отделните области на Османската империя; вземат и най-дейно участие в разгласата на събитията по време на Априлското въстание. Сведенията и дописките във в. „Зорница” в чужбина се радват на най-висока степен на доверие, ценен източник за осведомяване на световното обществено мнение за хода на Априлското въстание и турските жестокости. Алберт Лонг и ректорът на Роберт коеж – Дж. Уошбърн са първите чужденци, които снабдяват дипломатическите представители, кореспондентите Пиърс ( в.„Дейли нюз”) и Галенга ( в. „Таймс”) и специалния пратеник Дж. Макгахан с подробни сведения за въстанието и последвалите жестокости; пастор Дж. Ф. Кларк посещава Батак след кланетата и издава свои бележки за зверствата (авг. - септ. 1876). По решение на Уошбърн бълг. ученици остават в Роберт колеж за лятната ваканция (1876), за да избегнат риска при пътуване към родните си места. По време на въстанието М. събират и раздават амер. и събрани в Англия помощи на нуждаещите се, доверието към тяхната информация кара частни дарители да открият и болници за пострадалите.

На места М. задават първите представи за западния начин на живот; в частния Роберт колеж, където учат видни строители на Третата бълг. държава, дисциплината се подчинява на строгите протестантски нрави, въпреки че не е свързан с М. М. нагласа за предприемчивост и инициативност; дава плодове, някои икономически успели българи след Освобождението са протестанти.

Съч. The Missionary herald. http://catalog.hathitrust.org/Record/005909183 посетен 21.6.2015; Съвети приятелски на родителите, 1843. Нещо за безграмотните человеци, 1843. Питания за четенето, 1857; Rev Morse, C. F.. A short Grammar of the Bulgarian Language. Constantinople, 1859; An English and Bulgarian Vocabulary in two parts. Constantinople, 1860. Пътешественикът от тойзи свят до онзи, или Христиановото пътешествение от градът Погибелово до Небеснийт град, казано в подобие на съновидение от Йоана Бъняна. прев. от англ.[Д-р Лонг]. Цариград, 1866; Hamlin, Cyrus. Among the Turks. New York, 1878. Юбилеен сборник по случай Петдесетгодишнината от започването на Евангелската Мисионерска Дейност в България. Самоков, б. и., 1909. Американски пътеписи за България през 19 в. Съст. Филип Шашко, Бети Гринберг, Румен Генов. С., 2001; Кларк, Дж. Ф., „Страданието в България.” В: Кларк, Дж. Ф. (внук) Американците откриват българите 1834-1878. С., 2013.

Лит. Leo Wiener “America’s Share in the Regeneration of Bulgaria.” Modern Language Notes. Vol. 13. 2 Feb.,1898, pp. 33-41http://www.jstor.org/stable/ 2918140; за коментар: Ив. Д. Шишманов „Нови данни за историята на нашето възраждане.” Бълг. преглед. 1897. год ІV, 4: 53-78 protestantstvo.com/read/ 2301, посетен 12.06.2015; Hall, W. W. Puritans in the Balkans. The American Board Mission in Bulgaria 1878-1918. С., 1931. бълг. прев. Хол, У. У. Пуритани на Балканите. Мисията на американския Съвет в България 1878-1918. С., 2008; Clarke, J. F.„Protestantism and the Bulgarian Church Question in 1861.” – in, Essays in the History of Modern Europe. Ed. Donald S. McKay. New York, 1936. Стоянов, М. „Начало на протестантската пропаганда в България.” – Изв. Инст. за история, 14-15, 1964. Николов, Й. „Борбата на Матей Преображенски против протестантската пропаганда.” – Изв. Инст. за история, 18, 1967.Мирчев, М. „За протестантската пропаганда в Шуменско преди Освобождението.” – Изв. нар. музей Шумен, 4, 1967. „Васил Чолаков и протестантската пропаганда през Възраждането.” – Истор. преглед, 4, 1969. Генчев, Н., Възрожденският Пловдив. Пловдив, 1981.280-294. Кларк, Дж. Ф. Американците откриват българите: 1834-1871. – В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С., 1991; Несторова, Т. Американски мисионери сред българите 1858-1912. С., 1991 (англ. изд. 1987). Филипов, Вл. „Джон Бъниан”. – В: Преводна рецепция на европейска литература в България. Английска литература. С. 2000.