КРАЙКОВ, ЯКОВ

ЯКОВ КРАЙКОВ – първият български печатар, за когото са запазени автентични сведения, гравьор и книжовник. Биографичните данни за него са оскъдни и са почерпани единствено от предисловията и послесловията на собствените му издания. До момента не са открити други архивни документи, засвидетелстващи факти за неговата личност и дело. В периода 1566–1572, във Венеция, той публикува 4 книги, в изходните данни на които присъства името Яков: Часословец от 1566 г. (Ч); Псалтир с последования от 1569 (Пс); Молитвеник от 1570 г. (М) и сборникът “Различни потреби” от 1571–1572 г. (РП). Недатирани точно, но вероятно около 1570 г., и без данни за майстора печатар остават Служебник и Октоих, които по всяка вероятност са дело на същото лице. Единствено в Ч в модела на самоидентификация е посочено, че е родом от мястото Камена река в подножието на Осоговската планина, близо до Коласия (Кюстендил), докато в останалите три книги печатарят казва, че е от София. Патронимът Крайков син е засвидетелстван само в Пс. Ч е първата изява на печатаря, затова съдържа най-много данни за него. Става ясно, че Яков се е занимавал от много време с книжовна дейност и е имал опит, преди да се заеме с книгопечатане във Венеция; че е наследник на стар свещенически род; че във Венеция е намерил „старите калъпи“ на Винченцо Вукович и е решил да „сътвори нови кипари“, т.е. нов шрифт. Действително през 1566 г. печатницата на Вуковичите вече не работи, а последната книга, излязла с нейния издателски герб, е Постният триод от 1561 г. Следователно още с пристигането си във Венеция Яков възобновява дейността на най-голямата печатница за българи и сърби. От послесловите към Пс и М става ясно, че на определен етап от пребиваването си във Венеция Яков си сътрудничи с Йероним Загурович (Gerolimo Zagura) – богат търговец, наследник на венецианско-далматински знатен род от Котор. В тези издания Яков се проявява като водещия майстор печатар на новия собственик на кирилска типография във Венеция. Печатницата на Загурович ползва редица рекламни похвати, за да се легитимира като търговско начинание и да се намеси на същите пазари, които до момента еднолично се владеят от фамилия Вуковичи. В историята на палеотипията тази печатница остава с декларираната пряка приемственост спрямо черногорската печатница на Гюрг Църноевич, но повечето изследователи окачествяват това като рекламен похват. В тези неизяснени напълно условия на работа статутът на Яков се определя различно: от „главен управител” според М. Дринов, през „съиздател” до „пълен и неоспорим господар”, както смята П. Атанасов, но очевидно Яков има решаваща роля в отпечатването на изданията от 1569 и 1570 г., след като си позволява на три места в следовния Псалтир да постави своя монограм ²а там, където в предходните издания стои Áо – този на Божидар Вукович. Търговията с книги е била важна цел на българския печатар. Това проличава от уникалното по характера си сведение в Пс, че печатната му продукция се намира на склад у Кара Трифун в Скопие. Трябва изрично да се отбележи, че търговско-издателската политика на Вуковичите не се документира от самите печатни книги, а от запазените венециански архиви. Единствено Яков Крайков оставя сведение за разпространението на своите издания в самата книга – първа проява на търговска реклама.

