Име

НИКОЛИЦА – СПАСО-ЕЛЕНИНА, Станка (1835, с. Арнаут, дн. Пороище, квартал на Разград – 7. XII. 1920, Разград) – книжовничка, общественичка, учителка. Учи в Разград при Н. Икономов, който я насочва към рус. и срб. л-ра, съдейства за нейното интелектуално и творческо формиране. През 1852 той става неин съпруг и остават в бълг. лит. живот като една от първите лит. двойки в Б-я. Учителства в девическите у-ща в Разград (до 1866) и Русе (1866-71). След 1871 се завръща отново като учителка в Разград, където остава до края на живота си.

НИКОПИТ, Антон /Андон, Антоний/ /ок. 1800, Янина – след 1857, вероятно Котел/ - преводач, учител, участник в нац-осв. Борби. Българин от Македония. Рано се преселва в Търново.Учител в грц. у-ще при църквата “Света Богородица”.Участник във Велчовата завера (1835). Заловен и осъден на заточение, но скоро е помилван и освободен със застъпничеството на грц. патриарх. Установява се в Цариград /1835-57/, където преподава в грц. у-ще. Завръща се в Б-я и учителства в Котел, Шумен и Горна Оряховица – в девическото у-ще (от 1857).

НИЧЕВ, Боян Димитров (6.01.1930, Берковица,– 27.06.1997, София) – литературовед, славист и компаративист. Завършва гимназия в Берковица. Следва “Българска филология” в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1948–1952). През 1957 защитава докторска дисертация на тема „Реализмът на Бранислав Нушич“. Работи в Инст. за литература при БАН като н.с. През 1972 се хабилитира (ст.н.с. II ст.). От 1976 е ръководител на Катедрата по славянска литература в СУ, където преподава история на славянските литератури. Защитава дисертация за д-р на филол.

ОРЕШКОВ /Обрешков, Орашаков/, Неделчо Павлов (ок.1845, Копривщица – 1909, София) – книжовник, преводач, учител. Учи в класното у-ще в Копривщица (50-те г. на ХІХ в.). Учител в бълг. у-ще “Св.св. Кирил и Мегодий” в цариградския квартал “Фенер”(1870-73), в Мандър, Мала Азия (1873-74), където основава първото у-ще в бълг. колонии, в Малко Търново (1874-78). След Освобождението е началник на телеграфо-пощенските станции в Оряхово, Русе, Хасково, София, Елена. От 1900 е пенсионер и се установява в София. На 15 юли 1872 О.

ПАВЕЛ БОЖИГРОБСКИ (светско име Павел Граматиков) (края на XVIII в., с. Кониково, Енидже-Вардарско, Гърция – 1871, с. Въртокоп, Битолско, Македония) – духовник, книжовник, преводач. Останал сирак, той е отгледан заедно с по-голямата си сестра от чичо си. След като научава, че сестра му е потурчена, напуска родното си село и заминава за Света гора да се покалугери, вероятно в Зографския манастир. В Ерусалим става архимандрит и хаджия, известно време прекарва в Русия. През 50-те г.