Име

МАРИНОВ, Стоян Янков (1838, с. Шодековци, Търновско – неизв.) – книжар, преводач, обществен и рев. деец. Произхожда от занаятчийско семейство. Малък става абаджийски чирак (1846), едновременно учи в килийното у-ще. През 1853 става книжар, впоследствие открива свои филиали в Русе и Свищов.  Съдружник в “Книгопродавница Момчилов и съдружие” (от 1869). Сред основателите на читалище “Надежда” в Търново (1869). Има делови контакти с Хр. Г. Данов и Я. Ковачев. Съратник на Хр. Иванов-Големия, който извършва своята книговезка дейност в неговия магазин.

КИПЕРТ, Хайнрих (31.VІІ.1818, Берлин – 21.ІV.1899, Берлин) – изтъкнат немски картограф, тясно свързан със защита на справедливата българска кауза и с голям политически скандал по т. нар. “възточний въпрос”. Учи в Берлин, завършва берлинския ун-т, в който получава солидни познания по история, филология и география. Професор по география в Берлинския ун-т (от 1858). Започва своята издателска дейност съвместно с К. Ритер през 1840 (“Атлас на Елада и нейните колонии”).

ЯКОВ КРАЙКОВ – първият български печатар, за когото са запазени автентични сведения, гравьор и книжовник. Биографичните данни за него са оскъдни и са почерпани единствено от предисловията и послесловията на собствените му издания. До момента не са открити други архивни документи, засвидетелстващи факти за неговата личност и дело. В периода 1566–1572, във Венеция, той публикува 4 книги, в изходните данни на които присъства името Яков: Часословец от 1566 г. (Ч); Псалтир с последования от 1569 (Пс); Молитвеник от 1570 г.

МАРКОВ, Георги Митрев (9.ІІ. 1927 – 16.V. 1987) – литературовед. Произхожда от семейство на бълг. преселници от Дедеагач (дн. Александруполис) в Беломорска Тракия. Роден в Тополовград, завършва гимназия в София (1947) и специалност „Българска филология“ в СУ (1951). Израства в бедност, а възможността да се образова дължи на режима, установен след Девети септември 1944; убеден привърженик на марксистко-ленинската теория, включително в нейните възгледи за културата. От 1951 е асистент, от 1967 – доц., от 1975 – проф.

ЛЕОНТИЕВ, Константин Николаевич (13.01.1831, Кудиново, Калужска губерния, Русия – 12.11.1891, Сергиев Посад, Калужска губерния, Русия) – руски дипломат, писател, литературен критик и философ. Учи медицина в Медицинския факултет на Московския университет и взема участие в Кримската война (1853-1856) като батальонен лекар. Леонтиев упражнява лекарската професия за кратко, но медицинското образование се отразява върху неговата философска мисъл, която е натуралистична по характер и е силно повлияна от биологията и природните науки.

КНЯЖЕСКИ, Захарий (Жеко Петров Русев) (1810, с. Пишмани /дн. Разкаяне/, Старозагорско – 23.І.1877, Русе) – преводач, сътрудник в пер. печат, събирач на фолклор, учител, общественик. Произхожда от търговско-занаятчийско семейство. Учи в Ст. Загора, в Търново, в Света гора, в габровското априловско у-ще (при Неофит Рилски, 1836), в Херсонската семинария в Одеса (1839-45), в Синодалната печатница в С. Петербург (от 20 ян. 1846). Учител в Ст.

МИНКОВА, Лиляна Тодорова (29.VІІІ.1932, София – 29.ІV.2016, София) – литературен историк, славист, компаративист. Завършва рус. филология в СУ (1956), асистент по рус. класическа литература (1958-60). Докторант (1956-59), ст.н.с. ІІ ст. (1982), ст.н.с. І ст. (1994) в Инст. за литература при БАН, в който защитава дисертация „Любен Каравелов и украинската литература” (1969) и хабилитация „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане”.

МИЛКО КОТЛЕНСКИ (Котел – втора и трета четвърт на ХVIII в.) – килиен учител, свещеник, книгописец и книговезец. Подписва се с името Милко (1747, 1748), като „даскал Милко“ (1747) и като „Милко йерей“ (1752, 1755). Най-ранен представител на Котленската книжовна школа през ХVIII в. и вероятен неин основател, тъй като редица книжовни паметници от котленския регион възхождат към ръкописите му в текстово и палеографско-кодикологическо отношение.

МАКГАХАН, Джанюариъс Алойшиъс (MacGahan Januarius Aloysius) (18.VI.1844, Ню Лексингтън, Охайо, САЩ – 9.VI.1878, Цариград,) – амер. журналист. През 1868  пристига в Европа и се установява в Брюксел. През 1870, по време на Френско-пруската война, е назначен за военен кореспондент на в. „Ню Йорк Хералд“ към фр. армия. Забележителните  му статии се препечатват редовно от европейските вестници, което го превръща в знаменитост. След края на войната интервюира Виктор Юго.

ПОПОВ, Нил Александрович (28.ІІІ.1833, Бежецк, Тверска губерния, дн. Русия – 22.ХІІ.1891, Москва) – рус. историк, историограф, архивист, славист, публицист и общественик. Завършва (1854) Историко-филол. ф-т на Московския университет. Адюнкт (1857-60) по рус. история в Казанския университет. Назначен ????????? (1860) в Московския университет, редовен (1871) и заслужил проф. (1882) по славянска история, декан на Истор.-филол. ф-т (1873-76; 1877-80; 1882-85). Секретар (1867-78) на Московския славянски благотворителен комитет.