Град

Неврокоп

НЕВРОКОП (дн. Гоце Делчев) – град в Югозападна България, намира се на двата бряга на Неврокопската река, която се влива в Места. Смята се, че градът е наследник на древен римски град с името Никополис ад Нестум, което на тур. се променя в Н. През епохата на Възраждането е едно от най-важните търговски средища в Османската империя.

Никопол

НИКОПОЛ – град в Северна България, на 53 км от Плевен. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот на мястото на Н. датират от времето на ранната каменна епоха (200 000 – 100 000 г. пр. Хр.). В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г. пр. Хр.). През V в. пр. Хр. Никополско е част от Одриската държава. През римско време районът на Н. е част от провинция Мизия, а в кр. на VІ и нач. на VІІ в. е част от Византия. В Българския апокрифен летопис от вт. пол. на ХІ в. се споменава Н.

Одеса (духовно средище)

ОДЕСА – първият бълг. литературен и културен център в Русия (дн. в Украйна) през Възраждането. Историята му е свързана със създаденото през 80-те г. на XV в. татарско селище Хаджибей, преименувано през 1794 на О. Разцветът на О. започва от 1803 с назначаването на херцог А. Ж. Ришельо за градоначалник и продължава при управлението на градоначалниците граф. Ал –Ан. Ланжерон, М. С. Воронцов. Заселването на българи в О. датира от 20-те г., но нараства от 30-те г. на XIX в.

ОЛТЕНИЦА

ОЛТЕНИЦА – град в Румъния с бълг. преселници и емигранти през Възраждането. Бълг. емиграция и колония в О. развиват просветна, културна и обществена дейност чрез бълг. училище, чрез читалище „Напредък“, основано през 1876 от учителя Ат. Чернев, и филиала на Бълг. централно благотворително общество. Инициативата за откриване на бълг. училище е подета през 1873 – за целта са събрани 90 жълтици, един от заможните българи обещава да даде къщата си за училище; то е открито през 1874. В О. известно време живее Ив. Вазов.

Охрид (духовно средище)

ОХРИД (Лихнида) – населено място в Западна Македония, Битолски санджак, Битолски вилает. Разположено на Охридското езеро. Население 10 000 жители. Център на кааза (околия) с 50 000 души, от които 43 000 са българи (останалите са албанци, власи, евреи). През него минава стария римски път “Виа Игнация” – за Солун и крайбрежието. В ранното средновековие – религиозен център: създадена е  Охридската архиепископия (Първа Юстиниана). Присъединен към бълг. държава при хан Пресиян (836-852). При цар Самуил тук е преместена бълг. патриаршия.