Неврокоп

НЕВРОКОП (дн. Гоце Делчев) – град в Югозападна България, намира се на двата бряга на Неврокопската река, която се влива в Места. Смята се, че градът е наследник на древен римски град с името Никополис ад Нестум, което на тур. се променя в Н. През епохата на Възраждането е едно от най-важните търговски средища в Османската империя.

През 1838 Аверки Петрович прави неуспешен опит да учреди бълг. училище в Н. То бива основано през 1840 от Костадин Мутафчиев, познат още като даскал Господин. Помещава се в дома му и има църковно-килиен характер. След смъртта на даскал Господин (1860) училището преустановява своята дейност до пристигането на Тодор Ненов (1862). Ненов е обявен за бунтовник през 1863 и е интерниран в град Разлог, а училището е затворено. В знак на недоволство неврокопчани изпращат учителя Н. Ковачевски в Цариград, за да изрази желанието им да имат свое училище, в което да се преподава на бълг. език. На връщане от Цариград Ковачевски посещава Й. Груев и довежда Атанас Божков, който оглавява бълг. училище в Н. от есента на 1863 до пролетта на 1866. През 1863 на 11 май за първи път се чества празникът на св. св. Кирил и Методий.

В Н. борбата с гръцката патриаршия е изключително ожесточена, като основни дейци в нея са Илия Дуков и поп Харитон. През 50-те години. е основана неофициално първата бълг.община, която по време на Кримската война е призната от Високата порта. Неин пръв председател е Илия Дуков. Първата ѝ задача е да измести грц. език от църквата и от училищата. Връх в напрежението между българи и гърци се достига когато през 1867 г. Илия Дуков и негови сподвижници завземат със сила църквата, нежелаейки повече да се служи на гръцки.

През 1867 с финансовата помощ на търговеца Николай Тошков е открито и девическо училище с две учителки – Елена Николова и Катерина Дукова.. През 1870 г. Катерина Дукова и братовчедка ѝ Елена Дукова основават женското дружество „Ученолюбие“.

Читалище “Зора“ в Н. е създадено през 1865 в дюкянските помещения на дома на Стоил Полизоев. Разполага със своя собствена библиотека. Книгите са дарени от българските общини в Пловдив, Пазарджик, Калофер, Карлово, Копривщица, Панагюрище и София. Главен инициатор за създаването на читалището е Атанас Божков, изгонен от Н., след като провежда богослужение на бълг. език в черквата „Света Богородица“. Първият председател на читалището е Стоян Шехинов.. В своя устав читалищното настоятелство си поставя за цел да осигурява по-известни вестници и да купува по един екземпляр от всяка новоиздадена българска книга. Материалите се предоставят за безплатно ползване и всичко се върши без заплащане. За периода 1865-1874 се разпространяват вестниците „Съветник“, „Въсток“, „Турция“, „Време“, „Зорница“, „Право“, „Македония“, „Век“, „Източно време“ и „Българско читалище“.Нови книги се доставят от пътуващи книжари, които идват на панаира в Н. През 1873 в сградата на читалището се открива книжарница, която доставя учебници и популярни книги, взимат се и забранени от тур. власт издания. Още през 1871 Димитър Ножаров оставя в читалищната библиотека прокламациите на Тайния комитет във Влашко за подготовка на повсеместно въстание.

През 1873 в дома на Илия Дуков е основано учителското дружество „Просвещение“, наричано още „Серско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“. То е едно от първите учителски дружества в България и е имало за цел да разпространява бълг. образование и да се бори с домогванията на грц. патриаршия. Ръководството му е избрано през месец септември 1874. Председател е Никола Падарев, касиер – Петър Сарафов, писар-секретар – Хаджи Георги Попиванов, а съветници са Спас Прокопов и Атанас Поппетров. Целта на дружеството е да „улеснява според силите си разпространението на просвещението чрез българския език“. Това става чрез привличане и препоръчване на способни учители, спомагане на бедни училища, подаряване на учебни книжа на бедни ученици. В устава си дружеството планира да основе и „централно по-високо училище“. Разтурва се след събитията около Априлското въстание.