Въз основа на различния начин на самоидентификация на печатаря възниква първият и до днес най-спорният въпрос за неговата самоличност: две лица или едно и също лице са Яков от Камена река и Яков от София? Мнението за тяхната идентичност се споделя от повечето български изследователи, като Б. Цонев, М. Дринов, П. Атанасов, Л. Драголова и Б. Райков, М. Цибранска и др. Още Б. Цонев привежда като аргумент еднаквото лично име, време и място на дейност и еднаквите “обрати на речта” в изданията. Л. Драголова и Б. Райков придвижват напред аргументацията със знаменателния факт, че освен в Ч, Яков говори за Коласия в Македония и в апокрифа за Успение на св. Богородица в сборника РП (Драголова, Райков 1975: 29). На печатаря е била позната легендата, която смесва Коласия в Македония, т.е. старото име на Кюстендил, с малоазийския фригийски град Колоса, Хоня, поради общия култ към водата и пазителя на агиазмата св. архангел Михаил. Освен това Ч и РП предлагат ярки доказателства за оригиналния компилаторски подход на издателя. В Ч се борави избирателно с предходния печатен материал от печатницата на Вуковичите, съкращават се статии от молитвословите и се прави различна организация на текстовете. Ако в изданията на Вуковичите от 1527, 1536 и 1547 г. службите от Часослова са изтеглени към началото на книгите, а за композиционна връзка с апокрифите служат житията на св. Петка и на св. Георги Кападокийски, Яков обособява Часослова в средата, след Месецослов, апокрифите и издателските бележки. В неговия Ч от 1566 г. се публикуват Епистолията на цар Авгар до Иисус Христос, Отговорът на Спасителя, изпратени по Ананий бързоходец, и Чудото за светия убрус. Към тях са прикрепени два кратки апокрифни текста, 72 имена на Господ и 72 имена на Богородица, които Яков издава за втори път в РП. В РП литургическият материал също е разположен в средата, рамкиран от паралитургически четива с разнообразно съдържание: Месецослов с изключително интересни “народни” памети, между които дори празникът Видов ден (15 юни), отделни отбелязвания на западни светци, като патрона на Венеция св. Роко (23 август); Сказание за намиращите се във Венеция свети мощи; апокрифен цикъл, надписван с името на св. Григорий Чудотворец, между който въпросо-ответен текст; кратки наративи за св. Йоан Кръстител, св. Лука и др. В най-обемния апокриф за Успение на св. Богородица за пръв път се отпечатва фрагмент от преданието за посещението на св. Богородица на Атон в неизвестна редакция, различна от славянския превод на свещеноинок Гавриил от Карейската килия на Атон, осъществен в началото на XVI в. въз основа на светогорските патрии. Досега не е открит ръкописен прототип за подобен състав, което превръща РП в най-оригиналната “книга за пътници”, отпечатвана на кирилица във Венеция през XVI в. 

В книгите на Яков Крайков има отделни примери за български културен етногенезис. Така например св. Константин-Кирил Философ е наречен „учител словенски сиреч български“ в Пасхалната таблица от Ч, л. 122б, и само „учител български“ в Месецослова на РП под датата на култово почитане 14 февруари. В същата книга Яков оставя интересно сведение за българския цар Петър (927–969).

Съществени разлики между Ч и РП се наблюдават в гравюрния репертоар. Ч е една от най-богатите на гравюри кирилски печатни книги от Венеция с общо 31 гравюри, някои от които се смятат за дело на самия Яков, а не за препечатки от предишни славянски палеотипи или от образците на венецианско-критските печатни ателиета. В РП има само една начална гравюра на св. Симеон Стълпник, с която се открива Месецословът. Докато останалите издания на печатаря са запазени с повече екземпляри, РП е една от най-големите библиографски рядкости не само сред останалите издания на Яков Крайков, но и на фона на цялостната продукция на венецианското книгопечатане с кирилски шрифт от XVI в. за южните славяни. На библиографиите от XIX в. тя е позната само по един непълен екземпляр, притежание на Руската национална библиотека в Санкт Петербург (сбирка на А. И. Кастерин) под сигнатура I.5.35, № 303. В библиографията на Й. Бадалич са посочени един екземпляр от Белград в Архива на Сръбската академия на науките, № 411 от сбирката на Дж. Джорджевич (унищожен по време на бомбардировките през Втората световна война), и шестлистов фрагмент от Музея на Сръбската православна църква от сбирката на Р. Груич. През 1972 г. руската изследователка Т. Н. Каменева съобщава за първия открит пълен представител на този палеотип от колекцията на Йозеф Скалигер в Университетската библиотека на гр. Лaйден, съхраняван под сигнатура 1370G21. Малко по-късно са открити още два пълни екземпляра в Библиотека Амброзиана в Милано под сигнатури S.Q.V.I.15 и S.Q.V.I.41 (16 тетради по 8 листа, 128 листа). През 2014 г. един от миланските екземпляри бе факсимилно възпроизведен в оригиналния формат на книгата 10, 5 см. дължина и 7, 5 см. ширина, по 15 реда на страница. 

Изтъкнатите факти позволяват Яков Крайков да бъде наречен „трудолюбив и усърден книжовник от епохата на робството” (Динеков 1939: 41), пренесъл западнобългарските книжовни традиции извън родината си. С известна предпазливост може да се предположи, че неговата книжовна подготовка има пряко отношение към Софийската книжовна школа от XVI в., към която П. Динеков го причислява. Съществуват хипотези за връзката на Яков с други книжовни средища, като Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски” или манастира „Успение Богородично” в Грачаница (днес в Косово), които засега не са намерили пряко потвърждение. 

