Име

КАЗАКОВИЧ, Петър – бълг. книжовник и спомоществовател. Сведенията за него датират от първата половина на XIX в. Роден в Ловеч, живял във Виена и Будапеща. Представител на заможна търговска фамилия, вуйчо на Мирон К. Бешков. Свидетелство за книжовната му дейност е неговият автограф на „Повествование за един незлобив човек, който се озова в Тадейската пустиня“, завършен на 1 май 1815 във Виена. Ръкописът е част от библиотеката на Й. Копитар и се съхранява в Народната и университетска библиотека в Любляна (Cod. Kop. 30). К.

ЛОНГ (Long), Албърт (4.XII.1832, Вашингтон, Пенсилвания – 28.VII.1901, Ливърпул, Англия) – амер. мисионер на Методистката епископална църква, писател, преводач, член на първата комисия по превода на Библията на новобълг. език. Завършва колежа на Зап. университет в Питсбърг и колежа Алегани в Мийдвил, Пенсилвания (1852), който по-късно му присъжда титлата доктор по богословие. Работи две години (1853–55) като главен учител в Грийн Академи в Кармайкълс, Пенсилвания, записва се в Библейския институт Конкорд, Ню Хемпшир (дн.

КАРАМИНКОВ, Христо Димов (Христаки Минкович) (1830, Калофер – 15.VІІІ.1888, Сливен) – влиятелен търговец и активен обществен деец. Съпруг на Елисавета Караминкова. Образованието си получава в Калофер, Пловдив и в Копривщица при Н. Геров. През 1849 заедно с брат си Стоян наследява търговската кантора на баща си в Цариград. Включва се дейно в живота на българската общност в Цариград – член е на настоятелството на бълг. църква „Св. Стефан” (1858), един от основателите на бълг. читалище (1866).

КОПИТАР, Бартоломей (Йерней) (Kopitar, Bartholomaus) (Jernej) ( 21.VIII. 1780, Репне, Словения – 11. VIII. 1844, Виена, Австрия)  словенски езиковед, славист, деец от Словенското възраждане. Завършва Люблянския лицей (1800), домашен учител, секретар и библиотекар у барон Жига Цойс, чийто дом по това време е културен център на Любляна. Изучава естествени науки, старогрц., лат., итал., фр. и англ. език. Проучва грц. и римската култура, славянската история, интересува се от кирилски и глаголически текстове. През този период под влияние на А.

ЛЕОНТИЕВ, Константин Николаевич (13.01.1831, Кудиново, Калужка губерния, Русия – 12.11.1891, Сергиев Посад, Свято-Троицка Сергиева лавра, Русия) – рус. дипломат, писател, литературен критик и философ. Учи медицина в Медицинския факултет на Московския университет и взема участие в Кримската война (1853-1856) като батальонен лекар. Л.

КОШКА ( Koška ), Ян ( 1. XII. 1936, Будинá, Средна Словакия – 11. V. 2006, Братислава) – писател, литературовед компаративист, преводач. Завършва гимназия в Лученец (1955), следва словашки език и литература и обща история в Братиславския университет „Ян Коменски“ ( 1955 – 1960 ), ред. на младежкия всекидневник „Смена“. През 1958 – 1959 специализира бълг. език и литература в СУ. Книгата с репортажи „Слънчевата Марица“ ( Sluneоčná Marica, 1961 ) съдържа впечатленията му от България. Работи като българист в Инст.

КÓЦОВ, Димитър Цанов (Цанков) (29.Х.1854, Плевен–16.ІІ.1893, София) – книжовник, преводач, публицист, учител. Начално образование завършва в Плевен, започва средното си образование в Габровската гимназия (1873) и го завършва в Загреб (1874). Подпомогнат от БЦБО и Добродетелната дружина, през август 1876 постъпва в университета в Букурещ като слушател по история и филология. Учител в Плевен (1875–76), където разгръща активна читалищна дейност, и във Видин (1878–79). По време на Руско-тур. освободителна война 1877–1878 е преводач в руската армия.

КОСТЕНЦЕВ, Михаил Георгиев (1822, Ново село, Щипско – неизв., София) – книжар. Произхожда от занаятчийско-търговско семейство. Учи в Ново село. През 1859 умира баща му и той поема издръжката на семейството. Гурбетчийства из различни места на Османската империя. Установява се в Смирна (1861), където работи в евангелистката книжарница. Живее в Москва, Кайро, Одеса, Йерусалим (става хаджия). Пътуващ книжар и агент на К.Босилков, управляващ филиала-книжарница на Хр. Г. Данов във Велес. Заедно с брат си А. Костенцев открива книжарница в Щип (от 1871).

ЛЕВСКИ (Дякона, Апостола), Васил Иванов Кунчев (18.VІІ.1837, Карлово – 18.ІІ.1873, София) – революционер, пише автобиография в стихове. Произхожда от занааятчийско семейство. Остава сирак - баща му умира, когато Л. е на 14 г. Учи в килийното (1844-48) и във взаимното у-ще в Карлово (1849-51), в Старозагорското класно у-ще(1855-57), в Пловдивското епархийско у-ще (1863-64). Става манастирски послушник (1857), по-късно и дякон под името Игнатий (1861). Напуска своеволно манастира и се отдава на борбата за национално освобождение.

МАКЕДОНСКИ (Праматарски), Димитър Димов (Пашата) (1839, Скребатно, Неврокопско /дн. Гоцеделчевско/ – 21.ІV.1912, София) – учител, общественик, рев. деец. Произхожда от търговско семейство. Учи в Скребатно, в София при С. Филаретов (1857), в Солун, в католическото у-ще (1859-62), в Пловдивското епархиално класно у-ще “Св.св. Кирил и Методий” (1865-66), в протестантското у-ще в Пловдив (1865-67). Учител в Солун (1862-63), в Скребатно (1863-65), в Устово /дн. квартал на гр. Смолян/ (1867-68); гл.