Град

ЛУКОВИТ – село (дн. град) в Сев. България, разположено на двата бряга на река Златна Панега. Сп. Археологически проучвания на мястото на Л. е имало поселище още през III-II хилядолетие пр. Хр. Следи от присъствието на първобитни хора са открити в пещерата Темната дупка. По тези земи са живели тракийски племена, за което свидетелства Луковитското сребърно съкровище от IV век пр. Хр. Сведения за Л. се срещат в османски регистри от XV в., както и в исторически документи от ХVІІ в.

ЛЯСКОВЕЦ – село (след 1880 - град) на 1 км югоизт. от Г. Оряховица, на 8 км североизт. от В. Търново и на 5 км южно от р. Янтра. Надм. вис. от 192 до 256 м. Намира се в подножието на Арбанашкото бърдо. На югоизток от града е построен манастирът „Св. св. Петър и Павел”. По-голямата част от землището на Л. се намира в долината на р. Янтра. Името му произлиза от дръвчето леска. Старото име е Лясковица (Лесковица), в тур. документи – Лясковче. Ц. Гинчев и П. Калянджи свидетелстват, че градът в миналото се е наричал Чуровец, сп. М. Москов – Лещака. П.

МАЛКО ТЪРНОВО – град, просветен център в Странджа. Най-вероятно от края на ХVІІІ в. и нач. на ХІХ в. има грц. килийно училище. По някои сведения децата са изпращани да учат грц. в селищата по юж. Черноморие или в Одрин и Цариград. Първият учител е гъркът Арсений (1835-40). След него в М. Т. идва гъркът Ангелаки (1840-50), който е учил в Атина. Той въвежда взаимноучителната метода, съдейства за построяването на нова училищна сграда, увеличава броя на учениците и издига авторитета на училището в региона.

МЕЗДРА – село (дн. град) в СЗ България, на брега на р. Искър. Възниква през първата половина на ХІХ в., когато пастири от ок. села Игнатица, Крета и Моравица се заселват в м. Принчовец и основават малко селце, наречено от турците Мездреа. Сп. Б. Цветкова името му от тур. означава „незаселена обработваема площ, запустяло населено място“. В кр. на XIX в. с построяването на жп линията София – Горна Оряховица населението се увеличава с преселници от гр. Кичево (дн. в Македония). Б. Николов и Р.