На Яков Крайков е посветен художественият роман „Печатарят“ на Силвия Томова, издаден през 2015 г. 
Литература

Атанасов, П. Яковият Часословец. – Исторически преглед 2, 1966, с. 96–104;  Атанасов, П. Яков Крайков. Книжовник. Издател. График. XVI в.. С., 1980; Георгиевски, М. Македонско-италиjанските врски во 16 в. во светлината на печатарската активност на првиот македонски печатар Jаков от Камена река во Венецja и книжарницата на Кара Трифун во Скопje. XXXV научна конференциja на XLI меѓународен семинар за македонски јазик, литература и култура. Охрид, 11– 28.VIII, 2008, с. 117–122; Гусева, А. А. Издания кирилловского шрифта второй половины XVI века. Сводный каталог.  Кн.1–2.  М., 2003, с. 295–297, с. 363–365; с. 416–418; с. 442–443; Динеков, П. Софийски книжовници през XVI в. Поп Пейо. С., 1939, с. 40–42; Драголова, Л., Б. Райков. Българският първопечатник от XVI в. Яков Крайков и неговите венециански издания. – Векове,  1975,  № 4, с. 17–29; Дринов, М. Яков Крайков от София и Кара Трифун от Скопие – български книжари от XVI в. – В: Съчинения. Т. 2. С., 1911, с. 492–501; Иванов,Й.  Български старини из Македония. С., 1970, с. 385–386; Каратаев, И. И. Описание славяно-русских книг, напечатанных кирилловскими буквами. Т. I, с 1491 по 1652. СПб., 1883, № 73, № 76, № 78, № 83; Медаковић, Д.  Графика српских штампаних књига XV–XVII века. Београд, 1958, с. 214–220; Пет векова српског штампарства 1494-1994. Београд, 1994, с. 71–218;  Стоjановић. Љ.  Нов примерак старе штампане српске књиге из млетачке штампарије од 1572. – Јужнословенски филолог 8, 1927–1928, с. 147–150; Цибранска-Костова, М. Историята и легендата в сборника на Яков Крайков “Различни потреби” (Венеция, 1572). – В: Етюди върху кирилската палеотипия XV–XVIII в. С., 2007, с. 33–59; Цибранска-Костова, М. Яков Крайков и неговият сборник “Различни потреби” между Венеция и Балканите през XVI век. Изд. «Валентин Траянов». С., 2013; Цонев, Б. Яков Крайков – български печатар и книжовник от XVI в. –Духовна култура, 1920, год. I, кн. 3–4, с. 240–245; Archimandrite Stefanov, P. The beginning of Bulgarian Printing (on the occasion of its 500th anniversary). – Religion in Eastern Europe, XXVIII, 2, 2008, с. 59–67; Badalić, J. Jugoslavica usque ad annum 1600. Bibliographie der Südslawischen Frühdrucke. Baden-Baden, 1959 (repr. 1966), № 120, № 135, № 141, № 146; Džurova, A., Kr. Stantchev. Catalogo dei paleotipi slavi nella Biblioteca Ambrosiana. – Slavica Ambroziana, 1,  2010, с. 206–209; Gergova, A. Jakov Krajkov – editore e litterato bulgaro a Venezia nella metà del XVI secolo. – Il mondo slavo, 8, 1982, с. 55–62;  Jerkov-Capaldo, J. Le „Različnie potrebi“ di Jakov di Sofia alla luce di un esemplare completo. – Orientalia Christiana Periodica 45, 1979, с. 373–386; Jerkov-Capaldo, J. Le „Različnie potrebi“ di Jakov di Sofia alla luce di un esemplare completo. –  Byzantinobulgarica, 6, 1980, с. 213–230; Jerkov-Capaldo, J. Contributo allo studio delle Različnie potrebii di Jakov di Sofia: le letture paraliturgiche. – In: Relazioni storiche e culturali fra l’Italia e la Bulgaria. Napoli, 1982, с. 129–156.; Jerkov-Capaldo, J. Un apocrifo sulla Dormizione in un libro slavo pubblicato a Venezia nel 1572. – Europa Orientalis, 27, 2008, с. 25–39. Naumow, Al. Słowiánskie drukarstwo renesansowe w slawnym mieście weneckim. – Pamiętnik Słowiánski LXI, 2011, zeszyt 2, с. 3–24; дигитално копие на Ч на сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms; Яков Крайков. Сборникът „Различни потреби“ (Книга за пътника). Факсимилно издание. Научна студия от А. Джурова. Библиотека Амброзиана– Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. С, 2014.