МИНКОВ, Цветан Николов

МИНКОВ, Цветан Николов (8.V.1891, Лом – 15.ІІІ.1967, София) – учител, педагог, писател, литературен историк, критик, преводач и читалищен деец. Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва славянска филология в Соф. Университет (1914). В периода 1914-48 г. е учител по бълг. ез. и литература в Лом, Бургас и София. През 1909 дебютира с хумористични стихотворения във в. „Българан”, но постепенно се насочва към художествената проза. Автор е на множество историческо-документални романи и повести върху сюжети от българското минало, публикувани основно в поредицата „Древна България”. Интересите му като критик и литературен историк са подчинени на образователни задачи по разпространение и популяризиране сред учители и ученици на бълг. литература и народното творчество. За тази цел през 30-те и 40-те години създава и ръководи, заедно с Е. Миланов, две поредици към издателство „Факел” – библиотеките „Родна книга” и „Литературни разбори”. Подготвя самостоятелно или в съавторство учебници по бълг. език и литература, читанки и христоматии за всички образователни степени на училището.

Въпросите на бълг. възрожденска литература заемат водещо място в проучвателската и популяризаторската дейност на М. Подготвя очерци за видни фигури на епохата: Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Д. Войников, както и за историята на възрожденската драма и театър. В тях се стреми максимално изчерпателно да обхване и обобщи известните до момента биографични факти за конкретния писател, проследява творческото им развитие в литературно-исторически план във връзка със социалните процеси. Ценни за времето си са методико-аналитичните му разработки върху поезията на Хр. Ботев („Христо Ботйов. Поезия, творчество, живот”, 1938) и белетристиката на Л. Каравелов („Любен Каравелов. Живот и творчество”, 1936). На някои трудни от образователна гледна точка произведения (поемата „Горски пътник” на Г. С. Раковски, повестта „Нещастна фамилия” на В. Друмев и др.) М. посвещава самостоятелни анализи. Подготвя обстойна литературна антология за възрожденската поезия като чрез конкретни образци проследява хронологично развойните й тенденции от 30-те до 70-те години. Сравнително по-голяма стойност със стремежа към систематизация на емпирията има очеркът „Българско възраждане” (1943), в който от историко-социологически аспект се изследват предпоставките за възникването на българското възраждане. В книгата си „Очерки по българска литература” (1946, 2-ро преработено и допълнено издание 1948), в която панорамно-систематично проследява развитието на бълг. литература; материалът за периода на възраждането е разработен хронологично по автори. През 50-те години за нуждите на педагогическите института М. подготвя (съвместно с Б. Ст. Ангелов и Ст. Божков) учебник по българска литература, включващ части върху народното творчество, стара и възрожденска литература. В него материалът за възрожденската литература е разработен в два макро периода до и след Кримската война (1853-55), което от методологическа позиция е научно по-стойностно в сравнение с „Очерки по българска литература”. Очевидно на основата на учебника по-късно М. е поканен да участва като съавтор в академичната „История на българската литература” (Т. ІІ, 1967), посветена на епохата на бълг. възраждане. В нея написва обобщаващата глава за литературния живот в периода 20-40-те години, както и очерците върху творчеството на П. Берон и на В. Априлов. Присъствието му в авторитетния научен колектив е израз и на признание за дългогодишните му изследователски занимания с проблемите на възрожденската литература.

М. има трайни интереси и в областта на народното творчество. Подготвя сборниците „Народни балади” (1937), „Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни” (1956), както и т. ХІІ („Пословици, поговорки, гатанки”, 1963) от поредицата „Българско народно творчество”. Един от съставителите на справочника „Български писатели” (1961).

Съч. Поезията на Христо Ботйов. 1925. Раковски. Биографичен роман. 1931. Васил Левски. 1925. Васил Друмев. 1936. История на българската драма. 1936. Софроний Врачански. 1936. Начало на българската поезия. Избрани произведения с уводни и животописни бележки. 1937. Горски пътник. Очерк. 1940. Нещастна фамилия и Иванко. 1940. Добри Войников. Живот и дело. 1941. Петко Р. Славейков. Живот и творчество. 1941. Възраждането и епохата на Отечествения фронт. 1947. Срещата в Котел. Разказ. 1963.

Лит. Д и м о в, Г. Първи стъпки към написване история на българската литература. – Изв. Ин-та за бълг. литература, 1957, кн. 5; Д у д е в с к и, Хр. Полезно литературно дело. - Лит. фронт, № 25, 1961; Неуморен литературен труженик. – Септември, 1961, № 5; В ъ г л е н о в, М. Цветан Минков (По случай 75-годишнината му). – Учителско дело, № 36, 1966; [Съобщение за смъртта му.] – Лит. фронт, № 12, 1967; Б у р и н, Ив. Благодарствена дума. - Лит. фронт, № 13, 1967; Цветан Минков (8 май 1891, Лом – 15 март 1967, София). – Бълг. език и литература, 1967, № 3.