Име

ПАВЛОВ, Христо Димитров (1841, Калофер – 1. XII. 1914, София) – учител, книжовник, преводач. Учи в Калофер, в Одеса – в Духовната семинария (1858-61), в Ришельовския лицей (1861-63), завършва право в Новорусийския ун-т (1866 или 1868). Един от основателите на Венелинската библиотека в Одеса. П. е проводник на рус. влияние в Б-я през Възраждането. Учител в Пловдив (1854), учител и директор на Епархийското у-ще „Св. св. Кирил и Методий“ (1869-76) и председател на читалището в града (1872, 1875). По време на Руско-тур. осв.

ПАВЛОВИЧ, Николай Христакиев (9.XII.1835, Свищов – 13.II.1894, София) – художник, худ. критик, общественик. Завършва класно у-ще в Свищов при баща си Хр. Павлович. Още като дете чете Паисиевата история, която оставя дълбоки следи в съзнанието му. Останал отрано сирак, П. отива в Букурещ при братовчедите си, търговците братя Цанкови, и работи при тях през 1851 – 52. А. К.

ПАВЛОВИЧ, Партений (нач. на XVIII в., Силистра – 29.IV.1760, Сремски Карловци, Югославия) – църковен и полит. деец, богослов, преводач и стихотворец. Учи в грц. килийно училище в Силистра. През 1814 заминава за Букурещ, за да продължи образованието си в Княжеската (Бейска) академия. След завършването й през март 1719 отива да учи в Италия, преминава през Венеция, Падуа, Болоня, Флоренция, Рим, Неапол, Бари, Отранто, но поради православната му непримиримост към католицизма напуска страната в края на годината и се установява в Сиатиста (дн.

ПАЛАУЗОВ, Николай Христофоров (9.V.1821, Габрово – 2.III.1899, Одеса) – общественик и просветен деец. Учи в килийно у-ще в Габрово. През 1830 заминава за Одеса при чичо си Н. Ст. Палаузов – съратник на В. Априлов. Завършва Юридическия отдел на Ришельовския лицей (1842). Приема рус. поданство и е на държ. служба в Одеса – дългогодишен служител и член на Управителния съвет на Одеската митница (1842-99), губернски секретар, колежки секретар. През 1845 е изпратен от В.

ПАНДУРСКИ, Недялко Димитров /1843, Трявна – 28. V11.1874, Букурещ/ - издател и разпространител на патриотични картини и книги, централен персонаж в Ботевата фейлетонна поредица “Послания от небето”. Роден в занаятчийско семейство. Учи в тревненското школо, за известно време му преподава П.Р. Славейков. Чирак в работилницата на баща си. Избягва в Русчук, дн. Русе /ок. 1861/, където живее при сестра си Гана – майка на Ангел Кънчев. Влиза в кръга на патриотичната младеж около читалище “Зора”. Емигрира в Румъния.