КАРАМУЗИ (Καραμούζη), Мариалена

КАРАМУЗИ (Καραμούζη), Мариалена (31. I. 1958, Солун, Гърция) – гръцка българистка. Учи в Немската езикова гимназия в Солун (1976), завършва специалностите „Археология и изкуство” при Философския факултет (1981) и „Теология” при Теологическия факултет (1988) на Солунския университет „Аристотелос”. От 1984 е преподавател по гръцка литература в Немската езикова гимназия в Солун. Изучава бълг. език в Института за балкански езици в Солун (ΙΜΧΑ), 1982 – 85. През 2003 г. защитава докторска теза на тема: „Творчеството на Никодим Светогорец и Балканското просвещение” като докторант на самостоятелна подготовка в Секция „Литература на Българското възраждане” в Института за литература – БАН.

Изследва балканските културни, литературни и езикови взаимоотношения в периода от края на XVIII и началото на XIX век, проникването на просвещенските идеи на Балканите. Научните ѝ интереси са свързани също с проблеми на новогръцката литература, славянски и балкански културни взаимоотношения, византийска археология, музикология и литература, преподаване на гръцки език на чужденци, лингвистика. Първите ѝ публикации в областта на бълг. възраждане са върху творчеството на Софроний Врачански. Участва в X международен конгрес на славистите в София (1988) с доклад за гръцките думи и изрази в автобиографията на Софроний. Изнася доклади за езиковите, културни и литературни специфики на житието на Софроний в контекста на балканската културна традиция (Враца, 1989, юбилейна международна конференция, организирана от БАН), за автобиографията и Новогръцкото просвещение («Οι σχέσεις της Αυτοβιογραφίας με αντίστοιχα κείμενα του Νεοελληνικού Διαφωτισμού»), Солун, 1994. Книгата ѝ „Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм” (2004) допринася за изясняването на българо-гръцките и балкански книжовни и идейни връзки, за преосмисляне на ролята на православието в епохата на Просвещението, за разбиране на просвещенските процеси през епохата в тяхната сложност и противоречивост. За пръв път за бълг. балканистика се изяснява въпроса за движението на “коливарите”. К. изследва бълг. теми в творчеството на продуктивния светогорски книжовник, приноса му за демократизиране на църковната реторика, оказало влияние и върху бълг. книжовници. В приложение към кн. са публикувани в превод на бълг. и десетте жития на Никодим, посветени на българските светци: Иван Рилски, Козма Зографски, Наум Охридски, Цар Йоан Владимир и на бълг. новомъчениците: Злата, Спас, Анастасий Солунски, Георги Нови Софийски, Йоан Български, Дамаскин Габровски. К. продължава изследванията си по темата и участва в научна конференция „Св. Никодим Светогорец и епохата му”, организирана от Теологическия ф-тет на Солунския у-т „Аристотелос” с доклад върху „Христоитията” на Никодим Светогорец и противоречивите ѝ отношения с другите христоитии през епохата (« Η Χρηστοήθεια των Χριστιανών του Αγίου Νικοδήμου και η αντιθετική της σχέση με τις άλλες Χρηστοήθειες»), Солун, 2009. Изнася доклад за влиянието на творчеството на Никодим Светогорец в България на балканистичния конгрес на тема: „Гръцката култура в славянския свят и на Балканите”, организиран от Университета на Западна Македония, Флорина, 2012.

Член е на дружеството на гръцките слависти от 1988 г.

Съч. : Житията на български светци и мъченици в агиографското наследство на Никодим Светогорец - Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, т. 40, кн. 1, 2002. Творчеството на Никодим Светогорец и епохата на Балканското просвещение. – В: Разночетенията на текста. Сб. в чест на проф. Кирил Топалов. С., 2003, 278 - 287. Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм. С., изд. Боян Пенев, 2004. Балканското просвещение и атонската книжовна традиция. - Български език и литература, 2004, кн. 1, 3 - 12. Σημεία επαφής της Αυτοβιογραφίας του Σωφρονίου Βράτσας με τονΝεοελληνικό Διαφωτισμό [Пресечни точки на автобиографията на Софроний Врачански с Гръцкoто Просвещението]. – В: Χαριστήριο Τόμο στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ.Ταρνανίδη [Сборник в чест на проф. Йоанис Тарнанидис /по случай 70-годишнината му/], Θεσσαλονίκη [ Солун], 2011, 269 - 275.

Лит.: Д р а г о в а, Надежда. Сериозна балканистична книга. - Електронно списание LiterNet, 10.12.2004, № 12 (61). С и в р и е в, Сава. Проф. д-р Сава Сивриев (интервю): Забравяме за българската святост. –В: ТОП Новини. Регионален обществен всекидневник – област Шумен, 01.12.2008. С и в р и е в, Сава. Литературна археология. Българските мъченици от края на XVIII – началото на XIX век. Литературен свят. 2009, Научен център за православна култура и изкуства “Свети архангел Михаил”. (електронна книга, http://literaturensviat.com/?p=6603 )