Град

ПАЗАРДЖИК (ТАТАР-ПАЗАРДЖИК) – град, просветен и духовен център в Юж. Б-я. Ок. средата на ХVІІ в. към църквата „Св. Богородица” е открито килийно училище, което престава да съществува през ХVІІІ в., затворено под натиск на грц. духовенство. Опожарената през 1790 църква е възстановена през 1801 и в нея отново е открито килийно училище; предполага се, че през 1808 преподава на бълг. език монахът Макарий (1808). През ІІ пол. на ХVІІІ в. в П.

ПАНАГЮРИЩЕ – град, просветен и духовен център в Средногорието. Най-ранните сведения за църковно килийно училище (по запазени приписки) са от 1742. Учители са поп Петър (1742), поп Никола (1752), поп Иван. През есента на 1806 панагюрецът Цвятко хаджи Гергов - автор на „Календар или месецослов вечний” (1818), отваря частно килийно училище. През 1821 е създадено и обществено килийно училище.

ПАРИЖ – столица на Франция, културен, литературен и педагогически център, в който получават образование българи през Възраждането. В П. те се запознават с различни идейни и научни течения, опознават фр. литература, влизат във връзка с учени и общественици от други националности. Българи учат в: Търговското у-ще – 3, Инститюсион „Бон-Жубе“ – 1, медицина – 25 (Г. Атанасович, П. Протич, З. Струмски, Ив. Богоров и др.), право – 8, л-ра – 3, архитектура – 1, минно-инженерство – 1, полит. науки – 2, полит.

ПЕРУЩИЦА – град в Югозап. Б-я. Води начало от славянския гр. Драговец, който е бил разположен на ок. 2-2,5 км северно от днешния град и е разрушен от ордите на тур. пълководец Лала Шахин през 1364. Първите черкви в града са „Св. Атанасий“ и „Св. архангел Михаил“, изградена 1847-48; тя става крепост на въстаниците по време на Априлското въстание 1876. Първият учител в П., за когото има сведения, е свещеникът К. Рипчев (до 1794); той събира в дома си деца, за да ги учи на четене и писане по бълг. език. Негови приемници са: Ст. Рипчев (1796-98), Ст.

ПИРОТ – град, присъединен през 1878 към Сърбия. П. се включва в черковно-националната борба и през 1870 влиза в диоцеза на Бълг. екзархия. Представител от града участва в работата на църковно-народния събор в Цариград (1871). През XVII в. е открито килийно училище, в средата на XIX в. – класно мъжко, през 1871 – класно девическо училище и читалище „Просвета“. Сред първите учители в П. са: Спас – 1720-40, Йован – 1725, Стойчо – началото на XVIII в., К. Григоров – ок. 1860-1877, П. Панчов – ок. 1869, П. Писарев – 1869-72, Г. Мечконев – 1872, Г.