Благоприятно влияние върху културното развитие на Н. оказва и ежегодният панаир, който се нарежда сред най-известните тържища в Османската империя. В началото на XIX век той се провежда от 1 до 15 август, но от средата на века нататък (поради застъпване с Прилепския панаир) е изместено с две седмици – от 25 август до 8 септември. На него се предлагат разнообразни занаятчийски стоки, като в търговията се включват и чужденци от Европа. След 1860 редовно участват и книжари, изпратени от Христо Г. Данов и Д. В. Манчов. Те снабдяват училищните директори с книги и учебни помагала. На панаира се разпространява и революционна пропаганда. Той замира постепенно поради прекомерното поскъпване на наемите и тежките последствия от Руско-тур освободителна война (1877-1878).

След Априлското въстание културните условия в Н. се влошават. Поп Харитон (Кръстю Ангелов Карпузов), родом от с. Либяхово и назначен през 1871 за пръв председател на току-що изградената казалийска община е запомнен от съгражданите си с това, че е извоювал правото на българи да бъдат избирани и да заседават в конака. През 1880 с Петър Сарафов се заемат да възстановят бълг. църкви и училища, разрушени през 1878. За тези си действия обаче двамата са осъдени на заточение в Мала Азия, откъдето поп Харитон впоследствие успява да избяга.

След Освобождението Н. остава в рамките на Османската империя. В знак на недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес на 5 октомври 1878 избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което дейно участие има и Н. В резултат от изгубената война и избухналото въстание бълг. институции биват затворени, дейците им са или прогонени, или хвърлени в затворите. До 1882 османските власти не признават бълг. училища в града и не позволяват откриването на нови, но училищната комисия (моариф комсиону) в Солун отменя тази забрана. През 1884-1885 в Н. има две бълг. училища – едно централно във Вароша с около 100 ученици и едно в Комсала с 30-40 ученици. Учители в централното училище са Григор Ангелаков, Т. П. Николов и Д. Манолов. Местните българи не се обезкуражават и успяват през 1904 да издействат султански берат с който се създава Неврокопска българска епархия, част от Българската екзархия. Н. участва и в боевете по време на Илиндеско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО.

Градът става част от българската държава след Балканската война. По това време поетът Пейо Яворов се записва доброволец и формира чета. На 19 октомври 1912 четата на поета освобождава Н.. За първи кмет на града е избран Яворов, който остава на поста само 5 дни. За това кратко време открива първата градска болница и първата пощенска станция.

Лит. П о п и в а н о в, Хаджи Георги. Устав на Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопското учителско дружество „Просвещение“.– В: "Напредък", год. X, бр. 53, Цариград, 2 август 1875 година. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането: Сборник от статии, документи, дописки, спомени. С., 1979. П а л е ш у т с к и, К. Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, С. 1988. Н е д и н, И. Из стария Неврокоп – Балканистичен форум, 3 юни 1997. М а р к о в, Ив. 1. За свой род и език: Българската община в Неврокоп през Възраждането. С., 2002. 2. Освобождението на Неврокоп 1912 г., Бл., 2002. 3.. Войводата (Пейо К.) Яворов освободил Банско, Разлог и Неврокоп – Новинар:национален всекидневник, XII, 285 (4-5 дек) 2004. 4. Неврокопският панаир. – В: Македонски преглед. Списание за наука, литература и обществен живот, XXXIII, 2010, No 3, с. 105-114. Х а д и е в, П. Яворов е първият кмет на свободен Неврокоп – Земя: българският вестник, XIV, 227 (26 ноем. 2003). П а с к о в а, Сп. Град Неврокоп и събитията преди по време и след Априлското въстание – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Т 8, 2008.

Н. Генов, Н. Желев.